"О, има тих вълшебен край"

От Славейков до сладоледа и от дворците до средновековните селца, езерата на Северна Италия имат с какво да ви омагьосат

08.09.2016 | 18:06 Редактор:
"О, има тих вълшебен край"

Текст КАТЕРИНА НЕЙНСКА*

 

Когато затворите очи и си помислите за Италия, къде се пренасяте първо? Италия е многолика, многопластова, колкото открита и пищна, толкова тайнствена и скътана. Откъдето и да започнете, е сигурно, че ще си създадете дълбоко емоционално привързване. Този път ще ви отведем на север – от eзерото Лугано, където италианският уют се докосва с швейцарската изисканост, към по-популярните Комо и Маджоре.

 

 

ВАЛСОЛДА СЕ Е РАЗПРОСТРЯЛА по южните склонове на Алпите, спускащи се в Луганското езеро, на самата граница между Италия и Швейцария. Над малките селца в тази община – единайсет на брой – кръжат ястреби, а сърните често слизат от планината чак до къщите дори и през деня. Спокойно можете да се изкъпете при някой от кейовете или малките плажчета, наслаждавайки се на гледката: на отсрещните склонове има само две-три разпръснати вили и до тях се стига единствено с лодка, a съвсем до вас типични старинни италиански къщи с разноцветни фасади се спускат във водата. Езерото Лугано, за разлика от по-туристическите Комо или Маджоре, ви обгръща с много специално усещане за privacy.

 

 

Докато плажувате, на всеки два часа можете да хванете корабче, което обикаля из езерото, за да хапнете сладолед в Порлеца – сладкарницата е точно срещу спирката. Имате малко повече от половин час да се насладите на автентичните вкусове като класическо пистакио, смокиня с маскарпоне и още две дузини други, преди корабчето да се върне да ви вземе. С него можете да посетите и Избите на Гандрия (Cantine di Gandria)  – първото селце от швейцарската страна на границата, където в естествено хладните изби местните производители слагат да отлежава вино, сирена и салами. В малки ресторантчета, разположени като тераси над водата, предлагат и дегустация.

 

                                    Гандрия на Луганското езеро. Фотографии: iSTOCK

 

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ РАЗХОДКАТА непосредствено от границата между Италия и Швейцария по склона към миниатюрното средновековно селце Кастело, най-добре пеша – по пътя рядко минават коли. А и така ще имате повече време да оцените пейзажа: олеандри, маслини, кактуси и кипариси, типични селски къщи и луксозни вили, и зад всичко това езерото с богатите му цветове. Топлите тъмнозелени хълмове, спускащи се във водата, напомнят малко на Рио де Жанейро. Цветът на водата постоянно се мени – понякога след дъжд е толкова кристално синьо-зелена, с малки облачета, въртящи се около върховете на хълмовете, че усещането е почти новозеландско.

Така или иначе колите се оставят при входа на Кастело, защото повечето от уличките вътре минават директно през тесни проходи в самите стени на старинните каменни къщи. На площада пред църквата, през палми и южни цветя, се открива пълната зашеметителна гледка към Луганското езеро, до която сте се изкачвали. Ще обиколите селцето само за десетина минути - в него няма дори и един магазин, единствено йога студио.

 

 

НА 6-7 МИНУТИ С КОЛА от границата  е и Сан Мамете, скътано площадче на самия бряг – тук можете да отседнете в четиризвездния Stella d’Italia, изплувал от водите на езерото. На площадчето има приятен бар King Pub, чиято особеност е, че собственикът е фен на Краля на рока (усеща се по ненатрапчив начин и в музиката, която звучи, и в интериора).

Оттатък границата големият град е Лугано, с неговите задължителни летни фестивали: Estival Jazz – джаз музика на няколко сцени на различни площади из града и в парка; Longlake Festival – разнороден фестивал в продължение на цял месец с улични артисти и групи по крайбрежната улица, която се затваря за коли вечерите в петък и през уикенда, като и почти всеки ден има нещо. Blues to Bop е в края на август и закрива лятото със страхотна атмосфера, три поредни нощи на няколко сцени.

 

                                                      По уличките на Беладжо

 

Още половин час шофиране ще ви отведе до Комо – третото най-голямо езеро в Италия и едно от най-дълбоките в Европа. Не ви трябват повече от два часа, за да разгледате едноименното градче, да се разходите по малките улички с хиляди магазинчета и да изпиете по капучино на площада пред църквата или на крайбрежната алея.

 

                                           Изола деи пескатори - Островът на рибарите

 

БРУНАТЕ Е СГУШЕНО ВИСОКО над езерото Комо и не особено туристическо – интересното е, че до там, освен с автомобил по стръмни и тесни планински улички, можете да се изкачите и с funiculare (зъбчато влакче). В Брунате ще откриете къщата с паметна плоча на Пенчо Славейков, разположена на високо, сред иглолистна растителност и с вълнуваща гледка към сините води и далечните алпийски върхове. В нея големият поет е творил и прекарал последните месеци от живота си, а съвсем наблизо е издигнат и негов паметник (спомнете си: "О, има тих вълшебен край / и никой го не знай, / къде е той / - вълшебен край на отдих и покой").

 

                                                                   Менаджо

 

Третото най-близко езеро е Маджоре – популярна дестинация, която определено си заслужава. То е на второ място по големина в Италия и е изпъстрено с острови. Можете да си изберете най-разнообразна разходка с кораб в езерото – комбинирани билети до всички или до няколко острова. Доста приятен вариант е да посетите два от тях. На Острова на рибарите (Isola dei Pescatori), само 100 м широк и 350 м дълъг и с 57 жители, спирате, за да хапнете нещо вкусно италианско на площадчето пред църквата. След това внушително ви посреща „красивият остров” Изола Белла – с огромен замък, който израства от самите води на езерото.

 

                                                       Изола Белла

 

ИЗОЛА БЕЛЛА Е ЧАСТ от Боромеовите острови, собственост на знатната фамилия Боромео, като дворецът днес е музей на множество изключителни експонати. През повечето прозорци на аристократичните зали – Балната, Тронната, Оръжейната, Наполеоновата... виждате само тъмносини води и малки островчета. Великолепните барокови градини на замъка се разпростират върху десет тераси: изгубвате се в тропическа растителност, лабиринти, фонтани и статуи, езерце с разноцветни водни лилии, край които пристъпват приятелски настроени бели пауни, а на върха на парка ви поглъща гледката към безкрая на Лаго Маджоре.

 

                                                                        Вила Карлота

 

Луганското езеро, езерата Комо и Маджоре… Независимо дали ви влече да поплувате в чисти езерни води, да бъдете омагьосвани от гледки и природа, от италиански вкусове, да се губите из средновековни улички и емоционални усещания... Напълно завладени, в най-съзерцателните моменти тук откривате и себе си. Много пъти.

---

* Статията е отпечатана в списание Go ON AIR, брой 35 / 2016

 


Още от Списание