Българският капиталов пазар през 2015 е темата на предаването Invest/OR от 16 януари 2015 с водещ Свилен Колев от Investor.bg. Гост в предаването е инвестиционният мениджър в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт Вяра Иванова.
Новините от седмицата
- Още по-слаб глобален икономически растеж през тази и следващата година.
- Изненадващи решения на централните банки по света – особено от швейцарската.
- Волатилността на фондовите пазари и на пазарите на суровини продължава.
- Цената на медта е на 6-годишно дъно, еврозоната е в дефлация, Европейската централна банка и Гърция трябва да вземат важни решения...
В началото на седмицата НСИ изнесе данни за вноса и износа през ноември. Те намаляват с по 3,1% на годишна база. Изглежда, че износът няма да успее да достигне нивата от 2013 г., с което приносът му за икономическия растеж през тази година ще намалее.
Други данни показаха, че през 2014 г. дефлацията у нас е била 1,4 на сто. Спадът на индекса на потребителските цени се дължи както на по-слабото потребление, така и на влиянието на административно определяните цени, влизащи в състава му. Ефектът от по-евтиния петрол на международните пазари също се транспонира върху горивата за крайно потребление. През декември те са с до 5% по-евтини в сравнение с ноември. Освен това Световната банка понижи значително прогнозите си и за икономическия растеж на България. Това се вижда от последния доклад на институцията. В него се посочва, че българската икономика ще нарасне с едва 1,1 на сто през 2015 г. от очаквания за ръст от 2,4%, каквато бе лятната прогноза на банката.
Японското правителство прие рекорден бюджет и повиши прогнозата си за икономическия растеж на страната за следващата фискална година. Това е оптимистичен сигнал за икономиката, която изпадна в рецесия въпреки опитите на премиера Шиндзо Абе да оправи нещата. Търговският излишък на Китай намаля за първи път от три месеца през декември.
Икономистите смятат, че в по-дългосрочен план Китай и неговото търговско салдо вероятно ще се възползват от глобалната тенденция за намаляване на цените на петрола. Страната, която е втората по големина икономиката в света, е най-големият вносител на суровината в световен план. Индийската централна банка изненадващо понижи основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 7,75%. Основните причини за решението са по-слабата от очакваното инфлация, спадащите цени на петрола и намаляващото търсене. Данните от Азия идват на фона на занижената прогноза на Световната банка за глобалния икономически растеж и на фона на „значителните и по-скоро неблагоприятни рискове“.
Федералният резерв на САЩ изразява опасения относно влиянието на спадащите цени на петрола върху възстановяването на икономиката. Това става ясно от последното издание на „Бежовата книга“ на централната банка. Икономическият преглед, който Фед публикува 8 пъти годишно, отразява вижданията за по-бърз икономически растеж, но извежда на преден план няколко проблемни области. Става дума за слаби празнични продажби в някои региони и слаб прираст на потребителските разходи въпреки стимулите от рязкото поевтиняване на енергийните източници.
Спадът в цените на петрола пък осуетява плановете на някои компании за инвестиции и наемане на персонал. Положителният акцент в „Бежовата книга“ е, че бързият икономически растеж в САЩ се запазва в съответствие с очакванията, след като работните заплати и търсенето на кредити се увеличават.
През седмицата цената на фюръсите върху суровия петрол се върна над 50 долара за барел. В началото на седмицата барел от „черното злато“ се продаваше за под 50 долара. Натиск върху цената оказа намалената прогноза на Goldman Sachs за цените на суровината през следващите месеци. Секторните анализатори на банката прогнозират, че цената на петрола през първата половина на 2015 г. ще се задържи на ниво от около 40 долара за барел, което ще доведе до намаляване на инвестициите в шистовия сектор в САЩ.
Прогнозата за следващите шест месеца беше редуцирана наполовина от 85 долара до 43 долара за барел. За следващите 12 месеца Goldman намали прогнозата си за цената до 70 долара – с 20 долара по-ниска цена. Именно за цена от 40 долара за барел се подготвя Wall Street. Все пак новината за цена над 50 долара бе пренебрегната от пазарните участници през седмицата. Днес сутринта фючърсите върху суровия петрол поскъпнаха с 1,3% до 46,83 долара, а върху Брента – с 1,1% до 48,80 долара.
Едно от ключовите събития тази седмица бе и изненадващото решение, или решения, на Централната банка на Швейцария. Институцията изостави тавана на валутния курс и въведе още по-отрицателни лихвени проценти.
Това са само част от новините, продиктували движенията на пазарите през тази седмица... но ще отдадем заслуженото внимание на най-съществените пазарни събития, но основната тема на днешното предаване е състоянието на българския капиталов пазар.
Българският капиталов пазар не остава изолиран от събития на международните и регионалните пазари. Вътрешните политически и икономически новини също допринасят за неговото развитие. За последните 12 месеца те не бяха малко – избори, ситуацията в банковия сектор, а сега и предложения за промени в пенсионния модел... предизвикателствата пред капиталовия пазар у нас въобще не са малко:
- Как борсата изпрати 2014 г. и как навлиза в 2015 г. ?
- Кои акции поскъпнаха най-много през последните 12 месеца?
- Ще станем ли свидетели на нови първични публични предлагания?
Отговор на тези и други въпроси ще се опитаме да дадем с инвестиционния мениджър в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт Вяра Иванова, гост в предаването.
Чуйте разговора в първата част на предаването.
Актив на седмицата
В „Актив на седмицата“ ще се фокусирам основно върху представянето на четирите водещи индекса на Българска фондова борса, ще проследя изменението на SOFIX в региона на Централна и Източна Европа през миналата година и ще анализирам накратко измененията в цените на акциите на компонентите от индекса.
Първата графика проследява изменението на четирите индекса – SOFIX, широкият BGBX40, секторният BGTR30 и индекса на дружествата със специална инвестиционна цел BGREIT...
SOFIX +6,2% до 522,10 пункта
Останалите индекси се измениха през 2014 г., както следва:
BGBX40 +4,6%, BGTR30 +16,8% и BGREIT +11,4%.
Сега обаче индексът на сините чипове и широкият BGBX40 спаднаха под 500 пункта и 100 пункта, съответно. SOFIX затвори за последно под това ниво на 6 януари миналата година, а широкият BGBX40 никога не е приключвал под 100 пункта, откакто стартира на това ниво при въвеждането си на 1 януари 2014.
На първо място сред основните фактори за движението на цените на акциите на БФБ-София през 2015 г. ще бъдат резултатите на компаниите. Също така развитието на пенсионната реформа, лихвените нива по депозитите и капиталовите пазари по света и в региона.
Индексът на сините чипове на българския капиталов пазар изпрати 2014 г. с повишение от 6,2%. Този ръст отреди на борсовия измерител осмото място в своеобразната класация за най-добре представящите се индекси в региона на Централна и Източна Европа, които Investor.bg следи.
Най-силен ръст през миналата година записаха борсите в Украйна, Турция и Сърбия. С най-много спаднаха основните индекси на борсите в Гърция, Латвия и Унгария. На тази графика сравнявам представянето на SOFIX спрямо водещите индекси в Украйна, Турция и Гърция.
В крайна сметка SOFIX изпрати 2014 г. в средата на класацията, след като през 2013 г. бе първенец с покачване от над 42%. Политическата несигурност сви устрема му както през втората половина на миналата година, а така очевидно и в началото на тази. Кризата в Украйна, която продължава вече около 9 месеца не попречи на водещия индекс PTFS да приключи годината с ръст от 28,75%. Инвеститорите вярваха, че спорът между Русия и Украйна ще се разреши бързо и се отнесоха с доверие към капиталовите пазари на двете страни.
Основният турски индекс ISE 100 добави 26,4% към стойността си през 2014 г., след като изтри 13,3% през 2013 г. Сред пазарите в ЦИЕ най-много пострада гръцкият. Водещият борсов индикатор ASE заличи 29% от стойността си през 2014 г., като спадът само през декември бе 14 на сто. На 25 януари гърците ще гласуват на предсрочни парламентарни избори, дошли след като Атина не успя да избере президент. Спекулациите, че Гърция може да напусне еврозоната, се увеличават. А нека да видим как се представят 15-те компонента на SOFIX за последните 12 месеца...
Тоталният победител в SOFIX през 2014 г. беше М+С Хидравлик с повишение от 132% на годишна база до 5,5 лв. за ценна книга, като отделно бе изплатен и дивидент. Повишението в цената от 2,3 пъти изпревари значително ръста в брутната печалба на компанията, който е едва 6% за годината.
На второ място с ръст от 97% до 3,99 лв. бе Индустриалена капитал холдинг АД. Компанията обаче влезе в SOFIX през септември (на мястото на Булгартабак) и реално не добави стойност към SOFIX, защото влезе именно при цени около 4 лв. за акция и поскъпна преди влизането в него.
Резултатите на Софарма АД бяха ударени от украинската криза, довела до увеличение на разходите за отрицателни валутни разлики от поевтиняването на руската и украинската валути.
Албена АД също отчете спад на печалбата поради наводнение в к.к. Албена и намалението на руските и украински туристи.
Неохим АД отчете загуба от 12,3 млн. лв. за деветмесечието на 2014 г. спрямо печалба от 4 млн. лв. за същия период на 2013 г., като еуфорията от влизането на нов акционер в компанията се изпари изцяло.
Банковите акции бяха обект на анализ в миналото издание на InvestOr, затова няма да се спирам подробно на тях. Вижда се и тяхното ценово изменение за 12 месеца...
Вижте втората част на интервюто с инвестиционния мениджър в ЕЛАНА Фонд Мениджмънт Вяра Иванова във видеото и нейния коментар за очакванията от китайската икономика, следващата стъпка на ЕЦБ и активността в еврозоната и както и ще излезе ли Гърция от нея.
Вижте и другите предавания от поредицата Invest/Or.