Бърз или мъртъв

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ *

Когато през 1998 година щатската Комисия по ценните книжа и борсите (U.S. Securities and Exchange Commission) разреши електронните сделки на фондовите борси, целта бе да отвори финансовите пазари за всеки, който притежава компютър – и съответно да ги направи по-демократични, изравнявайки стартовите условия. Петнайсет години по-късно изглежда, че това решение е довело до точно обратния резултат. След намесата на компютрите една малка група от трейдъри имат смазващо предимство срещу останалите участници на пазара – до степен откровено да го манипулират. Наричат ги high-frequency traders – високочестнотни търговци.

ВИСОКОЧЕСТОТНАТА ТЪРГОВИЯ съществува от години, но едва напоследък около нея започна да се шуми достатъчно, за да достигне до широката публика. The New York Times пръв разлая кучетата, като описа един типичен пример от 15 юли 2009 година.

Ден по-рано информационният гигант Intel е отчел силни резултати на борсата Nasdaq. Няколко инвеститори, надушвайки добра възможност, решават да купят акции от компанията за полупроводници Broadcom, основен доставчик на Intel. Но ако заявят открито интереса си към големи пакети, това автоматично ще вдигне цената. Затова решават да разделят офертите си на множество по-малки пакети, надявайки се да успеят едновременно да ги изпълнят, преди да се вдигне шум. При отварянето на борсата книжата се търгуват по 26.20 долара. Секунда по-късно купувачите започват да правят заявките си. По принцип заявките трябва да се показват едновременно на всички участници на пазара, но една законова вратичка позволява на Nasdaq да ги показва малко по-рано на онези, които заплатят специална такса. "По-рано" в случая означава 3 стотни от секундата – но това е предостатъчно време за високочестотните трейдъри. За тези 0.03 секунди техните компютри се ориентират в тенденцията, изкупуват акциите и ги препродават на кандидатите на по-висока цена – 26.39 долара. В крайна сметка „бавните инвеститори“ плащат за пакет от 56 000 акции общо 1.4  млн. долара – със 7 800 повече, отколкото биха платили без намесата на суперкомпютрите. Вярно, 7800 долара не звучи като кой знае какъв удар. Но той е постигнат за частица от секундата и без никакво специално усилие. Умножете това по хиляди подобни операции всеки ден, и печалбата става внушителна. Ако се вярва на изследователската компания Tabb Group, през 2009 високочестотните търговци са изкарали чисто 21 милиарда долара – 21 000 000 000!

АКО ВСЕ ОЩЕ СИ МИСЛИТЕ, че търговията на "Уолстрийт" се осъществява от костюмирани юпита, които крещят и хвърлят хартии по пода на борсата, значи сте безнадеждно изостанали. Този свят е мъртъв. Днес парите се търгуват с помощта на компютърни кодове, скрит в черни кутии в строго охранявани сгради. Днешният финансов пазар е на практика скрит от погледите на непосветените – и съответно напълно извън контрола им.

Регулаторните органи от доста години наблюдават този вид борсова търговия, а общественото внимание към нея бе привлечено с бестселъра на Майкъл Люис „Мълниеносни момчета: шифърът на парите“ (Flash boys: Cracking the money code). Той цитира един от тези нови "високочестотни" търговци: „Вече не е достатъчно аз да летя в първа класа. Трябва да съм сигурен, че всички останали пътуват в икономична“.

В последните години с високочестотната търговия се захванаха не само Комисията по ценните книжа и борсите, но и главният прокурор на Ню Йорк, и дори щатският Департамент по правосъдието. Тласък на разследванията даде прословутият Мълниеносен крах (Flash Crash) на нюйоркската борса на 6 май 2010 година. Тогава се случи нещо невиждано и необяснимо: индексът Dow Jones се срина с близо 1000 пункта и след това отново се върна на нормалното си ниво... в рамките на едва 6 минути. Това отвори очите на много хора, и дори накара някои експерти да твърдят, че тъкмо високочестотната търговия (HFT) е главният виновник за глобалната криза, а не прословутите високорискови ипотеки.

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ЗА МИЛИСЕКУНДА? Ако си обикновен човек, не можеш дори да мигнеш. Но на борсата за това време можеш да спечелиш милиони.

Майкъл Люис описва един любопитен епизод: преди пет години компанията Jump Trading похарчва 300 млн. долара, за да положи кабел по възможно най-прекия път между Чикаго и Ню Йорк. Единствената цел на операцията е да съкрати времето за подаване на заявки до борсата... от 17 на 13 милисекунди. Представяте ли си - 300 млн. за 0.004 секунди! Но вижте какво следва: компанията отдава новата оптична линия под наем на търгуващи на борсата инвеститори срещу 14 млн. долара на година. Има логика, защото тези нищожни 4 милисекунди могат да донесат милиарди годишна печалба.

В капана на високочестотната търговия са падали дори стари акули от Уолстрийт, като Дейвид Айхорн от хеджинговия фонд Greenlight Capital, или Дан Льоб от Third Point. Колегата им Бил Акман (Pershing Square) описа запознанството си с явлението HFT така: „Винаги съм си мислел, че знам с какво си изкарвам парите. Но се оказва, че нищо не знам – дори не съм подозирал, че това се случва".

Айхорн, Льоб и Акман независимо един от друг забелязали, че всеки път, когато подават предложение за покупка или продажба на акции, пазарът винаги работи против тях – сякаш някой им е прочел мислите. Но всъщност е много по-просто.

ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ТЪРГОВЦИ печелят по два основни начина. Първо, те са толкова по-бързи от останалите, че могат да "уловят" ходовете им в движение и да се наместят в процеса, още преди да е приключил. Описаният случай с Broadcom e такъв. Но той илюстрира и другото коварство на "бързаците", което авторът на статията в The New York Times не бе забелязал. Скоростта им на действие е толкова голяма, че те на практика могат да разберат предварително нагласите на пазарните участници.

В историята с Broadcom се случва точно това: научили за интереса към акциите на компанията, HFT-играчите започват да пускат малки "проучвателни" оферти, примерно по 100 парчета, от типа IOC  - за незабавно изпълнение. Ако пазарната цена е 26.10, те пробват с 26.20, после с 26.30, докато не стигнат цената, на която потенциалният купувач се отказва. Така високочестотните трейдъри знаят с абсолютна точност максималната цена, която купувачът е склонен да плати, и съответно си я взимат от него. Люис прави много образно сравнение: представете си, че влизате в супермаркета и още на входа продавач ви разпитва какво се каните да купите. И след като му отговорите, че искате зехтин или салам, той се втурва към конкретните стоки и променя цената им в своя полза. Но и това не е всичко: по някакъв начин продавачът е прочел мислите ви и знае точно колкото е горната граница, която бихте платили за шише зехтин. Просто нямате никакъв шанс.

СВРЪХСКОРОСТНИТЕ КОМУНИКАЦИИ навлязоха първо на американските финансови пазари, наложени от пионери като чикагската компания Jump Trading. Но скоро след това се пренесоха и в Европа, където все по-често брокерските фирми ползват стари военни телекомуникационни платформи, за да пращат сигнали за оферти между борсите във Франкфурт и Лондон.

Фирмата Custom Connect, със седалище в холандския град Амерсфорт, гарантира, че е в състояние да осигури трансфер на данни между борсите във Франкфурт и Лондон за 4.42 милисекунди - тоест два пъти по-бързо, отколкото това става чрез кабелна връзка.

Във Великобритания лидер в новата услуга е фирмата Arqiva, която още от 1997 изкупува стари предавателни съоръжения на BBC, а напоследък закупи цяла серия от телекомуникационни платформи в Суингейт, край Довър, ползвани в миналото от американските военновъздушни сили. Доскоро клиенти на Arqiva бяха най-вече радиостанции и мобилни оператори, но сега най-активни са борсовите трейдъри. Като например Optiver Holding от Амстердам, които има амбициите да се утвърди като един от най-сериозните борсови играчи на континента.

Друга британска компания, Algo Technologies, цепи секундата на още по-малки късчета. Тя гарантира скоростно предимство от 16 микросекунди (16 милионни части от секундата) благодарение на софтуера Algo M2. Разработват се и свръхскоростни търговски платформи като Chi-X и Bats, които могат да завършат една търговска сесия за съответно 400 и 200 микросекунди (0.0004 и 0.0002 сек), докато най-популярната обикновена търговска платформа Tradelect прави това за 3.7 милисекунди (0.0037 сек).

ОСНОВАТЕЛ И ПРЕЗИДЕНТ на Algo Technologies е Хирандер Мизра, който преди това е бил шеф на Chi-X Europe. Така че той знае точно какво е необходимо и как да се направи. Algo Technologies наскоро разработи софтуерна система, която е в състояние да обработи една поръчка за 500 наносекунди (наносекундата е една милиардна от секундата, 0.000000001). И освен това може да обработва два милиона съобщения в минута с само с един алгоритъм. Софтуерът Algo M2 е на пазара от 24 май и досега се харчи изключително добре. Сами преценете какви са шансовете ви срещу това, ако се опитвате да участвате на пазара от домашния си лаптоп.

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 50 / 2014