Угасващият спомен за Шишмановци

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ, Фотография "КОЛЕЛА"
 

Втората половина на XIV век винаги е била някак пренебрегвана от историците. От една страна, защото това е безславното време на окончателния залез на средновековна България. От друга, защото паметниците и сведенията за тази мрачна епоха са отчайващо оскъдни.

 

ДНЕШНОТО НИ ПЪТУВАНЕ в "Угасващи съкровища" ще ни отведе до две от тях, в района на Ботевград и Мездра.
От София можете спокойно да ги обиколите в рамките на един съботен ден, целият път в двете посоки не надхвърля 230 километра.
Ако тръгнете по главния път от Ботевград към Враца, в село Новачене ще видите отбивка вдясно за Боженица. Това е очарователно селце в Предбалкана, но атракцията тук е не то, а разположената на около три километра над него крепост Боженишки Урвич.



Чисто нов асфалтов път ще ви отведе до началото на пътеката към крепостта. Тази широка алея изглежда измамно лека, но всъщност изкачването е стръмничко и ще ви трябва половин час да се доберете до върха. Където пред вас ще се открие смайваща гледка.

ПЪРВИТЕ УКРЕПЛЕНИЯ на това място са построени още през V век, в ранните години на Византия. Но в оцелелия си до днес вид крепостта датира от България на Асеневци, първата половина на XIII век.



И тъкмо тук е открито едно от съвсем редките свидетелства за последната, отчаяна съпротива на Шишмановци срещу османското нашествие век и половина по-късно.
Под рухнало дърво е открит следният надпис, изсечен в скалата и преведен от знаменития историк Петър Мутафчиев:

"Аз, Драгомир, писах.
Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя"

ОСВЕН ТЕЗИ РАЗКРИВЕНИ, НАБЪРЗО издълбани букви, спомен за трагичната епоха пази и скалната църква на върха на крепостта. Вероятно тук са се събрали защитниците за последна молитва. От някогашния дървен притвор са останали само жлебовете в камъка. За сметка на това най-различни по-късни посетители са се почувствали длъжни да добавят имената си. Но въпреки това мястото не е загубило особената си сила.

СЛЕД БОЖЕНИЦА ПРОДЪЛЖАВАМЕ към Долна Бешовица - старинно село в околностите на Роман.
Пътят между двете е проходим, но изисква повишено внимание заради дупките. Което е трудна работа при приказните гледки, които предлага тази част на Предбалкана.
Малко преди да влезете в Бешовица по пътя от Роман, завийте вляво и тръгнете през пасбищата. Вездесъщата дървена мафия и тук е оставила следите си като дълбоки коловози. В сухо време и с малко по-висок автомобил ще минете спокойно. В мокро по-добре оставете колата и продължете пеш - разходката е лека и приятна.

МАНАСТИРЪТ "СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" се е спотаил в гората на отсрещния рид. Основан още през XII век, той е една от първите жертви на османското нашествие по тези земи - разграбен и опожарен.
Едва през XVI век местните хора успяват да го възстановят. Тогава е построена и сегашната каменна църква - от някой си майстор Павел. Постепенно манастирът се замогва, става важен културен център. В средата на ХIX век тук няколко години работи самият Захари Зограф. Четирите икони, изписани от неговата ръка, днес са спасени в храма "Свето Възнесение" във Враца.

ОСТАНАЛИ СА ОБАЧЕ част от стенописите, дело на безименен майстор някъде около 1605-1615 година. Сред тях е и едно от най-старите запазени изображения на светите братя Кирил и Методий.



Цяло чудо е, че те са оцелели до наши дни. След смъртта на последната игуменка през 70-те мястото е напълно изоставено. Иманяри са разкопали и съборили манастирските сгради. Църквичката поне е дочакала един санитарен ремонт преди десетина години, когато покривът е закърпен и стените са укрепени със строителна пяна. Но с това усилията са приключили. Съвсем наскоро местни момчета са разчистили малко двора. Но фреските искат внимание от специалисти реставратори. Каквото не се очертава скоро да получат - нищо, че "Свети Архангел Михаил" е национален паметник на културата още от 1973 година.
Какво ли би казал севаст Огнян за потомците си? Не смеем и да предположим.