България може да бъде лидер в енергетиката

Дълги години живеехме с мантрата, че България е енергийният хъб на Балканите, износител на електроенергия. В последните месеци тя все по-често се превръща в нетен вносител. Как оценявате ситуацията в енергийния сектор на страната в момента?
- Енергийният сектор е стабилен. Потенциалът, който България има, е добър. Проблемите за мен са, на първо място, в експлоатацията на мощностите, и на второ място, в политическата дъвка, в която се опитват да превърнат сектора. За последните три години държавата харчи милиарди за едни компенсации към бизнеса, които са практически безсмислени...
 
 

  
       
... освен за получателите на тези компенсации.
- И за тях това е мечешка услуга. Можеше за много по-малко пари да се подобрят съоръженията - било чрез ремонт на ПАВЕЦ Чаира, било чрез разширението на язовир Яденица, било чрез допълнителни мощности в АЕЦ. Вместо това се лутаме в политическо безвремие,  в което целта е да се стимулират получателите на въпросните субсидии. Истината е, че сумите, които се изхарчиха, обективно стигат за построяването на една нова атомна електроцентрала. Ако пропилените време и пари бяха използвани по правилния начин, сметките за електричество сега щяха да са значително по-ниски. И щяхме най-после да стигнем до либерализация на пазара и за битовите потребители, без да се налага ненужно да се субсидират и те.
България както географски, така и чисто инфраструктурно - предвид връзките със съседните страни - има възможност да бъде износител на ток. Въпросът на този етап е във фините настройки, ако се сравняваме с други системи в Европа.

Споменахте ПАВЕЦ Чаира. Съхранението на енергия ще е все по-сериозен проблем за българската енергетика. Какви политики според вас биха подобрили състоянието на сектора? Какъв би бил най-сполучливият заместител за въглищните централи, чието време изтича?
- Повечето хора си мислят, че електротехниката като професия се изчерпва с ремонта на различни устройства. Истината е, че това е науката, която трябва да обясни потока на енергия и информация, и да намери най-оптималното решение за бизнеса. В тази връзка най-логично е да се започне с бързите агрегатори на енергия, каквито са батериите. Както в един офис днес имате UPS, който подхранва сървърите, когато падне токът, и издържа до осигуряването на алтернативно захранване, така по същия начин трябва да разглеждаме ролята на батериите в енергийната система. Те се явяват бърз агрегатор, който при кратковременен недостиг да отдава енергия към системния оператор. На второ място идва ПАВЕЦ като машина, която все пак отнема известно време да се въведе в експлоатация, и на трето място, може да се разчита на ТЕЦ. Дали времето на въглищните ТЕЦ изтича? Дотолкова, доколкото в Европа са приети едни политики, които ги правят нерентабилни. Не физически нерентабилни, а политически нерентабилни поради наложените ограничения.

Няма изгледи тези ограничения да изчезнат в обозримо бъдеще.
- Няма, но през този декември, при цена около 300-350 лева на мегаватчас, работата им се изплаща въпреки квотите за въглеродни емисии. Така че те спокойно могат да бъдат използвани като един трети стълб за балансиране на системата.

България все още поддържа едни от най-ниските цени на енергията за битовите потребители в Европа...
- Изкуствено. Въпросът е кой плаща сметката.
  
    

  
         
Проблемът на ниските цени е, че ограничават възможностите за модернизиране на мрежата. Предвижданите около 150 млн. лева годишни инвестиции от "Електрохолд" в следващите години достатъчни ли са, за да отговаря мрежата на нарастващите нужди?
- Зависи какъв ефект се търси. Не трябва да гледаме само абсолютните стойности. Трябва да анализираме накъде реално са насочени средствата и какви ангажименти са вменени в лиценза на едно разпределително дружество. От тези 150 милиона, които споменахте, една голяма част - близо 60 милиона лева за тази година - се инвестират в нови присъединявания. Тоест, вместо ние да се фокусираме върху модернизиране на мрежата, се ангажираме да обезпечим строители и бизнесмени, чиито такси за присъединяване не са променяни от 20 години насам.

За разлика от цените, на които продават тези строители и бизнеси, най-вероятно...
- За разлика от цените, за разлика и от заплатите. Минималната заплата оттогава е скочила 8-9 пъти. Както и средната. Инфлацията за този период със сигурност е над 100 процента - спомнете си, че само от 2021 досега тя е 38%. Всички разходи са се увеличили.
Тук не говорим за таксата за присъединяване на обикновени битови потребители. Големите средства отиват за присъединявания на  нови сгради. Аномалията е, че понякога отиват дори за присъединявания на малки фотоволтаични централи, в отдалечени места, при които разходите надминават в пъти възвръщаемостта, която би имало не само нашето дружество, но и обществото като цяло.
Истината е, че въпросната инвестиционна програма и парите, за които се говори в енергетиката като цяло, включително стимулът за битовите потребители, е сметка, която се плаща от всички нас. Много хора първосигнално се радват, че сметката им за ток е ниска. Но ако погледнем отгоре цялата картина, стигаме до извода, че всъщност плащаме много повече, но по друг начин.

Как трябва да се променят електропреносната и електроразпределителната мрежи, за да са готови за енергийния преход? Кои са най-големите предизвикателства и слаби места?
- На първо място, трябва да се напише адекватна Пътна карта за енергетиката. Липсата й е една от причините, поради които на България се прекратява достъпът до средства по Плана за възстановяване. След като се напише картата, следва да се вземат предвид абсолютно всички добри практики в Европа, както и да се почерпи опит от грешките, допускани там. Ако говорим за електромобилност например, няма в света такава мрежа, която да понесе натоварването, ако всички автомобили преминат на електричество.
Към този етап в България има 16,000 електромобила. Ако сметнем средно по 50 киловатчаса капацитет на батерията, това прави 800 мегавата. Ако тези електромобили едновременно се включат за зареждане - което е малко вероятно, разбира се - излиза, че един блок на АЕЦ трябва да работи само за тях. А електромобилите ще се увеличават, може да станат 160,000 - което пак не е много на фона на 4 милиона автомобила по пътищата в България. Тук дори не говорим за възможностите на системата и за капацитета за пренос.

Това е интересна сметка, която не съм чувал досега.
- Тя не е сложна. Това е причината в Швейцария още преди две години да ограничи зареждането на електромобили през зимата. Както и на някои места в Съединените щати.
Ще има електромобили в бъдеще, но те ще са основно за градско придвижване, в някаква ограничена среда. Няма как всички автомобили да станат електрически.

Един от последните проекти на "Електрохолд" е създаването на собствена мрежа от бързи зарядни станции за електромобили - Electrocharge. Какво развитие очаквате за този бизнес в следващите години? Стартовите цени са подчертано атрактивни, приблизително наполовина от тези на останалите играчи в този сектор. Тези цени могат ли да се поддържат във времето?
- Electrocharge е идея, която не е нова или революционна - просто внесена добра практика от европейските страни. Като доставчик ние осъзнаваме нашата отговорност и към Зелената сделка, и най-вече към обществото. Ако искаме да има реална електромобилност - а е логично да искаме - трябва да поемем тази отговорност. Целта на Electrocharge не е толкова да развие система от най-бързите станции, или да ги разположи в най-големите търговски центрове. Целта е да имаме голям брой станции близо до хората - в кварталите, по малките населени места, изобщо там, където никой друг не би искал или могъл да инсталира станции по ред причини. Относно цената: в групата ни е и "Електрохолд Трейд", което е първото дружество в България, направило сделка на свободния пазар на електроенергия. Колегите от него са хората с най-голям опит в търговията с енергия в страната, което ни позволява да предлагаме толкова атрактивни цени. Стараем се да сключваме договори с по-дълги позиции, с които да гарантираме максимална стабилност на цената. Това е едно от основните условия. Естествено, цената на Electrocharge ще варира спрямо борсата. В момент, в който на борсата електроенергията е 0 лева, ще я понижим. Ако някаква поредна аномалия тласне тока нагоре, може да я повишим. Но целта като цяло е да направим мрежа от зарядни станции, която да е атрактивна и да води политика на low cost.

"Електрохолд" изгражда и покривни фотоволтаични системи с решения за съхранение на енергията. Интересът към тях скочи драстично след началото на войната в Украйна, но към днешна дата за кого е изгодно подобно решение?
- За абсолютно всеки, който иска да получи независимост. Ние първи в България предложихме нещо подобно. Нашето дружество поема изключително отговорно ангажимента си към крайния клиент. Искаме да покажем, че не сме просто дружество, което ти доставя енергия, а че мислим за реалната независимост на нашите клиенти и за най-добрите тенденции в Европа.
Истината е, че на пазарите с по-богат опит в либерализацията като Италия, Германия или Великобритания, такива решения са изключително масови. Българите са все още плахи, не са сигурни в работата на подобни системи, а липсва и държавна политика, която да разясни плюсовете на хората.
Мисля, че либерализацията е необходима, за да осъзнаем, че сме част от една обща система. В енергийната система трябва да има производител и потребител, и за да бъде стабилна тя, производителят и потребителят трябва да имат добро поведение един към друг. Ако консуматорът не е възпитан да пести, тогава се създават аномалии - поведението му не може да се предвиди, а снабдителят не може да се справи с търсенето.
  
    

  
       
Ако един битов клиент, който живее в собствена къща, поиска фотоволтаична система, какво трябва да направи?
- Да подпише договор и пълномощно, с което да го представляваме пред институциите, и да плати съответната такса. След това му остава да се наслаждава.

За каква инвестиция става дума?
- Зависи от капацитета и от това дали има система за съхранение на енергията. Започва от около 13,000 лева, при по-големите системи с батерии може да стигне до 30,000 лева. Ние даваме решение до ключ - потребителят не се занимава с обикаляне по институции и така нататък. Впрочем промените в Закона за управление на етажната собственост позволяват такива системи да се инсталират и в жилищни блокове. Нужно е само единодушно решение на собствениците.

В миналото кражбите на ток бяха съществен проблем за електроразпределителните дружества. Съществува ли той все още?
- За наша радост, благодарение на усилията на колегите от отдел "Нетехнически загуби", и на инвестициите в дигитализация на мрежата, кражбите са сведени до един санитарен минимум, сравним и на моменти даже по-добър от този в много европейски държави.
За учудване на много хора трябва да кажа, че в повечето случаи кражбите не са от битови потребители, или от малцинствени групи, както мнозина смятат, а се извършват от бизнеси, включително известни в публичното пространство и претендиращи за компенсации от държавата. Но всяка такава злоупотреба се хваща лесно. Законът е изключително ясен и се прилага добре.

---
МИЛЕН ХРИСТОВ е управител на Електрохолд ИПС, член на Управителния съвет на Електрохолд Продажби и член на Съвета на директорите на Електрохолд Трейд. Публикуваме интервюто му за Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE със съкращения. Целия текст можете да видите тук.