Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*
За повечето българи днес Дупница е мястото, откъдето да си купиш употребяван автомобил. Тази модерна слава съвсем незаслужено е изместила старата репутация на този край като един от най-духовно развитите в страната. Доказателствата за последното са десетки, но едно от най-интересните - и застрашните - е край селцето Червен брег, само на десетина километра от Дупница през изхода за Яхиново.
Ако тръгнете към най-североизточния край на селото, прекосите реката и изминете около километър през нивята към полите на Верила планина, няма как да пропуснете червените керемиди на църквата "Свето Възнесение" (или Свети Спас, както я наричат местните хора).
ПОД ТОЗИ НАЙ-ОБИКНОВЕН съвременен покрив се крие една от най-интересните църкви в Западна България. За разлика от толкова други храмове в нашата поредица, тя никога не е била забравяна. Хората от селото всяка година честват тук Спасов ден. Знаят я и органите, които би трябвало да се грижат за нея - институтът за паметниците на културата, културното министерство. Но неслучайно казваме "би трябвало".
"Толкова години бяха бездействали... Като влязох вътре и ме лъхна влагата, видях как уникални стенописи буквално се разпадат... Ако по-рано беше обърнато внимание, нямаше да е в това състояние", разказва Георги Чараклиев.
Чараклиев е от Дупница, икономист по образование. И в същото време е създател на най-пространния и пълен каталог на стари християнски паметници по българските земи - svetimesta.com. "Като любител на природата непрекъснато обикалях страната - и навсякъде се натъквах все на такива места - изоставени, никому неизвестни и забравени... Реших по някакъв начин да се опитам да спра тази разруха". За петте години след създаването на сайта Георги е изминал близо 100 000 километра и е описал над две хиляди обекта - храмове, манастири и оброчища. "Някои от тях ги няма изобщо на картата, останали са в спомените на някои стари хора по местата. Но има и такива, които вече дори старите хора не знаят. Тях ги издирвам по архивите, по стари военни карти...".
ЦЪРКВАТА "СВЕТИ СПАС" заема особено място в дългия списък на Чараклиев. Както споменахме, храмът никога не е бил изоставян, но не е бил и поддържан. Днес от удивителните му стенописи са се съхранили в относителна цялост само три образа - на Свети Константин и Елена и на Свети Николай. Вероятно и тях нямаше да ги има, ако Чараклиев не бе организирал кампания за набиране на средства за спешна консервация.
Специалистите са категорични, че фреските в този храм са изключително ценни. Но не са сигурни как да ги датират. До средата на ХХ век на външната стена все още е личал надпис от 1595 година, но според повечето учени той се отнася до ремонт на храма, а не до първоначалното му построяване. Археолози предполагат, че то е станало доста по-рано - през ХII до XIV век. А масивните камъни в основата на храма, както и огромният олтарен камък, са още по-древни - взети от руините на откритата в съседство ранновизантийска базилика.
"ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБХОД на терена се установи, че тази базилика принадлежи на огромно селище, може би град с площ около 300 декара, който е лежал на главния път от Цариград до Дуръс, така наречения драчки път", разказва Чараклиев. "Ако онова край Белчин е Цари мали град, предполагаме - и специалистите предполагат - че това тук е Цари Големи град, някогашният главен град на района".
Надеждите сега са да се намерят достатъчно средства, за да се довършат археологическите проучвания. "Свети Спас" също се нуждае от спешни грижи, защото последната консервация е само временна и вътре продължава да прониква влага. Пръстта около църквата трябва да се отстрани и да се изгради дренажна система, за да се спасят последните оцелели творби на средновековния зограф. Иначе Дупница наистина ще остане да се слави само с автокъщите си.