РЕЧТА НА ХАРИСЪН. Уилям Хенри Харисън е останал в историята като най-кратко управлявалия президент на САЩ - и като може би единствения държавник, убит от собственото си ораторско майсторство. Харисън полага клетва през март 1841, в студен и влажен ден. Настоява церемонията да се проведе на открито, отива до мястото на кон и без връхна дреха, а самата реч продължава повече от два часа - най-дългата в историята. В резултат новоизбраният президент развива пневмония и умира месец по-късно. Това е и началото на края за партията на вигите в САЩ.
КОМАНДВАНЕТО НА АРМАДАТА. В края на XVI век Испания е единствената глобална суперсила. През 1588 крал Филип II решава да заличи единственото трънче в петата на световното си господство и да завладее преминалата към протестантството Англия. За целта е събрана колосална за времето флота, наречена Великата армада. За беда командването е поверено на херцог Медина-Сидония - много лоялен, но сухопътен генерал, който не само нямал опит по море, но и страдал от морска болест. Херцогът се оставя да бъде надхитрен от английските командири в първото сражение и после решава да изненада врага, като заобиколи острова от север. В резултат разнебитената му от бурите Армада става лесна плячка на англичните, а испанската империя навлиза в необратим упадък.
ЗАТВАРЯНЕТО НА КИТАЙ. През XV век Китай на династията Мин е най-могъщата държава и най-развитата цивилизация на планетата. Търговските й маршрути се простират чак до Европа и Южна Африка, а мореплавателите й са на ръба да открият американския континент. Възраждането на конфуцианството обаче кара императорите да водят все по-изолационистка политика, затваряйки границите и забранявайки изследователските експедиции. Китай се отдръпва и разчиства сцената за доминацията на европейците.