В Германия се коментира увеличаването на натиска над Москва след срещата на канцлера Меркел и президента Оланд, съобщи от Бон Таня Минчева. На срещата им на 10 май 2014 станаха ясни допълнителните санкции, които външните министри на ЕС се очаква да приемат в понеделник, 12 май 2014.
Това са т.нар. „втора група санкции“ – разширяване на списъка от лица със забрана на влизане и замразяване на сметки, като за пръв път ще бъдат засегнати и предприятия със седалище на Кримския полуостров, съобщи Минчева.
Тези компании няма да имат възможност да осъществяват търговски обмен с партньори от ЕС.
Говорейки за поведението на президента Путин, Ангела Меркел заяви, че е доволна от първите сигнали за деескалация на напрежението от него, но че той трябва да излъчи още повече такива послания – съобщи Таня Минчева.
Франсоа Оланд е добавил, че двамата с Меркел са се опитали да обяснят ясно на Путин колко голям е залогът за необходимостта от стабилизиране на положението в Украйна.
Запитан за критиката, отправена от полския президент Коморовски на 10 май в интервюто му за в-к Билд за липсата на твърдост в германската политика към Русия, Оланд заяви, че няма отделна германска или френска политика, а става дума за координирана, общоевропейска позиция спрямо кризата в Украйна, добави Таня Минчева.
Германците са единодушни, че трябва да бъде намерено решение на кризата в Украйна. Г-жа Меркел заяви, че има желание да се държи отворена врата за сътрудничество с Русия и предложението към руското ръководство за завръщане към времената на по-тясно сътрудничество си остава в сила, стига Кремъл да сътрудничи тясно за стабилизиране на кризата в Украйна.
За това говори и германо-френската декларация, публикувана на 10 май 2014, завърши кореспонденцията си Таня Минчева.
Меркел и Оланд, лидери на двете най-големи икономики от Еврозоната, призоваха въоръжените групировки в Украйна да сложат оръжие до 15 май 2014 през ОССЕ, за да може в страната да се проведат международно признати избори.
Вотът на 25 май 2014 трябва да премине при „пълна законност и прозрачност“ и да излъчи следващия президент „с необходимата легитимност“, заяви президентът на Франция Франсоа Оланд.
Изискванията за избори, които да бъдат признати от международната общност, включват пълен списък на избирателите, липса на насилие и безпрепятстван достъп до изборните секции, заяви Волфганг Рихтер, анализатор от берлинския Институт за международна сигурност, съветник на германското правителство, цитиран от Bloomberg.
„Все още има сериозни препятствия, а времето изтича“, заяви той в телефонно интервю за агенцията. В днешната ситуация силно се съмнявам, че е възможно да се проведат международно признати избори. Това, което е необходимо, е някакъв процес, който да доведе до примирие“, включително разоръжаване на проруските активисти, казва Волфганг Рихтер.
ОССЕ смята да изпрати 1000 наблюдатели.
Целият разговор на Ивайло Лаков с Таня Минчева в Денят он ер на 10 май 2014 – във видеото.