Угасващи съкровища: Здрач в Северозапада

През 50-те години стенописите в Башовишката църква са сравнявани с тези в Боянската. Днес от тях няма и помен

05.08.2017 | 16:30
Угасващи съкровища: Здрач в Северозапада

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА

 


Българският Северозапад.

Статистиката го заклеймява като най-бедния регион изобщо в Европейския съюз. Печална слава, покрай която често забравяме, че въщност говорим за един от най-будните и развити в културно отношение краища на България. В поредния епизод на "Угасващи съкровища" решаваме да го обиколим и да видим каква част от някогашното богатство се е запазила до днес.

НАЧАЛНАТА НИ СПИРКА е Гаганица - една от първите отбивки на пътя от Берковица към Чипровци. В миналото това е било най-голямото и богато село в берковския край. В него според описанията се намира храмът "Свето Възнесение Господне". Отнема ни повече от час да го открием - не защото е отдалечен или недостъпен, а защото може да минете и десет пъти покрай тази съборетина, без да заподозрете, че е нещо повече от стар сайвант.
Храмът е поне на пет столетия, възстановяван на два пъти през XIX век. През 50-те години Асен Василиев го изследва и отбелязва майсторската дърворезба и красивите икони. От тях отдавна няма и следа. Дали изобщо нещо е оцеляло, не можем да кажем. Църквата е обрасла не просто в бурени, а в цели дървета. Ръждивият катинар не е пипан от години, никой не знае у кого е останал ключът. Въпрос на съвсем кратко време е това място да изчезне и от картите, и от паметта ни.

Гаганица. Трудно ще познаете, че това е храм на няколко столетия


"ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ИЗПОЛЗВАМЕ предимствата на технологичното време, в което живеем", казва доцент Росина Костова, преподавател във Великотърновския университет и един от водещите специалисти по средновековни манастири у нас. "Би могло - с помощта на европейските фондове, защото ще е огромен труд - да се направи дигитализиране на всички късове, фрагменти, каквото е останало от средновековните стенописи. На места, които са често посещавани, където живеят хора и има кой да се грижи, нека стенописите си останат там, където са намерени. Но когато обектите са изолирани, изоставени, в обезлюдени места, по-добре е да бъдат прибрани и запазени".

Църквата "Света Троица" в Бели Мел
 

ПРОДЪЛЖАВАМЕ В ПОСОКА БЕЛОГРАДЧИК и пътьом се отбиваме в Бели Мел, чиято църква "Света Троица" е реставрирана и поддържана с подкрепата на местните хора.
Най-старият тукашен храм е бил построен през XII век с тухлите от римски градежи, и разрушен при потушаването на Чипровското въстание. После е построен наново и днес го заварваме в добро състояние - макар да не схващаме защо реставрацията не е обхванала и старинните надгробни кръстове в землището.

"Света Параскева" в Горни Лом
 

ДОСТА ПО-СТАРА Е ЦЪРКВАТА "Света Параскева" в живописното селце Горни Лом. Някои църковни историци я отнасят към XIV век. Архитектурата й обаче говори по-скоро за ранния османски период. Оригиналното изписване е от XVI век и с висока художествена стойност, но за беда през 40-те години някой невежа е прерисувал стенописите и е съсипал оригиналите. Не е ясно дали ще могат да бъдат възстановени - макар да научихме, че видинската митрополия има планове за реставрацията на храма. Междувременно мястото се е видяло подходящо на някого да подслонява овцете си.

ПОСЛЕДНАТА НИ СПИРКА е и най-интересната в историческо отношение. Опитваме се да открием останките от така наречената Башовишка църква, малко след Орешец по пътя към Белоградчик. Тук вече ще ви трябва сериозен 4х4 автомобил, за да стигнете до местността в подножието на красивата Столова планина.
Твърде малко се знае за този храм - но и то е достатъчно на учените да го датират към XII-XIII век. През 20-те години още е бил цял, макар и занемарен. Местните хора го наричали Латинската църква, не е ясно защо.
През 50-те Георги Кожухаров я проучва и преценява стенописите като шедьоври, съвременници на онези в Боянската църква. Какво е останало от тях днес ли? Абсолютно нищо.

"Латинската" църква край Орешец. Преди половин век са я сравнявали с Боянската. Сега са я сравнили със земята
 

КАКВОТО ПРИРОДАТА НЕ Е УСПЯЛА за осем века, за двайсетина години са постигнали иманярите. Вече е трудно да различим дори формите на този храм. Допреди пет-шест години още са личали късчета от фреските. Днес няма и следа.
В новия европейски програмен период са предвидени специални средства за спасяване на изоставени храмове и манастири. Но тук вече няма какво да се спасява. От един от най-ценните исторически паметници в цяла България са останали само купчини камъни.
"Знаете ли къде е бедата? Не в това дали има пари, дали има европейски фондове", казва археологът проф. Казимир Попконстантинов. "Бедата е в бездушието на българина. Като че ли той не обича онова, което са ни оставили нашите предци. Не обича дори онова, което е съхранено през петте века турско робство... Затова е необходимо още в началното училище, в прогимнацията да има един предмет за културно-историческото наследство. Да могат децата малко или много да бъдат възпитани, да бъдат запознати с него. И да се замислят как то да бъде продължено за техните деца - това богатство, което ние притежаваме".

---

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на Bulgaria ON AIR и Dacia България