Нашествието на хлорното пиле

Нашествието на хлорното пиле

Бившият европейски комисар по търговията Карел де Хухт твърди, че изобщо не е преговарял на тази тема, същото повтаря сега и неговата наследничка Сесилия Малстрьом. Не е съвсем ясно защо Брюксел няма позиция по тази тема, и защо продължава да отстъпва пред интересите на американските производители -  както вече се получи по отношение на генномодифицираните храни (всяка страна сама да си решава дали да разреши вноса им), за пестицидите, за специалната екотакса за петрола, произвеждан от шистови пясъци, и за прословутите хлорни пилета. 

EВРОКОМИСИЯТА ЗАСЕГА не успява да хвърли светлина върху въпроса как ще се процедира с хранителните продукти от клонирани животни, или със спорната употреба на хормона ractopamine за угояване на свинете, или за шепата различни стероиди и хормони, с които в Америка отглеждат телетата, или за хормона rBGH, който кравите получават, за да дават повече мляко... А тази европейска колебливост и несигурност е вратичка, през която целеустремените американски лобита вече проникват (Monsanto в частност успя да наложи своята политика по отношение на вноса на генномодифицирана царевица).

В допълнение към това растат и опасенията, че отмяната на митата за зърнени, млечни и месни продукти ще има много сериозни последици за европейските производители. Техният експорт може драстично да падне за сметка на износа на генномодифицирана пшеница и соя от САЩ.

Последната тревога на враговете на споразумението е, че то ще засили индустриализацията на европейското земеделие, ще доведе до по-нататъчното му окрупняване, и в крайна сметка ще предизвика загуба на работни места, много запустели земи и селски дворове, и огромни щети за околната среда и биоразнообразието.

ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА между двата най-големи пазара в света е, че в Европейския съюз винаги е бил валиден „принципът на предпазливостта“ - според него, когато един производител реши да наложи на пазара нови продукти, преди това трябва да докаже, че са абсолютно безвредни за здравето. Докато в САЩ нещата не стоят точно така. От ключово значение е този принцип да остане валиден и след отпадането на всички търговски ограничения.

Само така  европейците ще имат гаранцията, че купуват храни от най-високо качество, с ясна технология за производство. На етикетите трябва да пише ясно и разбираемо откъде идва продуктът, от какво е произведен и какви съставки съдържа.

Според прогноза на Мюнхенския икономически институт ifo, изработена по поръчка на Европейския парламент, след влизането в сила на TTIP създаваната добавена стойност в хранително-вкусовата промишленост ще падне с 0.7 процента (в най-развитите страни, като Германия и Франция, дори с 0.9 процента).  Докато за САЩ прогнозата е увеличение от 0.4 процента. Нека отбележим обаче, че ifo обещава на България ръст на БВП от почти 5%, или около 4 млрд. лева годишно, заради ефекта от TTIP.

"ПОЛЗИТЕ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ще бъдат усетени във всички сектори, с изключение на селскостопанския", коментира директорът на Центъра за външна търговия към ifo Габриел Фелбермайр (Gabriel Felbermayr) пред вестник TAZ. В момента Европа се радва на положително салдо в търговията със САЩ в хранителния сектор (около 6 млрд. евро). Но споразумението ще промени това. „В този сектор ЕС трябва да положи много повече усилия, защото ще се усети негативен ефект“, подчертава Фелбермайр. Някои сектори ще бъдат засегнати особено тежко – като например испанското производство на плодове и зеленчуци, където се очаква спад от цели 3%, или германската млекарска индустрия - спад от 1.9%. Само някои страни, като Португалия, ще усетят положителен ефект в производството на растителни масла. Но истината е, че тези загуби няма да се усетят особено драматично, защото дори и сега земеделските производители от ЕС получават между 40 и 60 процента от своите приходи не от продажби, а от субсидиите на ЕС.

КАТО ЦЯЛО ЕФЕКТЪТ ОТ TTIP ЩЕ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН, защото аграрният сектор представлява само 4% от общия износ на ЕС за САЩ - около 15 млрд. евро. За сравнение експортът на машини и съоръжения е четири пъти по-голям – близо 60

млрд. евро. Поради което очакванията са ползите от другите сектори да компенсират негативните последици за земеделието.

Кой ще спечели от отпадането на вносните мита за селскостопански продукти, които в момента са 12% за ЕС и 7% за САЩ? Най-вече - производителите на мляко, на специални месни продукти и вино.

БЪЛГАРИЯ Е ОСОБЕНО ЧУВСТВИТЕЛНА към освобождаването на търговията с аграрни стоки от мита и такси. Рисковете за страната може да намерят проявление в три посоки:

- България все още се радва на добре запазено генетично разнообразие. Така че всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да засегне индустрията за биохрани, която през последните години набира скорост и има голям потенциал за развитие;
- При сегашните мита вносътна храни от САЩ не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар, защото пазарът ще се наводни с евтини масови продукти отвъд океана. Всъщност либерализацията ще обезсмисли аграрните субсидии и цялата Обща селскостопанска политика на ЕС – преди още България да усети ползата  от нея.
- Под най-голям натиск след въвеждането на TTIP ще бъдат малките фирми и местните производители, които и без това са под постоянен ценови стрес. С наводняването на пазара на евтин аграрен внос от САЩ ще те бъдат принудени постоянно да понижават цените, което постепенно ще ги лиши от възможността да заделят средства за инвестиции и модернизация, поради което с течение на времето ще ги направи още по-неконкурентни и те постепенно ще отпаднат от пазара. Това е смисълът на мегаспоразумението за свободна търговия – шансовете на малките и независимите производители да намаляват, докато те изцяло бъдат изместени от големите акули.

В същото време обаче ще спечелят българските потребители. Прогнозите на ifo за страната са, че влизането в сила на споразумението ще доведе до икономии в размер на около 200 евро годишно за четиричленно семейство (при 550 евро средно за Европа). Въпросът е доколко тези икономии ще се отразят на стандарта на живот. И дали ще са достатъчна компенсация за нашествието на хлорното пиле.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015