Годината на вселенския риск

Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ*

Стоян Михайловски имал добро усещане за лошите години. „Има времена“, писал той, „в които ти се струва, че Господ бере черешите една по една, а дяволът ги брули с прът“. 2016 получава всички изгледи да бъде точно такава. Лошото е размахало тоягата, а доброто подсмърча в ъгъла с две-три черешки в ръка. При това звездите са наредили събитията така, че да се случват на неподходящото място в неподходящото време.

Съдете сами.

     Доналд Тръмп в началото будеше насмешка у съперниците си. Сега чувството все повече се заменя със страх

В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ идват последните, тоест най-опасните месеци от управлението на Барак Обама. Старият президент е блокиран, новият не е избран. Големите бели идват точно в този период. Спомнете си американските дипломати, взети за заложници в Иран през 1979. Кризата обхвана тъкмо последната година от мандата на Джими Картър и свърши в деня, в който Роналд Рейгън пое властта. Смутно, неясно, колебливо е междуцарствието. Провокаторите го обичат и използват.

Да не говорим, че след президентските избори може да стане по-зле. Не вярвам, че десният радикал Доналд Тръмп и левият радикал Бърни Сандърс ще бъдат избрани. Но техните шумни успехи са симптом за болките на избирателите и неминуемо ще бележат кампанията. Който и да се закълне като 45-и президент на САЩ, ще си вземе бележка. Има и още въпросителни: например, какъв курс ще поеме Америка? Ако новият обитател на Белия дом е републиканец, ще завърти руля и ще разтресе кораба. Ако той или тя е демократ, ще съжителства с доминирания от републиканците Конгрес – и поне две години ще е заседнал в безветрие.

НА ВЛАДИМИР ПУТИН НЕ МУ Е ПО-ЛЕСНО. Всички, особено руснаците, ще чакат той шумно да отмъсти на Турция заради сваления самолет. Путин ще трябва да го направи, дори и да не му се ще. Напрегнатото очакване ще изопва нервите на всички, особено на турците.

При това Русия ще понася още едни санкции, а Турция – още един фронт. Какво имам предвид? Малко му беше на Путин това, че го наказа Западът, като му спря френското сирене, та сега самият той се принуди да спре турското пилешко. Руската средна класа, след като бе призована да се изтегли от западните курорти заради солидарност за Крим, и от Египет заради страх от атентати, ще се прости и с Анталия. Реджеп Тайип Ердоган пък, след като навремето обяви политика за „нула проблеми със съседите“, днес има нула съседи без проблем: воюва с Ислямска държава, бомбардира кюрдите, враждува с Башар Асад, кара се с турския светски елит, сваля руски самолети и плаши Балканите.

      Обществената подкрепа за Владимир Путин в Русия не намалява въпреки икономическите трудности. Или поне така твърдят социолозите

ИРАН ТРЯБВА ДА ПРЕГЛЪТНЕ споразумението със САЩ, без да се разклатят аятоласите. Сунитите в Месопотамия и Залива трябва да преглътнат иранското влияние. Въобще, шиити и сунити са се хванали за гушите и воюват поне на пет места. Нарочно слагам Ислямска държава (ДАЕШ) накрая. Както и да й викаме, тя може да бъде победена лесно само като армия, но не и като мит. А легендата е по-силна от куршума.

Вижте сега как 2016 е пълна с проблемни точки. Как Бразилия ще прави олимпиада, като президентката й Дилма Русеф е обвинена в корупция и плашена с импийчмънт? Как Франция ще прави Европейско първенство по футбол, когато след "Шарли Ебдо" и Петък 13-и е обявила война на Халифата на терористите? Как Рим ще организира провъзгласената от папата Свещена година, като джихадистите го сложиха сред приоритетните си цели? Как Великобритания ще бъде конструктивен партньор в Европа, като всичките усилия на Дейвид Камерън отиват за референдума за оставане в ЕС?

И, НАЙ-НАКРАЯ, КАК ГЕРМАНИЯ ще води Европа, след като Ангела Меркел губи подкрепа в собствената си страна, собствената си коалиция и дори в собствената си партия? Причината, разбира се, са бежанците. Още отсега някои коментатори питат публично какво ще стане през лятото, когато новодошлите мюсюлмани внезапно се озоват сред стотици хиляди леко облечени жени. Ще издържи ли германската толерантност? Ще издържи ли германската социална система? Ще издържи ли Европейският съюз?

Модата днес развява имената на Виктор Орбан и Марин Льо Пен. Източноевропейците се питат: за този ли Съюз драпахме толкова? Западноевропейците отговарят: като не Ви харесва, напуснете. Цяло щастие е, че българският политически календар предвижда само президентски избори. Може да се разминем леко: политическата целесъобразност да съсипе някоя от реформите. Берекет версим, свикнали сме.

С една дума, отникъде взорът надежда не види. Така са се наместили звездите и календарите, че рискът от пълна каша е максимален. Най-малкото домакините на крупните събития ще се уплашат или ще се охарчат – а най-вероятно, и двете.

      В Бразилия икономическите неудачи на Дилма Русеф предизвикаха и такива призиви: към военните да направят преврат

НО ДА СПРЕМ ДА ХЛЕНЧИМ. Когато нещо се закучи докрай, има огромна вероятност да се оправи. Светът може да се уплаши дотам, че да придвижи няколко затлачени проблема – бедността, фундаментализма, тероризма, че и климатичните промени. Тези четири-пет черешки стигат, че дори Господ да ги бере на ръка. Страхът парализира, но и напряга мишците за бой последен. Може би моментът е дошъл.

Казвам това, защото е хубаво да има светлинка от оптимизъм по празниците. Ако обаче трябваше да заложа пари, щях да избера песимизма. И Вие направете така. Знаете, тогава и в двата случая печелите.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR TH INFLIGHT MAGAZINE, брой 66 / 2016