Когато светецът си отряза носа

Текст ЯСЕН БОРИСЛАВОВ*

В дните между 1 и 14 февруари у нас се отдава чест на виното. Причина за протяжността на периода е едно леко объркване в календара. По-рано винарският празник Трифон Зарезан се е празнувал в средата на февруари, когато е денят на св. Трифон по стар стил в църковния календар. След приемането на новия стил (Григорианския календар) в църковните служби към края на 60-те години лозарският празник се оказа отделен от църковния. Някои го празнуват на 1 февруари, други - на 14-и, а има и благочестиви граждани, които, вдъхновени от виното, сливат двете дати и прекарват в безметежно веселие и дните между тях.

ВПРОЧЕМ, АКО ЧОВЕК ПОРАЗЧОПЛИ християнската обвивка на празника Трифон Зарезан, лесно ще открие в основата му стари езически божества и ритуали. И с изненада ще установи, че християнският светец-закрилник на лозарите и винарите няма нищо общо с лозарството и винарството. В основата на този празник стои митът за Ликург, който прогонил от царството си бога на веселието и пиянството Дионис, поради което бил наказан от безсмъртните със слепота и безумие.

Според църковното предание Св. мъченик Трифон е живял през III век в малоазийската област Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни, поради което и синът бил изцяло посветен на вярата. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244 г.) от тежка душевна болест. Но при следващия император - Деций (249-251 г.) християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството. Никъде в житието му не е казано нищо за лозя и вино.

                                   Св. Трифон, детайл от православна икона, ХVІІІ век

СВЕТЕЦЪТ-ЛОЗАР от българската народна митология явно е друга персона - и като биография, и още повече като душевност. В народните представи Трифон Зарезан не е никакъв мъченик, а кисел махмурлия, пострадал чрез собствената си ръка поради лошо възпитание. Според една широко разпространена по всички български краища легенда, на 40-ия ден след Рождество (тоест на Сретение господне) Богородица тръгнала с Младенеца към храма за очистителна молитва. По пътя срещнала Трифон, който отивал да си реже лозето. Тя го поздравила любезно, а той вместо да отговори възпитано, й се подиграл, че е “мома-копилана”. Богородица си продължила по пътя (в някои версии първо го проклела, защото в българската митология дори Божията майка кълне) и малко по-късно срещнала жената на Трифон. Казала й бързо да тича към лозето, защото мъжът й си е порязал носа. Поръчала й също да носи парцали, кълчища, вълна, яйца, мас и други материали за лепене и превързване. Когато пристигнала на лозето, Трифоница видяла, че мъжът й е жив и здрав. Тя му разказала за срещата си с Богородица, а Трифон сърдито й отговорил: “Аз да не съм пиян, че да си отрежа носа, аз режа ето така, а не така.” И в този миг наистина си го отрязал. Това е в общи линии образът на Трифон в българската народна митология. Затова е Зарезан, а някъде го наричат и Чипия.

                                    Ритуално зарязване на лозето на Трифоновден в Лясковец

ТУК ЛЕГЕНДАТА СВЪРШВА и етнолозите започват да човъркат нейните структурни и семантични пластове, за да открият, че изпод християнските одежди на персонажите се подават ехидните физиономии на герои от тракийската древност. Със своето недружелюбно поведение към Богородица Трифон напомня за един древен митологичен персонаж, който също като него пострадал от брадва в лозята чрез собствената си ръка. Това е Ликург - царят на тракийското племе едони. Той забранил на поданиците си да почитат бога на виното и веселието Дионис, разгонил неговите компаньонки и наредил да се изкоренят всички лозя. Заради което бил наказан от боговете със слепота и безумие. Веднъж в пристъп на ярост опитал да отсече някаква лоза, но си отсякъл краката, а според някои версии убил сина си.

Легендата за Трифон Зарезан отчасти възпроизвежда древния мит с подменени персонажи.

                Денят на лозарите е голям празник във винарски градчета като Любимец например.

ТАЗИ ДВОЙНСТВЕНА ПРИРОДА на Свети Трифон е отразена и в българската иконография. Някои зографи от по-миналия век, въпреки че рисуват канонизирания от църквата светец, поставят в ръката му лозарски косер, а понякога леко деформират и носа му.

Същинската причина за оплитането на християнски светци в сюжети от езическата древност е виното. В неговия български празник Трифон Зарезан не е трудно да се открие ехо от шумните дионисови мистерии, чествани някога по нашите земи на прага на пролетта.

Според обичая на този ден мъжете отиват в лозята и всеки зарязва по три пръчки, а кютуците полива с вино. След молитва за здраве и берекет всички сядат на обща трапеза, задължително с прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино. После избират цар на лозята - обикновено този, който предната година е направил най-много вино. Предвождани от него, обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и обилно се черпят. След това се събират в къщата на царя или на мегдана и там сред шеги и закачки дружно се веселят - докато имат сили.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 31