Угасващи съкровища: трагедията на "Св. Тодор"

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ *

Ако тръгнете от Бобошево към Кюстендил и след 2 км отбиете вляво, ще стигнете до една странна на вид дървена барака. Първоначално може да я сметнете за селскостопанска постройка. Но в действително това е може би най-ценната средновековна старина в Югозападна България.

НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙТЕ по вида й на евтин хамбар, защото тази нелепа конструкция е всичко друго, но не и евтина. Тя е и ясно доказателство, че в България понякога дори намесата на великите сили е безсилна да спаси някое съкровище от собствената ни алчност.

За разлика от повечето храмове в нашата поредица, "Свети Тодор" край Бобошево е съвсем лесно достъпен - от асфалтовия път го делят едва петдесетина метра. Но тази близост до цивилизацията с нищо не му е помогнала.

"СВЕТИ ТОДОР" Е ОПИСАН за пръв път от Константин Иречек в неговите "Пътувания по България". През 30-те години на миналия век, когато го изследва Никола Мавродинов, храмът все още е бил с цял купол и с относително запазени стенописи. При народната власт е обявен за паметник на националното културно наследство и запечатан в един нелеп на вид дървен кожух, докато дочака реставрация. Половин век по-късно още не я е дочакал, а през 2010 година кожухът се разпада и оставя скъпоценните фрески на стихиите.

Детайл от стенописите в "Свети Тодор"

МАВРОДИНОВ ДАТИРА ХРАМА към ХII век. Дора Панайотова смята, че е построен още през ХI, преди Първия кръстоносен поход. ""Свети Тодор" е една от най-ценните черкви в България, може би единствената кръстообразна черква, не кръстокуполна, а кръстообразна", казва ни Любчо Караджов - местен човек, който от десетилетия се грижи за изоставените храмове и манастири в Бобошевския край. "Водил съм тук хора от Италия, от Ватикана, и те казват - вие сте по-лоши от нашите мафиоти, че не поддържате тази черква".

Църквата "Св. Никола" в Сапарева баня. Храмът в Бобошево е изглеждал по много сходен начин
 

За едно нещо Караджов греши - "Свети Тодор" не е единственият храм от този тип. Ако искате да си представите как е изглеждал, преди да го оставим на разрухата, трябва само да се разходите до Сапарева Баня. В центъра на рилското градче е църквата "Свети Никола", горе-долу от същия период и в същия архитектурен стил. Тя е реставрирана и обгрижвана от държавата - в особения български смисъл на думата "обгрижвана", в който вратата е заключена с ръждив катинар, прозорчетата са изпочупени, а по покрива растат храсти.

Детайл от стенописите в "Свети Тодор"
 

НО ПЪК ПОНЕ ИМА ПОКРИВ. Докато в "Свети Тодор" край Бобошево с рухването на купола са си заминали и по-голямата част от скъпоценните стенописи. От първия, най-стар живописен слой днес са останали само отделни късчета, и дори е трудно той да се датира с точност - вероятно някъде от началото на ХIII век. Малко повече се вижда от втория слой, който според преобладаващото мнение е работа на майстор от Костурската школа и е рисуван някъде около 1505 - същата година, в която един германски младеж на име Мартин Лутер решава да стане монах.

Но няколкото години под открито небе, в съжителство с осите и мравките, са съсипали и тези фрески.

Последните пет години са нанесли почти фатални щети върху старинните фрески
 

БОБОШЕВСКИЯТ КРАЙ Е УДИВИТЕЛНО богат на подобни старини: регионът е имал смайващо развит духовен живот през средновековието. Едното обяснение е ключовата му позиция на единия от двата главни римски пътя на Балканите - Виа Милитарис, или още Виа Диагоналис.

Второто е, че през ХVI век Бобошево е било "хас", тоест частно феодално владение, на дъщерята на султан Селим II, омъжена за прословутия велик везир с босненски произход Мехмед ага Соколович. Благодарение на това местното християнско население се е ползвало с доста повече свободи - и религиозни, и икономически.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ЩЕ Е бобошевските храмове да се оставят на същата съдба като "Свети Тодор". Но понякога полагането на грижа за тях не дава по-добър резултат. Добър пример е "Свети Атанасий" - гробищната църква на Бобошево. Скорошният ремонт на фасадата й, с дарение от бизнесмени, изцяло и завинаги е прикрил факта, че става дума за красива архитектура на повече от четири столетия. Вътре пък изумителните стенописи са оставени на влагата и на вандалите.

"Свети Тодор", гледан от трапезарията
 

ВСЕ ПАК УСИЛИЯТА на ентусиасти като Караджов не остават без резултат. Благодарение на подобни хора за окаяната съдба на "Свети Тодор" се разчу и преди няколко години Държавният департамент на САЩ отпусна 39 000 долара за спешна консервация. С тях и с по-малка сума, отпусната от Министерството на културата, е бил изграден сегашният странен обков (на цената, на която хората си построяват цяла къща). Но рухналият дървен градеж от социализма поне беше затворен отстрани; този не е.
 

свързани

Угасващи съкровища: Магията на Беренде

Угасващи съкровища: Скалният манастир в Крепча

Угасващи съкровища: Билинският манастир

Угасващи съкровища: Манастирът в Мало Малово

"Не само че не е затворен, но и иманярите си копаят там, работят си", поклаща глава Караджов, "Държавата ръкопляска, иманярите си копаят, все едно че са си дома".

За сметка на това средствата явно са стигнали в съседство да се стъкми една импровизирана покрита трапезария с десетина маси и барбекюта: доказателство, че в България, когато кажем културен туризъм, някои хора автоматично си представят... дълга маса. По възможност с покрив.

---

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на Bulgaria ON AIR и Dacia България.