Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ, Фотография "КОЛЕЛА"
Втората половина на XIV век винаги е била някак пренебрегвана от историците. От една страна, защото това е безславното време на окончателния залез на средновековна България. От друга, защото паметниците и сведенията за тази мрачна епоха са отчайващо оскъдни.
ДНЕШНОТО НИ ПЪТУВАНЕ в "Угасващи съкровища" ще ни отведе до две от тях, в района на Ботевград и Мездра.
От София можете спокойно да ги обиколите в рамките на един съботен ден, целият път в двете посоки не надхвърля 230 километра.
Ако тръгнете по главния път от Ботевград към Враца, в село Новачене ще видите отбивка вдясно за Боженица. Това е очарователно селце в Предбалкана, но атракцията тук е не то, а разположената на около три километра над него крепост Боженишки Урвич.
ПЪРВИТЕ УКРЕПЛЕНИЯ на това място са построени още през V век, в ранните години на Византия. Но в оцелелия си до днес вид крепостта датира от България на Асеневци, първата половина на XIII век.
"Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя"
ОСВЕН ТЕЗИ РАЗКРИВЕНИ, НАБЪРЗО издълбани букви, спомен за трагичната епоха пази и скалната църква на върха на крепостта. Вероятно тук са се събрали защитниците за последна молитва. От някогашния дървен притвор са останали само жлебовете в камъка. За сметка на това най-различни по-късни посетители са се почувствали длъжни да добавят имената си. Но въпреки това мястото не е загубило особената си сила.
СЛЕД БОЖЕНИЦА ПРОДЪЛЖАВАМЕ към Долна Бешовица - старинно село в околностите на Роман.
Пътят между двете е проходим, но изисква повишено внимание заради дупките. Което е трудна работа при приказните гледки, които предлага тази част на Предбалкана.
Малко преди да влезете в Бешовица по пътя от Роман, завийте вляво и тръгнете през пасбищата. Вездесъщата дървена мафия и тук е оставила следите си като дълбоки коловози. В сухо време и с малко по-висок автомобил ще минете спокойно. В мокро по-добре оставете колата и продължете пеш - разходката е лека и приятна.
МАНАСТИРЪТ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" се е спотаил в гората на отсрещния рид. Основан още през XII век, той е една от първите жертви на османското нашествие по тези земи - разграбен и опожарен.
Едва през XVI век местните хора успяват да го възстановят. Тогава е построена и сегашната каменна църква - от някой си майстор Павел. Постепенно манастирът се замогва, става важен културен център. В средата на ХIX век тук няколко години работи самият Захари Зограф. Четирите икони, изписани от неговата ръка, днес са спасени в храма "Свето Възнесение" във Враца.
ОСТАНАЛИ СА ОБАЧЕ част от стенописите, дело на безименен майстор някъде около 1605-1615 година. Сред тях е и едно от най-старите запазени изображения на светите братя Кирил и Методий.