fallback

Като рицарите: най-интересните български крепости

Седем старинни укрепления, които ще придадат друго очарование на лятната ви ваканция.

26.07.2015 | 08:51 Автор: Константин Томов

 

текст КРИСТИНА НИГОХОСЯН*

 

Крепостите на България може да не са толкова известни, колкото морските курорти, Банско и фолклорните фестивали, но определено няма да ви разочароват. Bulgaria On Air подбра седем от най-интересните.

 

БАБА ВИДА. Най-добре запазената средновековна крепост в страната се намира в североизточната част на Видин. Строежът й е започнал през X век върху останки на някогашно римско укрепление, но същинския си вид добива при управлението на цар Иван Срацимир в края на ХІV век. Разполага се на почти 10 декара площ и е обградена от ров с ширина 12 и дълбочина 6 метра. Използвана като защитно съоръжение и феодален замък от българските владетели, по време на турското робство Баба Вида е превърната в склад, казармени помещения и затвор. Разбира се, най-любопитен за туристите е средновековният период, а за да го почувствате напълно, помагат редица възстановки – реплика на таран на една от защитните кули, тъмница и стая с уреди за мъчения. Ако се качите на горното ниво, може да се насладите и на красива гледка към река Дунав.

 

                                                       Царевец, фотография на Евгени Динев.

 

ЦАРЕВЕЦ. Намира се центъра на град Велико Търново и е основната крепост по време на Второто българско царство, когато Търново е столица на България. Изграждането й започва през ХІІ век, като в центъра й е разположен дворцовия комплекс, обграден от вътрешна каменна стена с две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои. Някъде там, според легендата, съпругата на цар Калоян се влюбва в пленения император Балдуин Фландърски и когато той не отговаря на ухажванията й, го обвинява в изнасилване. След това Балдуин е ослепен и хвърлен в Янтра от силно издадена над реката скала, наречена Лобна скала. Кулата на Царевец, където е държан в плен, става известна като Балдуиновата кула.

 

ЧЕРВЕН. Макар и не толкова популярна като първите две, крепостта Червен до голяма степен е отговорна за това, което знаем за начина на живот в България през Средните векове. При разкопките при едноименното село на юг от град Русе са открити голям феодален замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществени сгради, жилища, работилници, улици. Червен се оказва важен стопански център, от който научаваме много за железодобива, златарството, строителството, художествените и битови занаяти във Второто българско царство. В крепостта всяка година се провежда и фестивал, който представя атрактивни възстановки на средновековния цивилен и военен живот.

 

КАЛИАКРА. През втората половина на ХІV век тази красивата морска крепост е столица на Добружанското деспотство – едно от последните български владения, паднали под османска власт. Владетелят Добротица изгражда средновековен град, който може да се похвали с църкви, водопровод, красива княжеска резиденция и дори собствен военоморски флот. По турско време (откогато датира и легендата за 40-те девойки, хвърлили се от скалите, за да не бъдат потурчени) на носа е имало дервишки манастир. Сега Калиакра е популярна сред туристите не само заради добре реставрираната крепост, но и заради живописната гледка към Черно море и възможността да се видят делфини и над 150 вида птици.

 

АСЕНОВА КРЕПОСТ. От някогашното укрепление, разполагало със собствена военна част и администрация, днес е запазена изцяло единствено църквата. Изградена на висока скала, сега надвиснала над шосето Асеновград-Смолян, „Света Богородица Петричка“ е образец на византийския стил архитектура и е на повече от 700 години. Тя е на два етажа с камбанария, а в нея има частично запазени стенописи. Самата крепост носи името на цар Иван Асен II и се разполага в началото на прохода, който свързвал Тракия и Беломорието. Разрушена е от нахлуващите османските войски в началото на ХV век.

 

БЕЛОГРАДЧИШКА КРЕПОСТ. Това, което в днешното строителство минава за устойчива еко практика – използването на естествения релеф на терена - някога е било най-първосигналния начин да се построи укрепление. Такъв е случаят с Белоградчишката крепост, издигната още по време на Римската империя. Човешката ръка е построила стените на северозапад и югоизток, а изваяните от природата скали, някои с височина 70 метра, са свършили останалото. Разположена на повече от 10 декара площ, крепостта добива важно значение по време на Второто българско царство, а след това и в рамките на Османската империя, когато е била важен център за борба срещу засилващото се хайдушко движение. Укрепленията, заедно с Белоградчишките скали, са една от най-посещаваните и живописни туристически забележителности в Северозападна България.

 

МЕЗЕК. Сред източните склонове на Родопите се намира и най-добре съхранената крепост в този район. Особено впечатляващи са деветте цилиндрични отбранителни кули, високи по 10 метра и запазени и до днес. За съжаление същото не важи за зъберите по крепостната стена, които са разрушени в началото на ХХ век, за да се използват камъните за строеж на турски казарми в Свиленград. Мезек е изследвана по-обстойно през 80-те, когато е открито огромно количество керамика от ХІІІ и ХІV век, а крепостта е датирана два века по-рано - от управлението на император Алексий I Комнин. Струва си да се отбиете до нея и заради близостта на Мезешката гробница – тракийска семейна гробница от ІV-ІІІ век преди Христа. Запазена е изцяло в оригиналния си вид, в нея са открити златни накити, както и сребърни, бронзови и глинени съдове.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 59 / 2015

 

 

fallback
Още от Списание
fallback