Угасващи съкровища: Раждавица

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА*

За две години в поредицата "Угасващи съкровища" ви показахме близо двайсет отчаяно нуждаещи се от внимание старинни храмове и манастири. При някои от тях нуждата е трогателно проста: да се постегне покривът, за да спре да тече, или дори да се сложи най-обикновен катинар, колкото овчарите да не си прибират стадата вътре. Накратко, има места, където няколкостотин лева, използвани разумно, могат да спасят съкровища на няколко столетия.  

СЕГА ОБАЧЕ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ за точно обратния случай: как с десетки хиляди левове държавни и европейски пари е направен уютен дом... за семейство съсели. Днешната ни спирка е Раждавица - селце на петнайсетина километра от Кюстендил, в живописната долина на Струма. Няма ясни сведения кога е създадено, но със сигурност вече е съществувало през XIV век. В покрайнините му ще намерите развалините на средновековна крепост, както и две старинни църкви - действителната причина да дойдем дотук. Останките от храма "Свети Атанасий"  

ЕДНАТА Е ДОБРЕ ПОЗНАТА и за местните хора, и за посетителите на Раждавица, просто защото се намира до главната забележителност на селото - плажа в местността Чардако. За жалост от някогашния храм "Свети Атанасий", или по народному Атанас Летни, днес не е останало кой знае колко много - четири едва крепящи се стени. Учените и до днес спорят колко стара е тази малка църквичка. При липсата на фрески и надписи възрастта й не може да се определи точно. Някои настояват за самото начало на XVI век. Други говорят за средата на XVIII. Със сигурност се знае, че при Освобождението храмът е вече бил грохнал от старост и с пропаднал покрив. През 1882 година селяните го възстановили, но и с характерната за оная епоха решимост варосали поизбелелите стенописи вътре - да изглежда по-спретнато. Някогашните изящни стенописи са заменени с подобни надписи  

НЯКЪДЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ след 9 септември 1944 покривът повторно пропаднал и оттогава храмът не е докосван. На мястото на богатите някогашни фрески се мъдрят няколко тоалетни надписа. Макар на достъпно място и с потенциала да бъде туристическа атракция, "Свети Атанасий" е на път окончателно да изчезне.

"ДОСТЪПЕН" ОБАЧЕ Е ПОСЛЕДНОТО, което бихме казали за другия старинен раждавишки храм: "Успение Богородично". Макар да е на два пъти реставриран, никой не си е направил труда да укаже по някакъв начин пътя към него. Трябва да питате някой от старците в селото и да се заредите с търпение за прекосяването на трите километра трънаци до местността Селище. Храмът "Успение Богородично" "Успение Богородично" несъмнено е по-старият от двата храма, но и тук учените не са сигурни за периода на построяване. Йордан Иванов говори за 12-и век, Кръстю Миятев - за 15-и, Андрей Протич е категоричен, че стенописите са от 16-и.

ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ ВСИЧКИ са прави: храмът е бил построен по време на Второто българско царство, в ранния османски период е разширен, а някъде около 1550 година е изцяло изписан. От тези стенописи днес има само жалки останки, защото в продължение на десетилетия църквицата е била без покрив, отворена за стихиите. Стенописите в "Успение Богородично" са вече почти неразличими Едва през 70-те сводът е възстановен и покрит с каменни плочи. А през миналото десетилетие, вече с пари от европейските фондове, "Успение богородично" е реставрирано.

САМО ЧЕ НИ Е МАЛКО ТРУДНО да схванем смисъла от тази реставрация. Храмът, както споменахме, е мъчно откриваем. Дори предвратието не е било разчистено от тръни. Смело циментираната предна фасада не се връзва съвсем с нашите представи за реставрация на национален паметник на културата. Вътре безразборно е нахвърлян гипс, на места дори директно върху фреските, който тутакси се е напукал. Доколкото можем да преценим, не е свършена никаква работа за консервация на стенописите. Единият от актуалните обитатели на храма Всъщност полза от цялото начинание имат само тази двойка съселчета, които са намерили в изоставения от всички храм удобен дом. Не е точно целта, с която някогашните жители на Раждавица са го издигнали. Но по-добре такава полза, отколкото съвсем никаква. С това патриотично приветствие Раждавица посреща и изпраща посетителите си ---

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на КОЛЕЛА по Bulgaria ON AIR и Dacia България