Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*
Докато влагаме милиони в строителството на бутафорни "старини", истинското наследство на България гасне, забравено от всички. В 12 издания на предаването "КОЛЕЛА" ще издирим старинни храмове и манастири, изоставени и на изчезване. И в същото време много подходящи за разходка следващия път, когато в събота сутрин се чудите накъде да поемете.
Ако някога се озовете близо до Попово, непременно се отклонете двайсетина километра, за да разгледате един от най-старите и впечатляващи, и в същото време - от най-слабо известните манастири в България.
"Манастирът при село Крепча се оказа изключително интересен и важен за старобългарската култура - казва проф. Казимир Попконстантинов. - Той е тясно свързан с една личност, която доскоро не бе известна за науката - нито за историческата, нито за археологическата ".
НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, ако никога досега не сте чували за скалната обител в Крепча. Първо, тя е встрани от основните пътища. И второ, доскоро е била напълно недостъпна. Чак в средата на миналото десетилетие едно изградено с европейски средства стълбище отново отваря мястото за посетители. А с усилията на един енорийски свещеник от Попово и духовният живот тук, прекъснат от много векове, сега е възобновен.
"През 2012 година за пръв път с няколко мои приятели направихме водосвет в памет на Св. Теодосий Търновски. Оттогаз се зароди идеята да започнем постепенно възстановяването на този скален манастир", разказва ни архимандрит Серафим Геновски, движещата сила за възраждането на обителта. Делото му се радва и на подкрепата на местните хора, макар че в Крепча и околните села от векове не живеят християни. "Те са мюсюлмани, но се радваме на тяхното посещение, защото те идват на разходка, имат го като култура забележителност", обяснява отец Серафим.
ПОНЕ ЗА МОМЕНТА това удивително място не изглежда под заплаха. Но дългите години на забвение са взели цената си. От някогашните дървени галерии, свързващи килиите, не е останало нищо. Доста от надписите и изображенията в скалата са заличени. А в по-близкото минало нечия предприемчива ръка е взривила една от трите тераси, върху които е изграден манастирът, за да го превърне в кариера за евтин строителен материал. Алпинисти са се изкачвали по скалата и са забивали клиновете си дори и в най-ценната находка в Крепча.
ЗАГУБЕНИЯТ ЗА СТОЛЕТИЯ манастир е открит повторно около 1910 година от Карел Шкорпил, бащата на археологията в България. Шкорпил забелязва и един интересен надпис, изсечен в скалата, и го публикува в сборниците си.
60 години по-късно недалеч от Крепча е открит средновековен некропол и археологът от Великотърновския университет Казимир Попконстантинов отива да го проучи. Решава да се отбие и до манастира и да прегледа намереното от Шкорпил. "Попаднах на още един надпис, който в превод на съвременен български гласи: "Почина божият раб Антон през месец октомври, 921 година". Останалата част от надписа е унищожена", разказва проф. Попконстантинов.
Излиза, че тази скална обител, жертва на мародери и на забравата, вече е съществувала по време на Златния век, шест години преди смъртта на цар Симеон Велики. Това е вероятно най-старият датиран надпис на старобългарски в православния свят. И убедително развенчава доминиращите доскоро представи, че скалните манастири в България се появяват по-масово чак през ХІІ-ХІV век.
"Това предизвика интереса ми да разгледам другия надпис, който е открит от Карел Шкорпил", разказва Попконстантинов. "Успях да го разчета - на съвременен български гласи: В името на отца и сина и светия дух, тук почива светият отец Антоний, а който направи в църквата хамбар или житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михал".
СЪВПАДЕНИЕТО НА ИМЕНАТА показва, че двата надписа са свързани с една и съща личност: основателя на манастира Антоний, свят човек и съвременник - може би даже предшественик - на свети Йоан Рилски. "Крепчанският Антоний се очертава като един от първите основатели на скалните обители през Х век - подчертава Казимир Попконстантинов. - Така ни стана известна още една личност от този период, която е била толкова време в забвение. И ние я възкресихме".
КАК ДА СТИГНЕТЕ
От Попово продължете на север през град Опака към Крепча, а от селото завийте вляво по чисто новия асфалтов път към Голямо Градище, който ще ви отведе до манастира.
---
* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 72 / 2016