Едва ли някой се замисля как бихме писали и чели, ако я нямаше българската азбука. Приемаме я като даденост, като нещо, което винаги е съществувало. И независимо, че всички сме запознати с делото на Кирил и Методий, никога не разсъждаваме как те са оформили графично като буква всеки звук от нашия говор.
"Създаването на глаголицата е едно изключително цивилизационно деяние. С нея за първи път се нарушава гръко-латинския модел на европейската цивилизация. И един народен език става културен и съкрален – лингва сакра", казва директорът на Кирило-Методиевския научен център към БАН.
Славянската азбука е написана преди 1150 години - първо за целите на утвърждаването на християнството като религия. Затова братята са определени от църквата за светци, просветители на славяните.
"Дефакто тяхната канонизация по-скоро се определя като спонтанна, защото произлиза от факта, че те със своето дело вече са допринесли за популяризирането на Евангелието сред новопокръстените в християнската вяра народи." Така доц. дякон Иван Иванов от Богословския факулет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" обяснява канонизацията на двамата първоучители.
Около седем години двамата братя работят по написването на глаголицата. Името ѝ се превежда като "знаците, които говорят". Според някои източници Константин-Кирил Философ е започнал работа по нея около 855 година, при първото си пребиване в манастира "Свети Полихрон". Там четири години по-рано се е замонашил брат му Методий.
"Кирил е живял само 42 години. Той е имал и политически мисии при арабите, при хазарите. Бил е в Римската църква, както се знае. Спорил е с триезичниците във Венеция. Неговата дейност е била изключителна", разказва доц. Георги Николов, заместник-декан на Историческия факултет на Софийския университет.