Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ *
Чак не е за вярване как един толкова дребен човек - ”165 сантиметра с подметките” - може да побере такива гигантски противоречия. Дори самото му име някак си намеква за раздвоение (един български телевизионен коментатор навремето прозря, че бил кръстен на бабите си Мара и Дона).
От една страна, той бе самовлюбен дребосък, обиден смъртно от факта, че го нареждат рамо до рамо с Пеле, а не пред него. От друга, Диего винаги е говорел за себе си с ирония и лека насмешка. След първата му кокаинова пропаст през 1991 италиански журналисти го попитаха укорително какъв пример дава на децата. ”Децата трябва да взимат пример от умни и учени хора, не от магарета като мен”, отвърна Марадона със сълзи в очите.
СЪС СВОИТЕ ПУРИ, ЖЕНИ, КОКАИН и яхтени оргии той бе типичният новобогаташ, старателно демонстриращ материалния си успех. И в същото време се превърна в искрен защитник на бедните и онеправданите, във водач на протестни митинги. За аржентинците и до днес той има странния двоен статут на един от нас, човек от бедняшките покрайнини; и едновременно с това на полубожество (или дори пълно божество за над петдесетте хиляди вярващи в Църквата на Марадона, основана в град Росарио, според която в момента е 53 година DD - Después de Diego, или След Диего). Той бе и си остава свръхпатриот - не от популярния напоследък в България тип, в който патриотизмът съдържа гръмки думи (95%) и прашно знаме на балкона (5%) - а истински, искрен, способен да пропътува половината свят само и само да вика за някоя детско-юношеска формация на Аржентина. И същият този човек в една реклама на безалкохолно се появи с фланелката на архиврага Бразилия и пя бразилския химн заедно с Кака и Роналдо (впрочем клипчето напразно вдигна такъв шум в Аржентина - родоотстъпничеството бе само на шега, в края на рекламата Диего се събужда от кошмара и бърше пот от челото).
И на терена Марадона беше с две лица. Той изведе индивидуализма във футбола на ново равнище - възгледът му за играта най-общо се свеждаше до това да елиминира сам всички футболисти на противника. И в същото време рядко е имало по-малко егоистичен играч от Диего. Той наистина събираше около себе си цялата чужда защита, но само за да освободи място и да подаде идеалния голов пас на някой свой по-скромен съотборник. А в целия си живот Диего игра предимно със скромни съотборници. Естествено, изправен рамо до рамо (или по-скоро рамо до върха на косата) с Марадона, всеки би изглеждал скромен. Но останалите участници в големите успехи на Аржентина през 80-те изглеждат скромни дори и извън подобно сравнение - вече позабравени фигури като Батиста, Буручага, Десоти, Руджери.
ДОРИ В БЪЛГАРИЯ ЩЕ ГО ЗАПОМНИМ в две лица - веднъж на върха на славата през 1986, когато причини доста унизителни мигове на иначе големи играчи като Желязков, Пашев, Садъков, а Аржентина с обидно пестене на усилия ни победи с 2:0; и втори път на дъното през 1994, когато точно преди мача с нашите даде положителна проба за пет забранени вещества наведнъж и напусна световното - и този път България спечели с 2:0, откривайки си пътя към знаете-кой-мач. И накрая, естествено, да не забравяме и най-знаменитата проява на противоречивата му личност - онези два митични гола срещу Англия през 1986. Единият отбелязан с ръка, с явна измама, която Диего отказваше да си признае повече от 18 години и която прикриваше с онова прочуто ”И да е имало ръка, е била Божията”. И вторият - един шедьовър, при който този фантастичен дребосък събра около себе си цялата прочута средна линия на англичаните, показа им един-два фокуса и после ги остави да гледат безпомощно как преминава като на слалом защитниците зад тях и мушва топката под плонжа на вратаря Шилтън.
”Никой не разбра какво стана при първия гол - сподели Диего много по-късно в едно интервю за Гари Линекер. - Дори и Шилтън, който бе скочил със затворени очи. Обичам този гол. Чувствах се, все едно съм преджобил англичаните”. Разбираема емоция - бяха минали само четири години от Фолклендската война, да не говорим за двайсетгодишната футболна вражда между двете нации, заради която и до днес на стадиона на Бока Хуниорс скандират ”Който не скача, е англичанин!”.
А след това вече всичко изглеждаше някак просто и лесно: първо Белгия, отчаяна с два гола на Марадона, и после финалът с германците - същите тези германци, които бяха способни да обърнат всеки мач, да излязат от всяка ситуация, но които нямаха с какво да отговорят на аржентинския номер 10.
ДИЕГО СТЪПИ НА ВЪРХА. ”Щом взехме купата, веднага се върнахме в съблекалнята и започнахме да пеем най-грубиянските песни от трибуните.
Псувахме абсолютно всички... Скачахме по пейките и крещяхме: Ей, това е за вас, всички гадни копелета!”, разказа Марадона в автобиографията си.
В моментите на триумф Диего винаги е бил такъв - с откровения, грубоват глас на човек от тълпата, издигнат над останалите само от изумителния си талант. Впрочем в това няма нищо чудно, като се има предвид къде е отраснал - във Вила Фиорито, гето от схлупени бараки в покрайнините на Буенос Айрес, в една тясна стаичка, която е делял с три сестри и двама братя. Години по-късно Марадона разказваше как една нощ, още съвсем малък, се подхлъзнал в примитивната тоалетна и пропаднал в дупката, а чичо му Сирило тичал на помощ и крещял: ”Диего, дръж си главата над лайната!”.
Съседите му от онова време си спомнят, че Диего нямал нищичко - само една футболна топка, на която посвещавал всяка свободна минута. На осем години резултатът вече бил очевиден и родителите му го завели в местната детска футболна школа. Но като видял фантастичната му техника, набитото и ниско тяло и голямата му глава, треньорът му посочил вратата - не повярвал, че детето е само на осем, и го помислил за джудже, лъжещо за възрастта си.
ДОРИ И В СЪВРЕМЕННИЯ ФУТБОЛ, когато големите клубове започват да ангажират талантите още на по 12-13 години, има твърде малко аналози на стремителната кариера на Марадона. На 15 той вече играел в професионалния шампионат на Аржентина за Архентинос Хуниорс; на 16 дебютирал за мъжкия национален отбор (срещу Унгария).
През 1981 дивото и доскоро гладуващо хлапе се озовало в Барселона - с минимални познания за света и с милионна заплата.
Някъде там съвсем младият още Диего се запознал с жените и с кокаина - два капана, от които чичо му Сирило нямало как да го измъкне. За разлика от една друга луда глава - Христо Стоичков, който отиде в Каталуня доста по-голям и имаше късмета да попадне на треньор като Кройф, сам бивш бунтар - недисциплинираният Диего не успя да се спогоди с работодателите си. Голямата, смазана футболна машина като Барселона не беше за него; талантът му разцъфтя напълно едва след трансфера в скромния тим на Наполи, напразно жадувал за слава цели осем десетилетия. И Марадона като библейски светец утоли жаждата.
За седемте си години в Неапол той даде на небесносините единствените им две шампионски титли, една Купа и една Суперкупа на Италия, една Купа на УЕФА. И, което е по-важното, позволи на вечно потисканите, вечно по-бедните, вечно по-слабите на футбол южняци поне веднъж да погледнат с превъзходство Ювентус, Милан, Интер и другите гиганти от богатия Север. Влиянието на Марадона в Неапол бе такова, че през 1990, когато Италия и Аржентина играеха световен полуфинал на тамошния "Сан Паоло", близо половината стадион подкрепяше аржентинците - там беше техният Диего.
Но в столицата на Кампания разцъфтя не само футболната кариера на аржентинския гений.
ИНТЕРЕСЪТ КЪМ КОКАИНА, прихванат в Испания, тук се превърна в маниакална страст. Аферите му по женската част бяха толкова много, че накрая омръзнаха дори на жълтата преса. От една от тях, с неаполитанката Кристиана Синагра, се роди момче, на което съдът по-късно даде името Диего Армандо Марадона-младши. Но макар с момчето да си приличат като две певици на "Пайнер", Диего никога не го призна и упорито отказваше да се срещне с него - докато през 2003 то го издебна на едно игрище за голф и му се представи.
В Неапол аржентинецът завърза и някои още по-опасни познанства.
Говореше се, че е постоянен гост на доновете на Камората, че дори трансферът му (за умопомрачителните тогава 7 млн. долара) е бил използван за пране на мафиотски пари.
През 1991 - година след като пречупи италианската мечта за световна титла - срещу него започнаха едновременно три следствия за укриване на доходи, а първата положителна проба за кокаин му навлече 15-месечно наказание. Това бе началото на края за най-атрактивния футболист на всички времена.
Единственият му сериозен опит да се върне на върха - на световното през 1994 - бе прекратен от нова положителна проба, този път за ефедрин и още няколко сходни стимуланта. Диего рухна. Следващите години бяха низ от скандали (включително прословутата стрелба по журналисти с въздушна пушка), оргии и мимолетни завръщания, докато накрая през 1997 Марадона окончателно не окачи обувките. През 2000 година ваканцията му в уругвайския курорт Пунта дел Есте приключи с едномесечен престой в интензивното отделение на болницата, по време на който животът му е висял на косъм поне три пъти.
ЗАГРИЖЕНИЯТ ФИДЕЛ КАСТРО го покани да се лекува в Куба и първоначално изглеждаше, че това ще помогне. Но след завръщането си у дома Диего веднага възстановяваше старите си навици с кокаина и пиенето. Накрая през 2004 дойде най-тежката криза - съсипаният и плашещо затлъстял Марадона прекара нови 12 дни в интензивно отделение. Тежки сърдечни проблеми, два респираторни ареста, чернодробна недостатъчност - диагнозата му приличаше на учебник по медицина.
”При Диего не ставаше дума за едно отделно заболяване - цялата му система бе на път да откаже. Фактът, че оцеля, си е едно живо чудо”, признава личният му лекар Алфредо Кае.
Впрочем доктор Кае е поредният пример за простодушния характер на някогашния футболен идол. Двамата се запознали, когато Диего бил на 17 и отишъл на преглед заради слабост в коленете. Младежът, все още без професионален договор и без заплата, изглеждал толкова недохранен, че Кае отказал да му вземе пари за прегледа. ”Той никога не забрави това - сподели докторът в едно интервю за ВВС. - Диего никога не е забравял нито корените си, нито хората, които са му помогнали. В това отношение паметта му е фантастична”.
ТОЗИ ПОСЛЕДЕН И НАЙ-БЛИЗЪК ДОСЕГ СЪС СМЪРТТА през 2004 промени Марадона. Той доброволно се съгласи да прекара един курс в психиатрична клиника, за да спре с кокаина веднъж завинаги. ”Тук всички са луди - оплака се в едно телефонно интервю от клиниката. - Един каза, че е Наполеон, но никой не му повярва. Аз казах, че съм Марадона, и на мен не ми повярваха.” Диего действително не приличаше на себе си по онова време - човешка развалина, изоставен и от старите си приятели, и дори от жена си Клаудия, която накрая също загуби търпение и получи развод през 2003. Но тя никога не изостави окончателно мъжа, с когото бе заедно от 1976. Именно Клаудия го подтикна да се подложи на операция за съкращаване на червата в Колумбия, за да се справи със затлъстяването. За година и половина Марадона се стопи от 126 до 76 килограма. И пак бившата му жена го подтикна към ново поприще - на телевизионна звезда. С продуцента Адриан Суар създадоха токшоуто Нощта на Десетката, La Noche del 10 - с Диего като водещ и с Пеле като първи гост (което сложи край и на враждата между двамата около спора кой е номер 1 на всички времена). След това в студиото се изредиха Антонио Бандерас, Зинедин Зидан, Майк Тайсън... С английската поп звезда Роби Уилямс се съгласиха, че аржентинките са страхотни, че Буш е ”идиот и убиец” и обмениха бележки по своите (преодолени) кокаинови привички. Шоуто достигна рекордния за цялата история на аржентинската телевизия рейтинг от 40 пункта, започна да събира по 17 минути реклама и да носи 2.5 млн. долара печалба от всяко предаване. Черешката на тортата бе интервюто на Марадона с Фидел Кастро - малко хаотично наистина, но пък толкова искрено.
ПОЗНАНСТВОТО С КАСТРО и с покойния венесуелски президент Уго Чавес промени и обществената позиция на Марадона. Някогашният незаинтересован гуляйджия днес е политически активист, борец срещу империализма и защитник на онеправданите, както го нарече Чавес. ”За мен всичко, което прави Фидел, всичко, което прави Чавес, е правилно и велико”, казваше Диего.
Разбира се, в много отношения възгледите на Марадона са почти по детски наивни. Емир Кустурица, който през 2008 представи документалния си филм "Марадона" в Кан, призна, че трябвало да изреже доста необмислени изявления (примерно ”папа Йоан Павел ІІ е тъпанар”). ”Диего е страшно противоречива личност и трябва много добре да го опознаеш, за да го харесаш наистина”, казва режисьорът. Но пък в края на краищата ние го познаваме достатъчно добре.
ДИЕГО: ПЪТЯТ
1960: Роден в Буенос Айрес като пето дете в семейството
1977: Дебютира за националния отбор. Не е взет обаче за Мондиал '78, когато страната печели първата си световна титла
1982: На световното в Испания се запомня с един червен картон, а Аржентина отпада рано. Подписва договор с Барселона
1984: Преминава в скромния италиански Наполи
1986: Извежда Аржентина до втората й световна титла
1987: Наполи печели първата шампионска титла на Италия в историята си
1989: Марадона печели Купата на УЕФА с Наполи. Жени се за приятелката си от детинство Клаудия Вийафане. Те вече имат две дъщери - Далма и Джанина
1990: Аржентина с Марадона губи световния финал от Германия с дълго оспорвана дузпа
1991: Дава положителна проба за кокаин, наказан за 15 месеца. След наказанието преминава в Севиля
1994: Връща се в националния отбор и го извежда до впечатляващи победи над Гърция и Нигерия, но точно преди мача с България дава положителна проба за допинг и е отстранен
1995: Опити като треньор в два второразредни отбора, след това се връща като играч в Бока Хуниорс
1997: Оттегля се от футбола
2000: Получава сърдечен удар след системни злоупотреби с кокаин
2004: Втора тежка криза, 12 дни в интензивно отделение, теглото му достига 126 кг при 165 см ръст
2010: Като треньор извежда Аржентина до четвъртфинал на Мондиал 2010. Отпада от Германия (0:4)
2014: Марадона празнува 54-ия си рожден ден (30 октомври)
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 46 / 2014