fallback

Смъртоносни ли са анцузите?

Как микропластмасите от пералните и пастата за зъби накрая се озовават в чиниите ни

04.09.2015 | 15:13 Автор: Константин Томов

 

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ *

 

Напоследък учените все по-често ни карат да се боим от най-безобидните предмети от ежедневието си. Първо дезодорантите разширяваха озоновата дупка; после мобилните телефони предизвикваха тумори; накрая дори безобидните захарни гумени мечета се оказаха не толкова безобидни. А сега група микробиолози се опитва да ни убеди колко сериозна заплаха е анцугът.

И не, заплахата не се отнася до шанса да срещнете хора, които го смятат за официално вечерно облекло.

 

 

АНЦУЗИТЕ И ИЗОБЩО СПОРТНИТЕ облекла в наши дни се изработват почти изцяло от синтетични влакна. Проблемът е, че при прането миниатюрни късчета от тези влакна се откъсват. "Всеки път, когато пуснете горнището си в пералнята, поне две хиляди пластмасови частици ще попаднат в отпадната вода", обяснява Грег Трейниш, изследовател към Националното географско дружество на САЩ. "Те са толкова дребни, че не могат да се видят с просто око, затова ги наричаме микропластмаса. От пералните те попадат в реките и океаните, действайки като миниатюрни гъби - тоест попивайки всякакви токсини, от инсектициди до бисфенол А. Рибите и другият воден живот смятат, че са планкон, и се хранят с тях, и така накрая микропластмасата завършва в чиниите ни".

ЕДВА В ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА учените започнаха да осъзнават мащабите на проблема. Следи от микропластмаси бяха открити в мед, в млечни продукти и дори, за всеобщ ужас, в няколко реномирани марки германска бира.

Междувременно екип от Плимутския университет, воден от Ричард Томпсън, завърши глобално проучване на океанските дълбини. Навсякъде, откъдето учените взеха проби, откриха огромни количества пласмаси, най-вече миниатюрни нишки. По техни изчисления всеки квадратен километър от дълбокото океанско дъно е покрит с над 4 милиарда такива частици.

 

                                                      Проф. Ричард Томпсън

 

Впрочем микропластмасите далеч не идват само от изкуствените платове. Има ги в по-масовите маски за почистване на лице, в абразивните пасти за зъби (онези с шарените топченца) и във всевъзможни други козметични продукти. В САЩ, Германия и Холандия вече започнаха кампании за забравянето им. Междувременно можете да дадете своя принос, ако се обличате в памук. И съседите ви в метрото ще се зарадват.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 62 / 2015

fallback
Още от Списание
fallback