Текст КАЛИН АНГЕЛОВ*
Утре сутрин, когато се събудите и откриете, че сте закъснели с цял час за работа, не бързайте да ругаете лятното часово време. Най-малкото защото тази година то отбелязва 100-годишния си юбилей.
ИДЕЯТА ДА ПРЕВЪРТАМЕ стрелките на часовниците напред за лятото е още по-стара - предложена е през 1895 от един новозеландец на име Джордж Хъдсън. Той не е нито икономист, нито географ - всъщност е ентомолог, специалист по насекомите. Аргументацията му е логична - ако ставаме с един час по-рано през лятото, ще имаме повече светли часове вечер за развлечения (в случая - за лов на насекоми). Освен това по този начин ще пестим енергия за осветление.
В продължение на две десетилетия идеята се подмята в публичното пространство. През 1907 британският парламент я обсъжда и отхвърля (младият Уинсън Чърчил гласува в подкрепа на предложението с думите "Вземаме назаем един час в една априлска нощ, и го връщаме обратно със солидна лихва пет месеца по-късно").
"Вземаме назаем един час в една априлска нощ, и го връщаме обратно със солидна лихва пет месеца по-късно" - У. Чърчил
Решителният тласък към въвеждането в практиката принадлежи на Първата световна война - през 1916 Германия и съюзникът й Австро-Унгария превъртат часовниците, за да спестят въглища за военните действия. Скоро противниците им правят същото. След войната мярката отпада и се връща чак след Втората световна война. Заслугата за окончателното й налагане е на петролната криза през 70-те.
БЪЛГАРИЯ ВЪВЕЖДА лятното часово време (Daylight Savings Time, или DST) едва през 1979. Някои страни и до днес не са го сторили; други, като Русия например, го въведоха и после се отказаха от него. За държавите в близост до Екватора то не носи особена полза, защото в тях продължителността на деня и нощта не се променя чак толкова. Като цяло лятното време се е наложило единствено в Европа и Северна Америка.
В последните години се водят все по-разгорещени спорове има ли действително полза от лятното часово време. Застъпниците му твърдят, че то не само пести електроенергия и предотвратява опасни пикове в консумацията й вечер, но и намалява катастрофите на прибиране от работа, понижава престъпността и подобрява здравето ни, защото ни подтиква към повече занимания на открито. Лятното часово време е добре дошло за сектори като търговията, туризма и спорта (едно проучване на ЕС от 90-те показа, че смяната на времето увеличава оборота на сектора туризъм и отдих с около 3 на сто).
ОСНОВНИ ОПОНЕНТИ на превъртането на стрелките са фермерите, за които денят започва с изгрева, а не с алармата, и психолозите, които твърдят, че двете годишни смени предизвикват стрес и ни правят по-податливи към сърдечносъдови заболявания. Спорно е също доколко лятното часово време наистина пести енергия; през 1975 в САЩ учени пресметнаха, че благодарение на него потреблението намалява с 1%, но година по-късно Националното статистическо бюро повтори калкулациите и не намери никаква разлика. В Австралия се оказа, че преместването на времето изобщо не пести енергия, но води до по-изразени пикове в потреблението й. А в Япония една компютърна симулация показа, че евентуалното въвеждане на DST всъщност ще увеличи консумацията с 0.13%.
Който и да е прав, за момента не се очертава да се отказваме от лятното време. Така че просто навийте будилника, преглътнете ругатните и чакайте до последната неделя на октомври, когато този час ще ви се върне с лихвите.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 69 / 2016