Текст ЯСЕН БОРИСЛАВОВ*
Бананите - най-популярните плодове в света, гарантиращи прехраната на стотици милиони хора - са сериозно застрашени от изчезване, алармират от няколко години учени. Някои дори говорят за скорошен бананов апокалипсис (Bananapocalypse now). Причина за страха е гъбичната инфекция Fusarium oxysporum, известна и като панамска болест. Може да се срещне и като FOC- TR4. Тази гъба живее в пръстта и предизвиква постепенно пожълтяване и изсъхване на растенията. Срещу нея все още няма никакъв ефективен препарат и единственото спасение е засаждането на нови площи, което обаче не може да продължава безкрайно, защото означава унищожаване на тропически гори.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ БОЛЕСТТА била открита през 1920 в Суринам и скоро след това успяла да засегне насажденията в цяла Централна Америка. През 1923 дори се появила песента Yes We Have No Bananas, станала твърде популярна, макар и не сред производителите на банани. Именно панамската болест към средата на миналия век напълно унищожила най-популярния тогава сорт “Гро Мишел”. Като негов заместител бил наложен сортът “Кавендиш”, за който се е смятало, че има естествена защита срещу болестта. Сега обаче се оказва, че това не е точно така. В Индонезия се е появил нов щам на коварната гъба (VCGO 1213), който бавно настъпва на запад и според учените е твърде вероятно и дори неизбежно да засегне плантациите в Южна Америка. Ситуацията доста напомня за това, което след средата на XIX век се е случило с лозята в Европа. От Америка тогава е пренесена болестта филоксера – малко насекомо, което изсушава корените на лозите. Първо са засегнати лозята във Франция и постепепно за няколко десетилетия са унищожени лозовите насаждения в почти цяла Европа. Наложило се е да бъдат изкоренени и засадени отново върху подложки от диви американски лози, устойчиви на заразата.
ДНЕС БАНАНОВИ ПЛАНТАЦИИ има в почти всички страни с тропически климат, но родината на това растение е в джунглите на Малайзия, Филипините и Югоизточна Азия, откъдето още в древността бавно е започнало неговото придвижване на запад. Смята се, че култивирането му е започнало около 5000 г. преди Христа, а може би и още по-рано.
Първото споменаване на банана като културно растение е от около 600 г. пр. Хр. в будистки текстове. Според разказа на Плиний Стари Александър Македонски е бил първият европеец, който го опитал на вкус по време на похода си в Индия (327 г. пр. Хр.). По същото време гръцкият писател Теофраст описва подробно растението и разказва една легенда за източен мъдрец, който седял под сянката на бананово дърво и от време на време хапвал от неговите плодове. Изглежда, с тази легенда е свързано и името на една от многобройните разновидности на банановото дърво - Musa sapientum (банан на мъдрия). Днес диетолозите намират това име за твърде находчиво, защото в бананите се съдържат високи дози калий, който храни мозъка и някои учени метафорично го наричат “солта на разума”.
ОКОЛО III ВЕК В КИТАЙ били създадени първите бананови плантации, а около VII-VIII век арабски търговци пренесли новата култура в Палестина и Африка. Твърди се, че проникването на бананите там е стимулирало развитието на търговията с роби. Това явно е било началото на един необратим културно-политически процес, който през следващите векове трайно ще обвърже бананите с робството. Всяко културно растение поражда робство, както твърди Фернан Бродел.
Бананът всъщност не е дърво, а гигантска трева от семейството на лилиите, орхидеите и палмите. Някои видове достигат на височина до 10 метра.
Думата банан, която е обща в почти всички езици, е с арабски произход и означава пръст - явно заради характерната форма на плодовете.
През 1516 португалецът Томас де Берланга, монах от ордена на францисканците, занесъл първите бананови растения на карибския остров Санто Доминго. Така започнала банановата инвазия в Западното полукълбо и през следващите няколко века бананите се превръщат в една от най-масовите земеделски култури в Централна и Южна Америка.
СЕРИОЗНИ ЗАСЛУГИ ЗА ДНЕШНАТА ИМ СЛАВА имат няколко предприемчиви американци. Официално за пръв път тези плодове са били показани пред американска публика през 1876 (годината на Априлското въстание) на търговското изложение във Филаделфия. Предлагали ги увити във фолио и стрували по 10 цента парчето. Дотогава отделни моряци след плаване до Карибите се връщали с по няколко грозда банани за лична консумация. Впрочем по същото време бананите били познати и в Европа. Едно от първите детайлни описания за широка публика направил Жул Верн в романа “80 дни около света” (1873).
Началото на изключително печелившия бананов бизнес в Америка поставил капитан Лоренцо Бейкър от Ямайка. През 1870 той доставил в Масачузетс 160 грозда с банани, които успял да продаде по 2 долара и през следващите години продължил да разработва тази търговия. По същото време друг американец - Майнър Кейт от Ню Йорк, който бил ангажиран в строителството на железница в Коста Рика, между другото направил там бананова плантация и успял да организира относително редовни доставки в САЩ. В началото на 80-те години двамата американци обединили усилията си и създали Бостънската компания за търговия с плодове (Boston fruit company).
РАЗВИТИЕТО НА ЖЕЛЕЗОПЪТНОТО и хладилното дело към края на XIX век направило търговията изключително печеливша не само в Америка, но и в Европа. През 1899 последвало ново обединение и била създадена могъщата United fruit company - най-голямата бананова компания с плантации в Централна, Южна Америка и на Карибите. Била толкова влиятелна, че лесно контролирала правителствата в страни като Коста Рика, Гватемала, Никарагуа и някои други, известни днес като "бананови републики". Така бананите ги поставили в трайна политическа зависимост. Впрочем подобна предопределеност на това растение може да се открие още в митологичната индоевропейска древност. Според някои тълкувания на Корана, дървото на познанието, до което Аллах забранил на Адам и Хава (Ева) да се докосват, било тъкмо банан. С неговите листа двамата закрили осъзнатата си голота, след като усетили сладостта на плодовете му. Впрочем подобна претенция според различни митологични разкази имат и други плодове. Освен на ябълката тази специална роля в историята на цивилизацията понякога е приписвана на нара, портокала и дюлята. Нищо не пречи с тази чест да бъде удостоен и бананът, особено ако с модерните агротехнически методи все пак бъде предотвратено неговото фатално за милиони хора изчезване.
---
* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 66 / 2016