Текст КАЛИН АНГЕЛОВ*
Пилзен, катедралата "Свети Вартоломей"
"Първо трябва да ви кажа нещо неприятно", изрича Стив Хогарт в микрофона през смълчаната публика, събрала се да чуе легендите на прогресив рока Marillion в старото локомотивно депо на Пилзен. "Тази сутрин организаторът на концерта ни изчезна с парите. Нямаше кой да плати на момчетата, които направиха сцената и звука. Нямаше кой да плати на осветителите. И понеже и на нас не ни се плаща..." - последвалата пауза ни кара да изтръпнем: напразно ли сме били близо 1400 километра? - "... решихме да направим този концерт двойно по-дълъг".
Легендите на прогресив рока Marillion на сцената на старото локомотивно депо в Пилзен
Стив и компания удържат на думата си: два часа и половина по-късно неприятността, която другаде би съсипала настроението на всички, тук се превръща в спомен за цял живот. Заслугата несъмнено е на професионализма на Marillion; но все пак ни се струва, че принос за това има и мястото. Все пак се намираме в града, дал на човечеството най-дружелюбната алкохолна напитка в историята.
НО НЕКА НЕ ИЗПРЕВАРВАМЕ събитията. Нашето отдадено на рока и бирата приключение започва от обичайната стартова точка за всеки изследовател на Чехия: нейната столица.
Прага - лебеди по Вълтава на фона на Карловия мост
Навремето някой се беше пошегувал, че има поне хиляда причини човек да посети този град, и всички те могат да се налеят в халба. Не е съвсем прав - Прага е много повече от една огромна пивница. Това е прелестен град с изящна архитектура (учудващо сполучлива смес от готика, барок, рококо и ар нуво), с множество музеи, с наситен културен живот и с безброй забележителности. Но всички те, по един или друг начин, са свързани с бирата, която тук не е просто отпускаща напитка, а начин на живот. И съвсем естествено, защото чехите са я превърнали във форма на изкуството. Следобед е съвсем нормално да видите стотици хора, запътили се към метрото с халба в ръка - достойните жители на Прага имат обичая да си вземат по една за из път, когато се прибират от работа.
Прага - живописните улички на Мала страна
ЧЕШКАТА СТОЛИЦА ИМА ОЩЕ ЕДИН очарователен аспект - цените. В последните години Прага трайно попада в десетката на най-посещаваните от туристи градове в Европа и това носи някои досадни последствия (примерно цените на хотелите). Но като цяло животът тук си остава приятно евтин, особено що се отнася до най-важните неща. Бирата варира от едно евро (в обикновените кръчми) до две евро (в капаните за туристи). При това не е нужно да ходите далеч, за да избегнете вторите - просто кривнете една улица в страни от руслото на основния туристически поток, който тече по линията Вацлавске намести - Старе место - Карловия мост - Мала страна.
Прага - легендарната пивница U Fleku
Което ни отвежда до втория силен коз на Прага: компактността. Почти всички интересни места са концентрирани в един неголям четириъгълник и лесно можете да ги разгледате пеш. Половин ден ще ви стигне да обиколите Пражкия замък (Prazsky Hrad) с изумителната готическа катедрала "Свети Вит", красивия Карлов мост над река Вълтава, площада на Старе место със знаменития Астрономичен часовник и старинния еврейски квартал Йозефов с неговите синагоги и с музея на Франц Кафка.
Прага - Валдщайнската градина
Сред безбройните музеи на Прага има няколко, които си остават сравнително слабо популярни сред туристите, но подчертано си струва да се видят. Такъв е Музеят на декоративните изкуства (на улица Listopadu 17), който притежава може би най-хубавата колекция чешко и венецианско стъкло в света.
ГОТИКА. Струва си да видите лятната резиденция на Карл ІV в Карлщайн – на трийсетина километра от Прага (или на около 40 минути път с влак - хванете го от централната гара, Hlavni nadrazi). Обиколката из замъка е интересна, а ако се озовете там в периода юни-октомври, ще можете да видите и Параклиса на светия кръст с неговата удивителна колекция от сюрреалистични готически портрети.
ПРАГА МОЖЕ СПОКОЙНО да запълни цяла седмица от времето ви, да не говорим за приятните места в околностите й като средновековното градче Кутна Хора или винарския център Мелник (побратимен с нашия Мелник, естествено). Но ние имаме среща с Marillion и, след една кратка отбивка до прословутия замък в Карлщайн, се упътваме право към Пилзен.
Четвъртият по голема град в Чехия има над 1000-годишна история. Бил е сцена на епични битки и обсади, резиденция на император Рудолф II, крепост на католицизма по време на хуситските войни и родно място на промишления гигант Skoda. Но напук на всички тези славни страни от историята градът си остава най-прочут с труда на микроскопични гъбички, които се хранят със захар и отделят алкохол.
Различни бутилки от 174-годишната история на митичната пивоварна Plzensky Prazdroj
ПРОЧУТАТА ПИЛЗЕНСКА БИРА е всъщност относително ново явление - едва от 1842 - и малцина знаят, че всъщност е дело на германец, на име Йозеф Грол.
Естествено, в региона се е приготвяло пиво много преди това. Близкият Добровски манастир например има специално разрешение да продава бира, издадено от Карл IV през 1375 година. Но тази бира очевидно не я бивало особено - блудкав ейл с колеблив вкус и твърде ниска трайност. Накрая на благородните граждани на Пилзен им писнало да пият вкиснато пиво и с общи средства решили да основат модерна градска пивоварна. За главен технолог поканили Грол, признат майстор от Бавария. Той пък установил, че меката пилзенска вода се свързва изключително хармотично с хмела от близкия Жатец и с отличния местен малц.
Пилзен - ретро автобус разхожда туристите из забележителностите. По-възрастните българи ще го разпознаят с умиление
На 5 октомври 1842 Грол представил на старейшините готовия продукт: необичайно бистро пиво със свеж, горчив привкус и приятна газировка. То незабавно се превърнало в пазарна сензация и за броени години завладяло не само чешкия, но и пазарите в съседните страни. През 1898 вече било толкова копирано, че пилзенските пивовари се принудили да защитят марките Urquell и Prazdroj, за да отличат оригиналния продукт (на немски и чешки двете думи значат едно и също - "стария извор"). Днес три четвърти от всички бири в света се произвеждат по технологията на Йозеф Грол.
РАЗБИРАТЕ НЕТЪРПЕНИЕТО НИ да опитаме това върхово достижение на цивилизацията. Но решаваме да проявим твърдост и преди това да опознаем града, който ни го е дал.
Пилзен - градският площад
Пилзен днес има около 170 000 жители, което го прави едновременно достатъчно голям, за да има всички модерни удобства (и енергичен нощен живот), и в същото време достатъчно малък, за да го разгледате спокойно пеша. Всички основни забележителности са в радиус от 10 минути около централния площад (Namesti republiky), а в самото му сърце се извисява най-интересната - катедралата "Свети Вартоломей", построена някъде около 1295 година. Ако се чувствате във форма, изкачете се по стъпалата на 102-метровата й камбанария, за да видите Пилзен от птичи поглед - и да огледате чисто новите камбани, монтирани миналата година на мястото на претопените през Втората световна война оригинали.
Пилзен - музеят на куклите
Срещу катедралата е кметството - един от най-добрите образци от бароковия период на града (1559). Какво още си струва да видите: Градската зала (Mestanska beseda), превърната днес в място за култура, концерти и кинопрожекции; Музея на куклите (Muzeum Loutek), с неговата удивително пъстра колекция; Монумента на жертвите на комунизма - напомняне, че именно тук през 1953 се случва първото въстание срещу тоталитарните режими в Източна Европа; и накрая Пилзенските подземия (Plzenske podzemi) - внушителна мрежа от тунели и катакомби под самия град, някои от които датират отпреди 700 години.
Пилзен - новият театър
ПОСЛЕДНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ МОЖЕ и да ви се сторят малко телеграфни, но причината е проста - в края на обиколката пред очите ни все по-настойчиво се мержелееше златиста халба. Има безброй начини да се запознаете с най-прочутия продукт на Пилзен - от несъмнено интересната обиколка из някоя от петте големи пивоварни в града, през музея на пивото, до няколкото специалицирани бирарии (като Purkmistr, която си вари собствено пиво и всeки септември провежда култовия фестивал Slunce ve skle - Слънце в чашата). Но ние избираме най-лесния - тоест сядаме в първата изпречила ни се кръчма. По-добре да ви кажем името й преди първата халба, защото после става трудно: Svejk Restaurant U Petatricatniku.
Типичен пилзенски обяд U Petatricatniku
Менюто е традиционното за всеки чешки ресторант, със свински джолан, гулаш с кнедли и всякакви други ястия, които биха потресли подлагащите се на диета. За няколко дни успяхме да се пристрастим към едно от най-популярните чешки мезета - т. нар. nakladany hermelin. Това е меко чешко сирене с благородна плесен, много близко до камамбера, което се срязва на две и след това се маринова с туршия и най-различни пикантни подправки. Трудно ни е да си представим по-подходяща компания за пресния, нефилтриран Urquell в халбите. Макар че той е толкова вкусен, че съвсем не ви трябва мезе. И има онова уникално качество на класическата чешка бира: да ви отпуска, вместо да ви напива. Три халби по-късно сме благоразположени към целия свят и ще намерим сили дори да простим на мошеника, който едва не провали концерта ни. Просто в града на светлото пиво никой не може да е прекалено черен.
---
* Статията е отпечатана в Go ON AIR MAGAZINE, брой 38 / 2016