Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ*
Буш срещу Клинтън.
Това не бяха ли президентските избори в САЩ през 1992? Ако се колебаете, веднага ще ви обясня защо. Изборите през 2016 могат да повторят тази комбинация. Минало и бъдеще ще се смесят и главите ни ще се замаят от чудните повторения на историята. Буш и Клинтън ще се срещнат отново.
САМО ЧЕ НЯМА ДА БЪДАТ СЪЩИТЕ. Преди 23 години Бил Клинтън победи Джордж Буш-баща. Изкара два мандата и предаде властта на Джордж Буш-син. Сега в битката влиза неговата съпруга Хилари Клинтън, а срещу нея може да се изправи Джеб Буш, син на онзи от 1992 и брат на онзи от 2000 година. С други думи, на сцената излиза трети Буш и втори Клинтън.
За американската политика това не е ново. Шестият президент, Джон Куинси Адамс, е син на втория, Джон Адамс. А кланът Кенеди даде на САЩ президент, кандидат-президент, главен прокурор и сенатор.
Затова, нека започнем с добрите новини. Джеб Буш, губернатор на Флорида, е, по всеобщото мнение, умен и сговорчив човек. Хилари пък е интелектуалецът в семейството. Отличничка в университета, речовита в отстояването на партийната кауза и способна като държавен секретар в първия мандат на Барак Обама, г-жа Клинтън беше моторът в кариерата на съпруга си. Единственият ѝ проблем? Беше жена. Но точно сега това може да се окаже предимство. След като избра президент с корени в Африка, Америка може би е узряла за силата на слабия пол.
НАРОЧНО АКЦЕНТИРАМ върху интелектуалните качества на Джеб Буш и Хилари Клинтън. За добро или за лошо, техните семейни предшественици няма да бъдат запомнени с това. Най-хубавото, което може да се каже за тях, е че бяха чаровници. Бил Клинтън владееше невероятната способност да приковава вниманието още преди да стане президент; наричаха го „политическо животно“ – и бяха прави. Такова животно, свидетелствам от първа ръка, беше и Буш-син. Президентът, чиято дислексия раждаше пословични словесни недоразумения, беше избран, защото всеки американец би пил по една бира с него. Така че дотук бяха чаровниците; на тяхно място идват умниците.
С това далеч не искам да кажа, че лидерът-чаровник е лош, а умникът – непременно добър. Чаровниците Рейгън и Клинтън постигнаха най-големите успехи на съвременна Америка; първият в геополитиката, вторият – в икономиката. Колкото до умника Барак Обама, тънък познавач на исторически и философски концепции, той получи повече аплодисменти при избирането си, отколкото когато и да било след това.
ПРИЧИНАТА Е ПРОСТА: особеностите на американските избори. Предварителните избори са раят на радикалите. Там гласува партийната база, а тя иска идеологическа вярност. Именно на този терен през 2008 страстният Обама измести умерената Клинтън. Победиш ли обаче в предварителното състезание, неминуемо минаваш към центъра, за да спечелиш финалното. Когато в битката останат един срещу един, американският избирател отхвърля крайностите.
За българските избори казват, че са като хандбал – поемаш топката с лявата ръка и играеш с дясната: печелиш с популизъм, управляваш с компромиси. Нещо подобно са и американските. Тъкмо затова обаче предварителният вот е опасен. Ако страстите се разгорят, умерените кандидати ще бъдат отстреляни още в първия тур.
ЕТО, ВИЖТЕ КОЙ ВЛИЗА в надпреварата за републиканската номинация. Тексаският сенатор Тед Крус никога не е бил в изпълнителната власт. Разчита на борческа биография: баща му е доплувал до Маями от Куба, с няколко долара, зашити в долните гащи. В приказките е ненадминат. Сипе остроумия като телевизионен комик и може да размаже вербално почти всеки. Разбира се, становищата му са винаги крайни. Представете си го сега на финала, срещу Хилари Клинтън. Или ще загуби, проваляйки кандидатурата на Републиканската партия; или ще спечели, проваляйки цяла Америка.
Но да внимаваме какво си пожелаваме. Всеки може да се промени. Вижте как Обама обещаваше мир, а днес се мъчи със Сирия, Украйна и Ислямска държава. Утре и Крус може да стане умерен. Съвременната политика така или иначе се е превърнала в карнавал: един клоун повече никак не пречи.
ЗАЩОТО Е ВРЕМЕ ДА КАЖЕМ и лошите новини. Възходът на американските президентски династии показва, че политиката става все по-елитарна, скъпа и специална. Особено в Америка с нейния предварителен вот тя гълта чудовищни пари. Телевизиите пък я правят нещо като „бизнес със знаменитости“: аха, Джеб и Хилари ги помним, вече ги гледахме в първа серия.
Нищо, че Джеб беше обвинен, че е манипулирал прочутото ръчно броене във Флорида през 2000, за да дари победата на брат си. Няма значение също, че Хилари трябваше да изтърпи публичната изневяра на съпруга си в грандиозния секс-скандал „Моника Люински“ през 1999. Зрителите на сапунките знаят, че в сериала няма чисто бели герои. Там мъжът изневерява на жена си, но спасява брат си. Накрая всички искат автограф от актьора.
ИМА И ОЩЕ ЕДНА МЕТАФОРА. Тед Крус с баща кубинец и Джеб Буш с жена мексиканка показват, че политиката на САЩ трябва да се нагажда към реалност, в която латиносите ще станат една трета от американците до средата на века. И други неща се променят. Бил Клинтън беше последният демократически президент от Юга, а Буш – последният републиканец, печелил Охайо. Това, което работеше вчера, може и да не заработи утре.
Току-виж, и президентските династии отишли в историята. В крайна сметка, Съединените щати се основаха, за да се изплъзнат именно от властта на една династия - британската.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 58 / 2015