На 68-годишна възраст от рак почина Йохан Кройф, един от най-великите играчи и от най-оригиналните треньори в историята на футбола. Да си припомним каква философия изповядваше Летящия холандец от един разговор с него отпреди почти десетилетие.
Да гледаш как Йохан Кройф играе голф, е подчертано объркващо преживяване. Този изключителен магьосник на топката, чиито мълниеносни финтове бяха неуловими дори за колоси като Бекенбауер и Факети, този истински възел от енергия сега е спокоен, непоклатим, почти като статуя, докато се подготвя да атакува поредната дупка. Като всичко, с което се е захващал, и в голфа Йохан има успехи. Но въпреки това тази игра, в която всичко е подчинено на търпението и строгите правила, никак не му подхожда.
НАВРЕМЕТО КРОЙФ БЕ ЖИВОТО олицетворение на мечтата на Ринус Микелс за "тоталния футбол" - система на игра, чиято най-характерна черта всъщност бе тоталното отхвърляне на всякакви системи. При нея старателното разполагане на играчите по терена и вниманието към отбраната бяха изоставени в полза на един по-зрелищен, по-свободен и по-атакуващ стил. Същата тази философия Кройф прилагаше по време на успешната си треньорска кариера, по време на която изведе "Барселона" до четири титли в Испания и до единствената в историята на клуба Купа на европейските шампиони. Тази философия бе пълният антипод на схемата 4-5-1, предпочитана днес от мнозинството треньори в английската Висша лига.
"ЧЕТИРИ-ПЕТ-ЕДНО? НИКОГА!", отсича смръщен Кройф. "При мен винаги е било 4-3-3 - и като играч, и като треньор. При такава схема е много по-лесно да правиш комбинации и да атакуваш. Когато имаш само един нападател, на кого би могъл да подава той? С кого ще комбинира? Смисълът на футбола е да играеш по възможно най-добрия начин в атака. Всичко друго е абсурдно".
Жозе Моуриньо спечели множество трофеи именно с 4-5-1, но Кройх не се впечатлява от това. "Предполагам, ще кажете, че Моуриньо е добър треньор от практическа гредна точка - изпреварва въпросите той. - Но аз вярвам, че футболните треньори са длъжни да мислят и за развлекателната страна на играта. Резултатът не е единственото важно нещо, особено за големите отбори като "Челси" и "Барселона". Моуриньо твърди, че от значение е само да побеждаваш, но за мен това е мислене като за малък отбор. Само малките отбори са обсебени от победата на всяка цена, защото това е начинът да се задържат във висшите дивизии. Но големите отбори имат и друга отговорност - към самата игра".
ВИНАГИ, КОГАТО ЙОХАН ИЗЛАГА своята философия, се намира някой да зададе неудобния въпрос: а не идва ли развлечението в повече понякога? В края на краищата онзи вълшебен холандски национален отбор, в който редом с Кройф бяха Йохан Неескенс, Ари Хаан, Рууд Крол и Джони Реп, спечели сърцата на зрителите, но така и си остана без спечелено отличие. "Това е вярно, разбира се - признава трикратният носител на "Златната топка". - Но тъкмо така искахме да играем. Аз и досега се гордея, че никога не изневерихме на стила си".
Схемата 4-5-1 може и да изкарва извън нерви Кройф, но той е категоричен, че не тя е основният проблем на съвременния европейски футбол. В навечерието на голфтурнира "Дънхил Линкс" Йохан бил замъкнат на мача "Аякс" - "Арсенал" от своя приятел Йън Поултър. Англичанинът, една от изгряващите звезди в голфа, е сред най-верните привърженици на "топчиите" и затова останал възхитен от победата на "Арсенал" с 2:1.
Кройф обаче бил отчаян от видяното.
"Безобразен мач - спомня си той. - И двата отбора имаха проблеми с контузени играчи, но това не е извинение. Видях ужасно много грешки, много слаба техника. Според мен проблемът води началото си още от детските школи. Ако разполагаш с добра школа, това е гаранция, че един ден и представителният ти отбор ще стане добър. Но понеже се иска много и сериозна работа, все повече клубове предпочитат да пасуват и вместо това да си купуват необучени играчи от Третия свят за малко пари. Затова и качеството спада".
КРОЙФ ОБАЧЕ ПРОДЪЛЖАВА да смята, че и детските футболни школи по западноевропейски образец не са идеалната среда за развитието на играта. "Те произвеждат качествени, грамотни футболисти. Но няма как да произведат гениален футболист. Европа не е способна да отгледа свой Марадона - твърди холандецът. - Просто за да си велик футболист, е необходима и импровизация, и въображение, а тези неща обучението в нашите школи ги убива безвъзвратно. На осем години децата вече са като компютри, обучени как точно да реагират във всяка ситуация. Михаел Лаудруп е вероятно най-интелигентният и най-талантливият футболист, когото съм срещал. Но той не стана велик играч, защото бе твърде добре обучен. Ако бе отраснал на улицата в Бразилия, като Роналдиньо например, той можеше и да задмине Марадона. Европейският футбол е най-добре организираният в света, но цената за това е загубената гениалност".