Реформата в здравеопазването е пред провал. Частни и общински болници атакуват във Върховният административен съд 14 медицински стандарта и 2 наредби на Министерство на здравеопазването. Според вносителите на жалбите, целта на стандартите е закриване на общински клиники и пренасочване на ресурса им - кадрови и технически – към големите болници.
На съд отиват и новите правила за спешните отделения в болниците. Според тях спешното отделение в болницата трябва да е разположено на площ не по-малко от 700 кв.м.; да има 3-ма специалисти по спешна медицина или анестезиология. Всички лечебни заведения в страната имат 6 месеца, за да преобразуват спешните си отделения по променените изискванията. Новият стандарт е неизпълним, смятат от общинските и частни болници.
"Ние сме атакували частта за болнична помощ, тъй като тя по-никакъв начин няма да подобри спешността. Там съществуват едни безумни критерии, на които могат да отговарят само 5-6 болници в България", коментира Николай Болтаджиев от Националното сдружение на частните болници.
"700 кв.м. минимална площ но това е..сградата на Министерствот на здравеопазването не знам дали има 700 квм.м един етаж от нея сигурно е по-малък. Това е една огромна площ напълно ненужна" , обясни и д-р. Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Лечебните заведения настояват за цялостна промяна на променените изискванията за спешните отделения. Против стандарта за спешната помощ в болниците в този им вид са и от лекарския съюз.
"На настоящия етап особено с кадровото обезпечаване и архитектурното разгъване на площта на едно спешно отделение, не вярвам да има в България, доста болници, които да могат да отговарят на тези стандарти особено на второ и трето ниво" , заяви и председателят на Българския лекарски съюз Венцислав Грозев.
Вече два стандарта – по ревматология и обща хирургия са отменени от Върховния административен съд. Ако и жалбата за новите стандартни за спешните отделния бъде одобрена от съда, то реформата в Спешната помощ остава под въпрос.