fallback

Енергийните пазари - а сега накъде? Част 1

Investor/OR от 5 декември 2014

07.12.2014 | 13:03 Автор: Ирина Георгиева

Още по темата

Още по темата

Решението на Организацията на страните износителки на петрол да запази производствения си таван буквално разтърси пазарите в последната седмица. Нервността, а с нея и волатилността се засилиха значително. Темата мигновено стана водеща не само за икономическите медии, но и за тези, които достигат до по-широката общественоcт. В тази връзка основният въпрос несъмнено продължава е, а сега накъде?    

В началото на предаването Invest/Or Димитър Вучев поглежда към двете водещи финансови институции на Стария континент – Европейската и Английската централни банки, които проведоха традиционните си месечни заседания. Всичко до голяма степен премина според очакванията. ЕЦБ запази основния лихвен процент по рефинансиране в размер на 0,05%. Отрицателната лихва по овърнайт депозитите на банките остана -0,2%, а ставката по пределното кредитно улеснение – в размер на 0,3 на сто. Далеч по-интересна се оказа последвалата пресконференция на Марио Драги. В нея президентът на банката заяви, че инфлацията в еврозоната може да се забави още през следващите месеци поради отслабващите цени на петрола. По думите му ЕЦБ ще продължи да наблюдава отблизо рисковете, свързани с развитието на цените в средносрочен план. Освен това банката коригира прогнозите си за покачването на БВП на еврозоната. Новите очаквания са за ръст на икономиката от 0,8% през 2014 г., 1% през 2015 г. и 1,5% през 2016 г. Прогнозите за инфлацията също бяха намалени значително до 0,5% през 2014 г., 0,7% през 2015 г. и 1,3% през 2016 г. Драги предупреди обаче, че новите прогнози не отчитат спада в цените на петрола през последните няколко седмици. Междувременно подхождайки също според очакванията, Английската централна банка запази основния си лихвен процент на рекордно ниското ниво от 0,5 на сто. Обемът на годишните покупки на активи също остана без изменение при досегашното равнище от 375 млрд. Паунда. Фокусът сега е бъде насочен върху протокола от заседанието на Комитета по паричната политика, който ще бъде публикуван след две седмици и който трябва да разкрие повече подробности за бъдещите действия на банката.

Oставаме на Стария континент, за да разгледаме накратко статистическите доклади от последните дни. Според най-новите данни на Евростат продажбите на дребно в еврозоната са се ускорили по-малко от прогнозите на анализаторите през октомври. Търговията в 18-членния валутен съюз се е повишила с месечен темп от 0,4% в сравнение след спада от 1,3% през септември. Измерени на годишна база пък, продажбите на дребно са нараснали с 1,4% през октомври, каквото бе покачването и месец по-рано. Други данни от континента показаха, че активността в европейския сектор на услугите се е забавила през ноември. Секторният индекс на Markit Economics показа забавяне до 51,1 пункта в сравнение с октомврийския резултат от 52,3 пункта. В основата на отстъплението отново се оказа Германия, където активността е отстъпила до 16-месечно дъно през ноември. Индексът на Markit спадна до 52,1 пункта. Негативни се оказаха и данните от Франция, където измерителят отново остана под границата от 50 пункта, отчитайки ниво от 47,9 пункта през единадесетия месец на годината. Малко преди данните за сектора на услугите бяха представени и тези за производствената активност. PMI индексът за еврозоната спадна до 50,1 пункта в сравнение с 50,6 пункта през октомври. Предварителното проучване показа равнище от 50,4 пункта при пазарни прогнози за ниво от 50,8 пункта. И тук Германия и Франция разочароваха, като измерителите и за двете страни отчетоха нива под 50 пункта.

Напускаме Европа, за да се прехвърлим се отвъд Океана. Последните данни на ADP и Moody's показаха, че заетостта в частния сектор в САЩ е нараснала по-слабо от очакванията през ноември. Новооткритите работни позиции са достигнали 208 хил. през изминалия месец при очаквания за покачване с 222 хил. Разбивката на данните показа, че ръстът на заетостта в дребния бизнес е останал стабилен, достигайки 101 хил. след увеличението от 103 хил. в предходния месец. Растежът в средния бизнес обаче се е забавил до 65 хил. от солидните 122 хил. през октомври. 

Последно поглеждаме към Русия, където ситуацията е не по-малко динамична. Според най-новата макроикономическа прогноза на Министерството на икономическото развитие руската икономика ще се свие с 0,8% през следващата година. Промяната е особено значителна, след като предишните очаквания бяха за растеж в размер на 1,2%. Според анализатори новата прогноза е далеч по-близка до реалността. В навечерието на корекцията на правителствените очаквания Morgan Stanley също понижи очакванията си до спад с 1,7% вместо досега прогнозираните 0,5%. S&P очаква икономическата експанзия на Русия през 2015 г. да достигне 0,6%, а Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвижда нулев растеж. Очаква се свиването на БВП догодина да бъде провокирано основно от по-ниските цени на петрола. По-рано правителството бе заложило в Проектобюджет 2015 средна цена на петрола от 100 долара за барел. Стойността обаче сега бе ревизирана до 80 долара. 

Чуйте разговора между Димитър Вучев и финансовият анализатор Андрей Любенов:

 

fallback
fallback