Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА
Вече посвикнахме с представата за българското Черноморие като за бетонна джунгла, населена от алчни спекуланти, в която един сандвич от Subway струва 14 лева и където за туристически "атракции" минават неща като така наречения "замък" в Равадиново и прясно построената средновековна стена на Созопол. Но покрай бутафорията и пошлостта българското море още пази и някои истински скъпоценности. В поредния епизод на поредицата "Угасващи съкровища" решаваме да издирим три от тях.
ПЪТУВАНЕТО НИ ЗАПОЧВА от Приморско. Недалеч от градчето, в посока нашумялото тракийско светилище Бегликташ, се намират останките на един от храмовете с най-бурна история в България. За да го достигнете, подминете отбивката за Бегликташ и продължете по пътя, докато стигнете бариерата на природен резерват Ропотамо. Оттам удобна пътека ще ви отведе до залива Света Параскева - едно от последните относително девствени кътчета по Черноморието и някогашно пиратско убежище. А в гъсталака над залива се крие нашата цел: останките от храма "Света Петка - Параскева". Тази малка кръстокуполна църква, за която археологическите проучвания доказват, че вече е съществувала през Х век, до средата на 80-те години все още е имала здрави стени, макар и без купол. Сегашният й вид се дължи най-вече на алчността на иманярите, разкопали безогледно основите и съборили стените. Откритите предмети доказват, че храмът е бил действащ чак до ХVII век, преди да бъде опожарен при нападение на черноморски пирати. Мястото плаче за по-сериозни археологически разкопки.
ВТОРАТА НИ СПИРКА е в планините над Свети Влас. Погледнато от високо, някогашното идилично селце днес изглежда кошмарно - грамади от бетон, толкова нагъсто застроени, че не остава място за зеленина. Самата планина вече се е превърнала в част от вилната зона и никак не е лесно да откриете между недовършените строежи останките от славния средновековен манастир "Свети Андрей". През XIV век тази обител е била едно от големите средища на исихазма и е давала приют на свети Теодосий Търновски, учителя на патриарх Евтимий. И тя е разрушена от пирати някъде през Смутното време, към края на XVIII век. Оцелели са части от зида, а също и апсидата на манастирския храм, вградена в наскоро издигнат импровизиран параклис. И тук даренията за възстановяване са били инвестирани предимно в построяването на трапезария - този връх на духовността. Плановете за археологически проучвания се отлагат от години, а днес вероятно вече е късно. Поне ако се съди по манастирското аязмо, попаднало в границите на нечий частен строеж.
ОСТАВА НИ ЕДНА ПОСЛЕДНА НАДЕЖДА да открием малко оптимизъм - и тя е свързана с манастир, за който сме сигурни, че не съществува от близо два века. За целта трябва да преодолеем последните хълмове на Стара планина и да се отклоним към село Емона по една от най-неубедителните имитации на асфалтов път, на която сме попадали. Пет километра и около 3 тона прахоляк по-късно вече сме в Емона - последно убежище на художници, актьори и писатели, избягали от булдозерите на места като Влас и Созопол. Тук някога е била една от най-важните български черноморски крепости, а също и един от най-важните манастири - построеният през Х век "Свети Никола". За значението му съдим по щедрите дарителски грамоти на цар Иван Александър. За съжаление няма да можете да го видите. През 30-те години на XIX век силно земетресение свлича сградите право в морето. Останките от тухлените зидове продължават и днес бавно да пълзят към водата по стръмния склон. А ако се огледате наоколо, лесно ще си намерите сувенири - късчета от тухли и керемиди на 10 столетия.
ВСЕ ПАК НЯКОИ ЧАСТИ от манастира са оцелели: огромните мраморни блокове са спасени от местните хора и използвани за построяването на новата църква - също "Свети Никола", завършена през 1847 година. Макар да е обявен за паметник на културата, този храм дълги години е оставен на разрухата. "Състоянието на църквата беше трагично", разказва ни Веселин Калановски. "Беше без покрив, тръгнала да поддава, тъй като нямаше много солидни основи. Освен това беше нападната от иманяри. Явно детекторите са им давали някакви фалшиви следи, че има нещо закопано вътре. А местните хора през зимата бяха намерили тук решение за говедата си и ги държаха вътре в църквата". Актьорът Веселин Калановски е един от многото хора на изкуството, подкрепили инициативата на художничката Марина Гачева за спасяване на местните храмове. Вече няколко години те организират летни седмици на културата за събиране на средства. До момента са успели да укрепят църквата с бетонен фундамент, да поправят покрива, да заличат войнишките графити по стените и да монтират прозорци. Предстои покриването на пода с мраморни плочи и възстановянето на олтара. Когато работата им бъде завършена, само този храм ще остане да пази спомена за забележителния средновековен манастир.
"МАНАСТИРЪТ Е БИЛ ОТ X-XI ВЕК, намирал се е около 500 метра малко по-надолу - обяснява ни Калановски. - Всъщност всичко това е манастирско землище, подарено на манастира още от Иван Александър, със специална царска вула... Сега неясно защо виждам, че там се продават едни 70 декара от тези манастирски имоти - как са станали частна собственост, никой не знае... От цялата манастирска земя е останало това ограденото с телена мрежа, тоест на около пет метра около самата църква". Въпреки табелките "Продава се" видяното в Емона все пак ни вдъхна известна надежда. То показва, че за старинните български храмове и манастири все пак има възможност за спасение. И понякога тази възможност е по-голяма, когато държавата и църквата не участват.
---
"Угасващи съкровища" е съвместен проект на Bulgaria ON AIR и Dacia България.