Нашествието на хлорното пиле

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ*

Един призрак броди из Европа: призракът на хлорното пиле.

От две години това злощастно (и напълно дезинфекцирано) пернато се е превърнало в страховито чудовище, застанало в центъра на световната политика – символ на всичко лошо и опасно, което идва от Америка...

Според експертите обработката на пилешкото месо с хлорен разтвор е оправдана и допустима като предпазна мярка срещу заразяване със салмонела и опасни бактерии. Законодателството на ЕС обаче забрани вноса на „хлорни пилета“ от 1997. Сега те отново са обект на остри дискусии, които целят да бъде провалено споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС – най-мащабното начинание в глобалната търговия от плана "Маршал" преди почти седем десетилетия.

САКРАЛНИЯТ ВЪПРОС дали закланите пилета да се мият с хлорен разтвор, или с топла вода, не е свързан толкова със самата технология, колкото със страха от източника й - Съединените щати. Противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) алармират, че то ще се превърне в „икономическото НАТО“, което ще принуди Европа и в икономически план да следва американското водачество, както е във военната сфера.

Всъщност споразумението цели много повече от премахване на и без това ниските трансатлантически мита, като гарантира един гигантски общ пазар с 820 милиона потребители, който дори сега създава стойност от 5 трилиона долара. Няма съмнение, че най-същественият ефект от него ще е в областта на селското стопанство и храните.

В момента износът на аграрни продукти от ЕС за САЩ възлиза на 17.6 млрд. долара годишно, като най-голям дял имат виното и бирата ($5.2 млрд.), етеричните масла ($2.2 млрд.), обработените храни ($1.3 млрд.), растителните масла ($955 млн.), консервираните плодове и зеленчуци ($939 млн.).

Европейският внос от САЩ надхвърля 11.9 млрд. долара - най-вече от различни ядки ($2.3 млрд.), соя ($1.5 млрд.), други зърнени продукти ($860 млн.), вино и бира ($649 млн.), консервирани храни ($492 млн. ).

ЕС И САЩ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ХРАНИ в световен мащаб. Но от двете страни на Атлантика съществуват два коренно различни модела на земеделско производство. В САЩ повечето производители – особено в сектор "месо" - са обединени в големи индустриално-аграрни предприятия. Един земеделски двор обработва средно около 170 хектара –над четири пъти повече, отколкото е средният размер в Европа. Списание „Фокус“ нарече този модел „каубойски капитализъм“.

Ако споразумението премахне търговските ограничения, много вероятно е този "каубойски" модел да се установи и в Европа. Просто защото американският модел е по-адаптивен при непознати условия - до голяма степен благодарение на принципа „първо действай, после питай“ (shoot first, ask later).

Тази склонност към риска и нежелание да се съобразява с регулациите и в момента осигурява немалко предимства на американския бизнес зад граница - най-вече в областта на биотехнологиите и генното инженерство.

В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ не изглежда особено загрижена от възможните рискове, които споразумението крие. Всъщност Европа дори и сега няма единно становище за преговорите със САЩ - разнобой, който работи в полза на американската позиция.

Обикновено последствията от политическите договори се проследяват чрез т. нар. impact study - проучвания на очакваните ефекти - като те се правят преди сключването на договорите. В случая с TTIP Европейската комисия също възложи провеждането на такова impact study. Но то изобщо не се ангажира с въздействието върху земеделието. Впоследствие грешката бе поправена – но твърде късно, защото преговорите вече бяха в доста напреднал стадий.

Най-важният извод от това изследване бе, че между 40 и 50 процента от замърсяването на атмосферата с въглероден диоксид се пада на земеделското производство, като към това трябва се прибавят и пораженията върху околната среда (включително ерозията на земята), причинявани от животновъдството, маркетинга и транспорта на земеделски продукти.

Но да се върнем към особено спорния въпрос – дали телешкото с хормони и хлорните пилета трябва да се продават свободно на европейските пазари?

Още по темата

Първата ГМО смърт в Европа

Бившият европейски комисар по търговията Карел де Хухт твърди, че изобщо не е преговарял на тази тема, същото повтаря сега и неговата наследничка Сесилия Малстрьом. Не е съвсем ясно защо Брюксел няма позиция по тази тема, и защо продължава да отстъпва пред интересите на американските производители - както вече се получи по отношение на генномодифицираните храни (всяка страна сама да си решава дали да разреши вноса им), за пестицидите, за специалната екотакса за петрола, произвеждан от шистови пясъци, и за прословутите хлорни пилета.

EВРОКОМИСИЯТА ЗАСЕГА не успява да хвърли светлина върху въпроса как ще се процедира с хранителните продукти от клонирани животни, или със спорната употреба на хормона ractopamine за угояване на свинете, или за шепата различни стероиди и хормони, с които в Америка отглеждат телетата, или за хормона rBGH, който кравите получават, за да дават повече мляко... А тази европейска колебливост и несигурност е вратичка, през която целеустремените американски лобита вече проникват (Monsanto в частност успя да наложи своята политика по отношение на вноса на генномодифицирана царевица).

В допълнение към това растат и опасенията, че отмяната на митата за зърнени, млечни и месни продукти ще има много сериозни последици за европейските производители. Техният експорт може драстично да падне за сметка на износа на генномодифицирана пшеница и соя от САЩ.

Последната тревога на враговете на споразумението е, че то ще засили индустриализацията на европейското земеделие, ще доведе до по-нататъчното му окрупняване, и в крайна сметка ще предизвика загуба на работни места, много запустели земи и селски дворове, и огромни щети за околната среда и биоразнообразието.

ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА между двата най-големи пазара в света е, че в Европейския съюз винаги е бил валиден „принципът на предпазливостта“ - според него, когато един производител реши да наложи на пазара нови продукти, преди това трябва да докаже, че са абсолютно безвредни за здравето. Докато в САЩ нещата не стоят точно така. От ключово значение е този принцип да остане валиден и след отпадането на всички търговски ограничения.

Само така европейците ще имат гаранцията, че купуват храни от най-високо качество, с ясна технология за производство. На етикетите трябва да пише ясно и разбираемо откъде идва продуктът, от какво е произведен и какви съставки съдържа.

Според прогноза на Мюнхенския икономически институт ifo, изработена по поръчка на Европейския парламент, след влизането в сила на TTIP създаваната добавена стойност в хранително-вкусовата промишленост ще падне с 0.7 процента (в най-развитите страни, като Германия и Франция, дори с 0.9 процента). Докато за САЩ прогнозата е увеличение от 0.4 процента. Нека отбележим обаче, че ifo обещава на България ръст на БВП от почти 5%, или около 4 млрд. лева годишно, заради ефекта от TTIP.

"ПОЛЗИТЕ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ще бъдат усетени във всички сектори, с изключение на селскостопанския", коментира директорът на Центъра за външна търговия към ifo Габриел Фелбермайр (Gabriel Felbermayr) пред вестник TAZ. В момента Европа се радва на положително салдо в търговията със САЩ в хранителния сектор (около 6 млрд. евро). Но споразумението ще промени това. „В този сектор ЕС трябва да положи много повече усилия, защото ще се усети негативен ефект“, подчертава Фелбермайр. Някои сектори ще бъдат засегнати особено тежко – като например испанското производство на плодове и зеленчуци, където се очаква спад от цели 3%, или германската млекарска индустрия - спад от 1.9%. Само някои страни, като Португалия, ще усетят положителен ефект в производството на растителни масла. Но истината е, че тези загуби няма да се усетят особено драматично, защото дори и сега земеделските производители от ЕС получават между 40 и 60 процента от своите приходи не от продажби, а от субсидиите на ЕС.

КАТО ЦЯЛО ЕФЕКТЪТ ОТ TTIP ЩЕ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН, защото аграрният сектор представлява само 4% от общия износ на ЕС за САЩ - около 15 млрд. евро. За сравнение експортът на машини и съоръжения е четири пъти по-голям – близо 60

млрд. евро. Поради което очакванията са ползите от другите сектори да компенсират негативните последици за земеделието.

Кой ще спечели от отпадането на вносните мита за селскостопански продукти, които в момента са 12% за ЕС и 7% за САЩ? Най-вече - производителите на мляко, на специални месни продукти и вино.

БЪЛГАРИЯ Е ОСОБЕНО ЧУВСТВИТЕЛНА към освобождаването на търговията с аграрни стоки от мита и такси. Рисковете за страната може да намерят проявление в три посоки:

- България все още се радва на добре запазено генетично разнообразие. Така че всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да засегне индустрията за биохрани, която през последните години набира скорост и има голям потенциал за развитие; - При сегашните мита вносътна храни от САЩ не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар, защото пазарът ще се наводни с евтини масови продукти отвъд океана. Всъщност либерализацията ще обезсмисли аграрните субсидии и цялата Обща селскостопанска политика на ЕС – преди още България да усети ползата от нея. - Под най-голям натиск след въвеждането на TTIP ще бъдат малките фирми и местните производители, които и без това са под постоянен ценови стрес. С наводняването на пазара на евтин аграрен внос от САЩ ще те бъдат принудени постоянно да понижават цените, което постепенно ще ги лиши от възможността да заделят средства за инвестиции и модернизация, поради което с течение на времето ще ги направи още по-неконкурентни и те постепенно ще отпаднат от пазара. Това е смисълът на мегаспоразумението за свободна търговия – шансовете на малките и независимите производители да намаляват, докато те изцяло бъдат изместени от големите акули.

В същото време обаче ще спечелят българските потребители. Прогнозите на ifo за страната са, че влизането в сила на споразумението ще доведе до икономии в размер на около 200 евро годишно за четиричленно семейство (при 550 евро средно за Европа). Въпросът е доколко тези икономии ще се отразят на стандарта на живот. И дали ще са достатъчна компенсация за нашествието на хлорното пиле.

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015