Г-н Мартинез, изложбата „Епопея на тракийските царе: археологически находки в България“ се открива в музея „Лувър” на 14 април. Това е може би най-голямото българско културно събитие във Франция за последния век. Какви са очакванията ви?
- Тази изложба ще даде възможност да се опознаят траките, обитавали регион от Античността, слабо познат на френската и чуждестранната публика на Лувъра, както и да се представят най-новите археологически находки. Тя ще покаже също съкровищата на Одриското царство. Разкритите през последните десетилетия многобройни гробове на аристократи и царе, съдържащи керамично, бронзово и златно обзавеждане, свидетелстват за богатството на траките.
Изложбата се състои от близо 1700 експоната от 17 различни музеи в България. Предизвикателство ли е да се организира такава изложба?
- Истинското предизвикателство се състоеше в това изложбата да обхване най-новите археологически находки и да представи възможно най-пълно актуалното състояние на археологията в България. Благодарение на редица български изследователи, представители на всички културни институции в страната, като Националният археологически институт с музей към БАН, Националният исторически музей, СУ „Св. Климент Охридски” и 15 регионални музея, успяхме да отговорим на предизвикателството. Каталогът, публикуван по този повод, отразява съвместната работа на българските и френските изследователи, които работиха върху близо 1000 експоната.
Вашият предшественик направи много за привличането на частни фондове и спонсори от бизнес средите, както и за задълбочаването на сътрудничеството с други големи музеи. Това ли е бъдещето на музейното управление според Вас?
- В последните десет години благодарение на предшественика ми Анри Лоарет, Лувърът мина през фаза на активно развитие, със създаването на департамента за Ислямско изкуство, откриването на Лувър-Ланс, организирането на временни изложби на най-високо ниво. Днес с повече от 10 милиона посетители годишно, Лувърът утвърждава международния си престиж, което е чест за нас, но и голямо задължение. Ето защо от голямо значение е да развиваме сътрудничеството с другите музеи. Лувърът поддържа връзка с около 65 страни. Сътрудничеството е под различни форми: организиране на изложби, предоставяне на творби, посрещане на официални делегации, научна работа, археологически разкопки, обмен на експертиза във всички области на компетентност и др. Изложбата „Епопея на тракийските царе“ е много добър пример за сътрудничество в организирането на изложби и в разработването на археологическия обект в Созопол.
За четвърт век броят на посетителите на Лувъра е нараснал от три на десет милиона годишно. Как се справяте с този огромен поток от хора?
- Основната цел вече не е да се повишава броят на посетителите, а да се подобрява начинът на посрещане, за да може публиката да извлече максимална полза от посещението си. Ето защо решението беше да съсредоточим усилията си в две основни насоки: от една страна, съхраняването и представянето на постоянните ни колекции, които са сред най-хубавите в света и представляват „душата“ на музея; от друга страна, посрещането на посетителите - цялата разнообразна публика, посещаваща нашия музей, независимо от произхода й, от причините за посещението, от отделеното време или от степента на познание. Това налага осъществяването на редица подобрения, сред които най-важен е проектът „Пирамида“, чиято цел е съоръженията за прием на посетители да бъдат приспособени към удвоения брой посещения за последните десет години. Проектът е съпътстван от други големи инициативи, насочени към подобряване условията на посещение: обновяване на медийните съоръжения на музея, разширяване на двуезичната, дори изграждане на триезична информационна система, развитие на художественото образование, създаване на „образователен център“, представящ на публиката историята на двореца, на музея и неговите колекции.
- 100 дни са необходими да видите всичко в Лувъра, ако разглеждате всеки експонат по 30 секунди и прекарвате там по цял ден без прекъсвания.
- 460 000 е броят на творбите, притежавани от музея. От тях само 38 000 са постоянно изложени.
- 60 600 квадратни метра е общата изложбена площ на музея.
- 65% от посетителите са чуждестранни туристи. Лувърът е най-популярният музей в света, с над 10 млн. посетители през 2014.
- 1793 е годината на отварянето на музея, с колекция от 537 творби, повечето – конфискувана кралска и църковна собственост.
Mузеят е открит през 1793 г. с по-малко от 600 картини в колекцията си. Днес повечето посетители дори не подозират, че 35-те хиляди експоната, изложени в залите, представляват едва една десета от цялостната колекция на музея. Каква е съдбата на останалата част от колекциите? Възможно ли е посетителите да ги видят?
- В Лувъра са изложени 38 000 от общо 460 000 творби притежание на музея. Някои произведения – като например колекцията на отдела за графично изкуство, състояща се от 196 000 творби, – не могат да бъдат постоянно изложени за посетителите по причини, свързани с тяхното съхранение; същото се отнася за колекцията от килими и тъкани, които се увреждат под въздействието на светлината.
Що се отнася до колекциите от Античността, най-хубавите артефакти, свидетелстващи за различните цивилизации, са представени в залите за посещение. От друга страна, музеят съхранява в хранилищата си многобройни поредици от произведения, които са от голямо значение за изследователите, но биха изглеждали еднообразни в очите на широката публика.
Музеологията не е статична наука: всяка седмица различни творби се преместват от залите за посещение, за да се изследват, реставрират или пък предоставят временно на други институции. Лувърът предоставя за временно експониране на други музеи близо 2 000 творби годишно.
През 2015 ще отвори врати и Лувърът в Абу Даби. Какво очаквате от този проект? Имате ли други подобни проекти в перспектива?
- В рамките на преустройството на остров Саадият, Обединените Арабски Емирства сключиха на 6 март 2007 г. междуправителствено споразумение с Франция за създаването на музеен комплекс от международен мащаб. По силата на това споразумение Лувърът изпълнява консултантска мисия в областта на музеологията, проектната дейност, политиките, насочени към музейната публика, както и съставянето на собствени музейни колекции. Изборът на Лувъра, направен от емирските власти, е признание за компетентността ни в областта на музейното дело и за качеството на научната ни експертиза. От нас зависи, съвместно с партньорите ни от националната агенция на френските музеи, да бъдем на висотата на очакванията. С участието си в изграждането на този първи универсален арабски музей Лувърът допринася за престижа на Франция в една зона на засилен икономически растеж, населена с повече от 150 милиона жители и намираща се на кръстопът между Африка и Азия. Не се предвижда това уникално в много отношения начинание да се осъществи другаде.
Много посетители идват, за да видят само най-известните произведения – Джокондата и Венера Милоска. Това проблем ли е според вас?
- Музеят „Лувър” привлича огромен брой посетители и това е голям шанс. Радвам се, че културното наследство обединява различни народности, различни хора, като всеки от тях идва със собствената си култура, история и отношение към красотата. Наистина много посетители искат да видят най-вече Джокондата, Венера Милоска и Нике от Самотраки. В известен смисъл, те са посланичките на музея и тяхната известност насърчава мнозина да посетят първия музей в живота си именно в Лувъра. От нас зависи да събудим любопиството на тези посетители и да ги насочим към други, по-малко известни, но също толкова уникални колекции. Нашият интернет сайт дава многобройни предложения за „маршрут на посещението”. Изцяло обновената схема на музея ще позволи на публиката да организира по-добре посещението си. Независимо от всичко, човек винаги може да се загуби в Лувъра! Това преживяване обаче може да е много приятно, тъй като предоставя възможността да се открият непознати досега зали, галерии и колекции.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 57 / 2015