Епопея на две колела

Текст ТЕОДОР ЦЕКОВ*

Когато пионерите на Тур дьо Франс дават старта през 1903, нямат идея какви мащаби ще достигне. Замислена да рекламира младия вестник L'Auto, вехнещ в конкуренцията на утвърдения Le Vélo, Обиколката на Франция стана символ на колоезденето. Триседмичен фест от 22 отбора по 9 състезатели и стотици хиляди зрители край пътя в продължение на 3360 км до традиционния финал на булевард „Шанз-Елизе” в Париж.

СТО И ДВЕ ИЗДАНИЯ СЛЕД ДЕБЮТА, най-голямата надпревара на шосе владее света на спорта през юли и се излъчва в над 180 държави. Непосветените в спецификата на колоезденето вероятно възприемат като монотонно въртенето на педали по 4-5 часа на ден и недоумяват бурния възторг на хиляди, крещящи и тичащи край преминаващите велосипедисти. Само пейзажът е достатъчна компенсация. Очарованието на Тура е в микса от красиви гледки, динамиката на финалните спринтове и драматизма на битките по големите височини, където се решава състезанието и се струпва най-много публика.

СПЕЦИАЛИСТИ ОПРЕДЕЛЯТ Тура като най-тежкото за човешката физика спортно състезание и като такова, то неслучайно стана синоним на измама със забранени стимуланти. С известно закъснение и на порции се разбра, че цяла генерация състезатели са доминирали в периода 1996-2010 главно чрез допинг. Емблема на измамата стана Ланс Армстронг, чиито рекордни 7 титли поред (1999-2005) бяха анулирани.

В разрез с прогнозите за загуба на авторитет и обществен интерес, Турът се остава празник за местното население, безкрайна колона от каравани и автомобили го превръща в триумфален марш през територията на Франция.

Иполит Окутюрие, една от ярките фигури в ранната история на Тура. В качеството на допинг ползвал червено вино

ПЪТЯТ КЪМ ПАРИЖ|. Всяка година организаторите избират различен, но принципно сходен маршрут. Решаващи са изкачванията в Пиренеите и особено Алпите, защото в тях се печели или губи най-много време. Сега са подбрани 9 равнинни етапа, 3 хълмисти, 7 планински с пет финала на височина, едно индивидуално и едно отборно бягане по часовник, плюс 2 почивни дни. Трасето не е брутално, но със сигурност е по-трудно от предишните години. Развръзката вероятно ще е в алпийските етапи (от 17-и до 20-и), като за „Кралски” е сочен последният, с емблематичния Алп д’Юез.

             Бернар Ино, единственият французин с 5 победи в Тура, с 4 от жълтите си фланелки

ЖЪЛТАТА ФЛАНЕЛКА е символът на Тур дьо Франс. Носи я лидерът в генералното класиране (с най-бързо общо време от етапите), накрая я облича шампионът. Тя е традиция от 1919, цветът е избран като рекламна асоциация с жълтата хартия, на която е отпечатван L'Auto. Според вече покойния трикратен шампион (1913, 1914 и 1920) Филип Тис тя му е била предлагана от директора Анри Дегранж още при първия триумф, но нито един вестник не споменава за фланелка преди Първата световна война. Затова се приема, че първият лидер в жълто е французинът Йожен Кристоф  в етапа от Гренобъл до Женева на 18 юли 1919 г. Най-много дни с нея има белгиецът Еди Меркс - 96. В Тура има още три фланелки : зелена - за лидера по точки от финални и междинни спринтове, на червени точки - за катерачите, и бяла - за водещия в генералното класиране млад колоездач до 26 г.

                                        Еди Меркс, една от легендите на Обиколката на Франция

ШАМПИОНИТЕ. Рекордьори по брой титли – 5, са четирима души: французинът Жак Анкетил (1957, 1961-1964), белгиецът Еди Меркс (1969-1972, 1974), французинът Бернар Ино (1978, 1979, 1981, 1982, 1985) и единственият с пет поредни – испанецът Мигел Индурайн (1991-1995). Въпреки че няма свой шампион от 1985, Франция е №1 по брой титли – общо 36 от 21 състезатели. Следват Белгия с 18/10 и Испания с 12/7. Най-младият шампион е 20-годишен (французинът Анри Корне, 1904), най-възрастният – на 36 години и 4 месеца (белгиецът Фермен Ламбо, 1922).

                                   Свещеници дават вода на италианеца Гирарди през 1950

В ДНЕШНИ ВРЕМЕНА СПОРТЪТ е подвластен на инвестициите и печалбите, но Тур дьо Франс до голяма степен се опазва от възприятия като комерсиално събитие. Тук парите са последното нещо, за което се говори. Има награден фонд, премии за етапни победи и крайно класиране, но постиженията не се интерпретират финансово. Голямото достойнство е триумфът на волята над физиката и на морала над целите. Сред водещите принципи е да не се атакува, ако лидерът изостане поради падане или повреда. Един от най-ярките примери е през 1983, когато французинът Паскал Симон взема близо 5 минути аванс в Пиренеите, а в следващия етап пада и чупи раменна кост, но не се отказва. В продължение на 5 дни обиколката е като погребална процесия до Алпите - никой не атакува контузения лидер, докато накрая той сам се предава на една височина и слиза от велосипеда.

                                    Крис Фруум, един от фаворитите в тазгодишното издание

ОРИГИНАЛНАТА ИДЕЯ за многоетапно състезание принадлежи на 26-годишния колоездач и журналист Жо Льофевр, а директор на обиколката става бившият колоездач и първи главен редактор на L'Auto Анри Дегранж, който сам не вярвал в успеха и затова не присъствал на дебютното състезание. Скромната акция на пионерите обаче сработва. От 25 000 тираж през 1903, благодарение на първия Тур вестникът продава 65 000, през 1908 стига четвърт милион, а през 1923 – половин милион дневно. Сетне L'Auto е наследен от успешния спортен ежедневник l'Équipe (тираж около 400 000).

Голямото наследство обаче е самото състезание. От скромна 19-дневна надпревара, която едва събира 79 ентусиасти с такса за участие по 10 франка и награден фонд от 20 000 франка за първите 50 в класирането, сега Обиколката на Франция надхвърля национални граници, вълнува и вдъхновява милиони по цял свят.

---

* Статията е публикувана в GO On Air Magazine, брой 9