Тръгна ли България по гръцката пързалка?

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*    Това бе като да заключиш деца в сладкарница, каза навремето един прочут финансист по повод гръцката дългова криза. Влизането на Гърция в еврозоната понижи цената на кредитите и тласна и без това склонните към лесно харчене гръцки правителства към рекордно прахосничество. Резултатите са добре известни: финансите на Гърция рухнаха през 2008 и повлякоха със себе си цялата икономика. А ятото от международни "спасители" докара нещата дотам, че днес, след почти 15 години затягане на коланите, правителственият дълг на страната е с 50% по-висок, отколкото беше в началото на кризата. На всеки мъж, жена и дете в южната ни съседка се падат по 32,225 евро държавен дълг. Като тук дори не влизат частният дълг или огромните дупки в пенсионната система.                         СЪДБАТА НА ГЪРЦИЯ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ЗА УРОК на всички останали страни в Европа. Но въпреки това през 2024 все повече започва да изглежда, сякаш в сладкарницата има нови лица: българските управляващи. Близо четвърт век България се гордее, че е една от най-финансово дисциплинираните и най-малко задлъжнели държави в Европа. Това бе постигнато на много висока цена: с фактическия фалит на държавата през 1990 и с нарочно удължената хиперинфлация през 1996-1997, изяла спестяванията на поне две поколения българи и амнистирала хилядите кредитни милионери и милиардери. Дори и глобалната финансова криза през 2008-2009 не успя да развали тази дисциплина, и България трайно си остава една от двете страни с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз, заедно с Естония.                           ОНОВА, КОЕТО ИЗИГРА РОЛЯТА НА КЛЮЧА В БРАВАТА на въображаемата сладкарница, бе Covid-19. Безогледното печатане и разхвърляне на пари по време на пандемията показа и на българските управляващи сладостта от безконтролното харчене. После трайно възцарилата се политическа патова ситуация само наля масло в огъня. Неспособни да излъчат ясен победител в толкова много избори, и отчаяно драпащи да опазят все по-малкото си избиратели, политическите партии са готови на все по-щедри популистки разходи: увеличения на заплати в държавния сектор, на пенсии... В същото време поредицата служебни правителства или неохотни коалиции са изключително удобни за онези, които искат да харчат, без после да им се търси отговорност. Какъв е резултатът? Номиналният правителствен дълг на България е пораснал с 321% през пролетта на 2024 спрямо същия период на 2010. Това е третият най-висок показател в Европа след Естония и Румъния (но в случая с румънците става дума и за сериозна девалвация на леята, така че реално ръстът е по-малък). В първото десетилетие на века, в период на последователни бюджетни излишъци, България бе успяла да стопи дълга си от над 21 млрд. лева през 2000 година до едва 9.4 милиарда лева в края на 2008 година. Идването на Covid-19 го завари на ниво 24 млрд. лева. В края на март тази година той вече е бил 42.2 милиарда.                       САМО ПО СЕБЕ СИ, ТОВА ЧИСЛО НЕ Е СТРАШНО. Парите са се обезценили значително от 2010 до 2024. Българската икономика е пораснала - от около 51 млрд. долара Брутен вътрешен продукт тогава до цели 101.6 милиарда през 2023 година. Като процент от БВП, държавният дълг си остава малко над 20-те процента - отличен показател на фона на средните за ЕС над 80%. Проблемът е, че тези 42 милиарда лева дълг не са краят - те са само началото. Те не включват например рекордната по размер (4.35 млрд. евро) емисия нов дълг, пласирана от служебното правителство през август. Част от тези нови заеми ще отидат за обслужване на старите, друга част - за покриване на заложения дефицит в бюджета за 2024. Разбира се, фанатичната фискална дисциплина и затягането на коланите могат да търпят доста критики като дългосрочна политика. Страна с ниска задлъжнялост като България би могла да се възползва от доверието и интереса на кредиторите, да получи относително изгодни заеми и да ги използва за инвестиции, които ще ускорят икономическия растеж - и ще позволят по-лесното връщане на въпросните заеми.

САМО ЧЕ БЪЛГАРИЯ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НЕ ПРАВИ ТОВА. Бюджетният дефицит се дължи почти изцяло на "лудия ръст на пенсии и заплати", както се изрази дългогодишният заместник-министър на финансите Любомир Дацов. "В ЕС има две държави с автоматична индексация на доходите - Белгия и Люксембург. В България публичният сектор го докарва с автоматичната индексация на учителските заплати, с минимална работна заплата, обвързана със средната, а от другата година същото ще се отнася за полицаи и военни (всичко, което в учебниците се описва, че не трябва да се прави)", коментира Дацов по повод данните за дефицита към юли. На същото мнение е и Владислав Горанов, бивш финансов министър и инициатор на българската кандидатура за членство в еврозоната. Постоянно се поемат ангажименти от държавата за увеличение на доходите в МВР и в отбраната от началото на тази година, подчерта Горанов пред Money.bg. "Това са ангажименти, които се наслагват и натрупват година след година, и които рано или късно ще доведат до това сметката трудно да може да бъде вместена в трите процента максимално възможен дефицит", смята Горанов. В потвърждение на това Институтът за пазарна икономика изнесе през септември данни, че България отделя за полиция и сигурност най-голям дял от брутния продукт измежду всички държави в ЕС. В същото време 88% от работещите в МВР не се занимават нито с разследвания, нито с опазване на обществения ред, твърди Зорница Славова от ИПИ.                        "ФИЛОСОФИЯТА, ЧЕ МОЖЕ ПРЕЗ ПО-ГОЛЕМИ РАЗХОДИ да има по-бързо забогатяване на българското общество, е грешна... Можем да си позволим да плащаме по-високи пенсии тогава, когато икономиката създаде този доход. Изплащането на пенсиите на кредит от по няколко милиарда на година според мен е грешна тактика и отмества възможността за инвестиции в разходи за растеж", добавя Горанов. В същото време перспективите пред българската икономика съвсем не предполагат такова безгрижно харчене. С публикуването на данните за август стана ясно, че промишленото производство в страната спада вече 19-и пореден месец - логично отражение на кризата при основния търговски партньор Германия. "Европа е в много неблагоприятна ситуация - с много щедри социални политики, много неконкурентоспособна, с много ниска продуктивност", коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, пред Bulgaria ON AIR. Според него задлъжнялостта на Европа не оставя много възможности за действие, а прословутият план за насърчаване на конкурентоспособността чрез мащабни инвестиции, предложен от Марио Драги, може да има само обратен ефект. "Какво предлага г-н Драги: харчене. Пак се опитваме да гасим пожарите с бензин", смята Търпанов. "Нямаме друг избор, освен да се опитаме да сме фискално благоразумни". Повишаването на доходите на кредит е напълно възможно, както доказа гръцкият опит. В средата на 70-те, когато падна режимът на полковниците, средната заплата в Гърция бе около 65% от тази във Франция. През 2009, точно преди сгромолясването, тя бе 97.9%. И осезаемо по-висока от тази в страни като Италия или Южна Корея. Но днес средната заплата в Гърция все повече се доближава до тази в България, и в следващите две години вероятно ще се окаже по-ниска от нея. А и забогатяването на гърците, дори назаем, се случи при една процъфтяваща Европа и Германия във възход. Сега ситуацията далеч не е такава.                         НЕМАЛКО ХОРА ВЯРВАТ, ЧЕ ЕВЕНТУАЛНОТО ПРИЕМАНЕ НА ЕВРОТО ще заздрави финансовата дисциплина в България. Но всъщност по-скоро ще се случи облратното. Сега действащият Валутен борд в страната забранява на централната банка да рефинансира банките, и ги подтиква да държат по-високи резерви. Влизането в еврозоната ще премахне тази спирачка. "Основните печеливши ще са хората от елита, защото това означава по-голямо задълбочаване на интеграцията, повече пари, кариерно израстване, сваляне от отговорност", коментира икономистът от БАН доц. Григор Сарийски пред БНР. "Влизането в еврозоната означава, че за всяка неприятност, която ще сполети българската икономика, ще можем да се оправдаваме с това, че сме в еврозоната и нямаме право на независима монетарна политика“. "Механизмът на нашия валутен борд ни дава голямо предимство, че не можем да купуваме правителствен дълг, което е един от основните фактори правителствата да са фискално дисциплинирани“, коментира подуправителят на БНБ Калин Христов. А идеологът на валутния борд проф. Стив Ханке още през 2017 предупреди, че "присъединяването към еврозоната ще бъде тотално бедствие за страната... Вие ще станете точно като Гърция – без каквато и да е фискална дисциплина". Но ако се съди по развитието в последните години, нищо чудно да се окажем способни на това, и без да влизаме в еврозоната.   * Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 169 (септември 2024)