Мястото на криптовалутите в световната финансова система-Invest/Or 7 ноември 2014

Мястото на криптовалутите в световната финансова система е темата на предаването Invest/Or по Bulgaria On Air с Димитър Вучер от Инвестор БГ.

Нека се върнем обратно в началото на 2013 г. Проектът за единната европейската валута евро бе поставен на карта първо от колапса в Гърция, а след това и от този в Кипър.

Същевременно някак непринудено една необичайна новина обикаляше из медийното пространство и без да претендира за особена важност.

Някаква дигитална валута е поскъпнала близо няколкократно и вече се търгува за над 100 долара.

Това се оказа само началото на приказката за биткойна, която напук на очакванията продължава да се разказва и до днес.

Според много експерти биткойнът не притежава необходимите характеристики на валута, като например стабилност за съхраняване на стойността, което автоматично го прави изключително уязвим.

Само за справка може да погледнем към най-пиковия период, а именно 2013 г.

Дигиталната валута започна годината на цена под 20 долара. Стойността постепенно се покачваше, за да достигне през октомври 600 долара.

Ноември беше най-шеметния месец, като тогава цената надхвърли 1200 долара, за да спадне до 800 през декември.

През 2014 г. обаче видимо имаме по-малка волатилност. На какво можем да отдем това? Доколко запознати са българите с дигиталните валути? Какво следва оттук нататък през пазара?

Време е за рубриката Актив на седмицата, в която ще онагледим и графично това, за което си говорим и с нашия гост. Веднага поглеждаме към първата графика, която показва една своеобразна снимка от високо на движението на биткойна откакто дигиталната валута бе създадена през 2008 г.

ГРАФИКА 1 - Движение на цената на биткойна (Началото)...

В действителност биткойнът порасна от началото на 2013 г. Не само като стойност, а и от гледна точка на интереса, стабиността, доверието на потребителите. Неслучайно доклад на Конгреса на САЩ от април посочи, че дигиталната валута може да представлява заплаха за американската парична политика. Експертите разгледаха казуса от гледна точка на ценовата нестабилност и недоверието. Зад публичната им теза обаче прозираше една заплаха – тази, че хората могат дългосрочно да загърбят фиатните пари на централните банки, които практически не са обезпечени с нищо, с нови, по-модерни и атрактивни възможности. Биткойнът несъмнено и досега има своите негативи, които най-вече са свързани с нестабилността на цената и неразбирането на пазара от масовия потребител. Позитивите обаче са далеч повече и това започна да се усеща силно в последната година, когато редица международни компании възприеха разплащанията с биткойни. Да погледнем втората ни графика с движението през този период...

ГРАФИКА 2 - Движение на цената на биткойна (1 година)...

Рязката волатилност отпреди 10-12 месеца до известна степен бе заменена от относителна стабилност в последното полугодие, макар че трендът е видимо надолу. Да видим и третата графика...

ГРАФИКА 3 - Движение на цената на биткойна (180 дни)...

Именно през този период долетяха интересни новини от Острова, където Английската централната банка посочи, че идеята зад биткойна разполага с потенциал да преструктурира финансовия сектор. Ключовото нововъведение при цифровите валути е блок веригата, която позволява на платежната система да работи по изцяло децентрализиран начин, без посредници като банките. Тя представлява публично споделена счетоводна книга, на която разчита цялата биткойн мрежа. Всички потвърдени трансакции се включват в блок веригата и така биткойн портфейлите могат да бъдат проверявани както за техните реални баланси, така и дали изхарчените биткойни са собственост на потребителя, който оперира с тях. Сигурността на системата се гарантира с помощта на криптографията. Положителни като цяло са и отзивите от Полша, Финландия, Германия, Канада, Австралия и още редица страни. Може би очаквано, криптовалутата е разглеждана като огромна заплаха в Русия и Китай, където дори е забранена. Доколко забраните обаче се спазват, е предмет на друг разговор.

Събитията на седмицата

1. Пропадането на петрола

Един барел от енергийната суровина вече се търгува под 78 долара, след като само преди месец бе с над 10 долара. Бързият спад породи множество опасения за развитието на някои страни по света. От една страна застанаха държавите, които не произвеждат суровината, които логично са изключително доволни от поевтиняването, което може да стимулира икономиките им. Силен удари обаче засегна Организацията на страните износителки на петрол – ОПЕК, която понижи прогнозата си за покачването на цените и световното търсене. Организацията очаква да се наблюдават леки понижения на реалните стойности на суровината през настоящото десетилетие при константна номинална цена от 110 долара за барел межу 2014 и 2020 г. Прогнозата за САЩ бе повишена, докато очакванията за страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия и Китай и Южна Африка, бяха понижени в средносрочен план. ОПЕК предупреди също, че съществува опасност от значително пренасищане в петролната индустрия. Следващото важно събитие за цената на петрола ще бъде срещата на ОПЕК във Виена на 27 ноември, на която се очаква да бъдат наблюдавани най-вече сигналите за бъдещите планове на Саудитска Арабия.

2. Ноемврийските заседания на ЕЦБ и BoE

Основната лихва в еврозоната остана 0,05%, а тази на Острова – половин процент. По-интересна се оказа пресконференцията на Марио Драги, по време на която еврото потъна до двугодишно дъно. Драги заяви, че централните банкери са обединени зад усилията си за значително разширяване на баланса на институцията. По думите му ЕЦБ се насочва към повишаване на размера на баланса си обратно до нивата от началото на 2012 г., което би означавало увеличаване с до 1 трлн. евро. Експертите от институцията работят и по допълнителни стимулиращи мерки в подкрепа на икономическия растеж в еврозоната.

3. Производствената активност в Европа

Заводите в еврозоната постигнаха по-високи темпове на активност през октомври в сравнение със септември, като основната подкрепа дойдеа от Германия. Данните на Markit Economics показаха покачване на индексът на мениджърите по доставките, което надхвърли очакванията. Според анализаторите представянето на производството в еврозоната е останало като цяло без изменение в началото на четвъртото тримесечие. Секторът се бори да възстанови позагубеното сцепление след забавянето в средата на годината. Това е и причината, поради която производство едва ли ще предостави какъвто и да е значим тласък на анемичния растеж на БВП на валутния съюз. Важен акцент се оказа активността в Германия, която се върна към растеж след спада през септември. За сметка на това обаче във Франция и Италия, които са втората и третата най-големи европейски икономики, резултатите отново разочароваха.

4. Външната търговия на САЩ

Основният акцент можем да поставим върху търговския баланс на САЩ, който отчете най-високия си дефицит в последните 4 месеца. През септември дефицитът между вноса и износа изненадващо се разшири до 43 млрд. долара спрямо очакваните 40,2 млрд. долара и ревизираните 40 млрд. долара през август. Износът спадна с 1,5% до малко над 195 млрд. долара, което се оказа първи спад от 4 месеца. Вносът остана без промяна спрямо равнището от август при 238,6 млрд. долара.

Предстоящи събития

1. БВП и инфлация в еврозоната

На първо място поглеждаме към Стария континент, където ще бъдат публикувани предварителните данни за БВП през третото тримесечие. Поради редица фактори очакванията не са особено обнадеждаващи. Най-оптимистичните прогнози сочат за покачване с 0,1% на тримесечна база и с 0,7% на годишна. Някои анализатори обаче предвиждат отрицателен растеж предвид не особено оптимистичните данни от континента, както и ситуцията с двустранните санкции с Русия. Докладът на Евростат за инфлацията също е очакван с интерес, макар че там особено резки изменения не се очакват. Инфлацията в еврозоната вероятно ще остане 0,4 на сто през октомври, каквато бе и месец по-рано. Нивото е далеч под желаните от ЕЦБ 2%.

2. Докладите на ЕЦБ и АЦБ

Става въпрос за протоколите от заседанията ЕЦБ и Английската централна банка. Документите ще покажат по-детайлно какви са вижданията на централните банкери относно бъдещето на монетарната политика. Особен интерес ще представлява ситуацията на Острова, откъдето пазарите очакват сигнали за бъдещо покачване на лихвите. Според досегашните заявки това най-вероятно ще се случи през първата половина на следващата година.

3. Статистиката от Китай

От Поднебесната империя се окачва серия от данни, като акцент ще поставим на тези за потребителската инфлация. Тя се забави до половин процент през септември, а очакванията за октомври са още по-песимистични – за забавяне до едва 0,1%. Нов негативен сигнал се очаква и от инфлацията на производствените цени, която вероятно ще отстъпи до -2% след -1,8% през септември.

Вижте цялото предаване и интервюто в него с Благовест Белев.