Планинската застраховка покрива част от направените по спасителната операция разходи, до лимита, договорен в полицата, обясни изпълнителният директор на застрахователно дружество Армеец, Цветанка Крумова по повод спасителната операция в Стара планина..
Тя добави, че обикновено планинските застраховки се сключват за лимити 1000-7000 лв., най-често до 1000 лв, а разходите за последната операция в Стара планина са много по-големи, десетки хиляди. Застраховката би могла да покрие всички разходи, ако е била сключена за адекватен лимит.
България е на почти последно място в Европа по застрахователна плътност, премийният приход на глава от населението е предпоследна в Европа, преди Румъния – 200лв /2012, съобщи Цветанка Крумова. В други страни, засегнати от наводненията има малко по-добри показатели – Хърватия например е с по-висока застрахователна култура и по-добра застрахователна плътност, добави тя.
При голямо бедствие икономическата загуба и застрахователната загуба са различни. Разходите, покрити от застраховка, ще бъдат покрити от застрахователния/презастрахователния пазар, но останалото, икономическата загуба, трябва да се поеме от националните икономики, обясни директорът на Армеец.
При катастрофични събития като това в Сърбия, които стават на сто години веднъж, е важно да говорим повече не за катастрофичния пул, а за превантивни мерки. Това със сигурност може да намали проявлението на такива рискове.
Това, което може да се направи от държавата е разчистване на реките, контрол на строителството, каза Цветанка Крумова.
Тя даде пример с германските публични застрахователи, които апелираха към правителството за налагане на по-сериозен контрол на строителство в зони, изложени на риск от наводнение.
Германските застрахователи също платиха много големи щети през 2013. Затова поискаха да бъдат наложени много сериозни мерки, дори да бъде забранено строителството в определени райони.
„Има две причини да не можем да отправим такъв апел. Едната е, че в България все още нямаме катастрофичен модел. Нямаме оценка на риска, въз основа на която да кажем – това са най-високо застрашените зони.
Другата е, че голяма част от жилищата в много райони ще трябва да бъдат премахнати“, каза Цветанка Крумова.
Целият разговор в Денят от ер на 21 май 2014 - във видеото.