Цялото клоунско войнство

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ

"На пръв поглед президентът се избира от правителството, но качествата, които трябва да притежава, не са тези на добър държавник, а на човек, способен да върши добре премислени безобразия. Службата му не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея". 35 години след появата на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и това, както и толкова други наблюдения на Дъглас Адамс, изглежда пророческо. Особено в България, където политиците все по-масово започват да се държат като клоуни – вероятно тъкмо със споменатата цел. Но какво се случва, когато клоуните започнат да се държат като политици?

НАЛУДНИЧАВИ ПОЛИТИЦИ и лица извън канона е имало винаги, дори и в страни, където политиката е вековно изкуство. Спомнете си преднамерените палячовщини на Берлускони в Италия. Или титаничния американски вицепрезидент Дан Куейл ("Ако не успеем, може да се появи риск от провал", "Бъдещето ще бъде по-добро утре" и "Време е човешката раса да влезе в Слънчевата система" са само малка част от безсмъртните му прозрения). Или руския ултранационалист Владимир Жириновски – яростен антисемит с баща евреин, който проби в политиката, обещавайки безплатна водка за мъжете и копринено бельо за жените, който настоя Америка да върне на Русия полуостров Аляска "за да има къде да държим украинците", и чиято рецепта срещу птичия грип бе просто да изтребим всички птици.

Нито пък е ново явление хора, успели в съвсем други области, да се пренасочат към политиката. Роналд Рейгън бе звезда от второразредни уестърни, но после търпеливо изкачи цялата стълбица на политическата йерархия, за да стане един от тримата най-успешни (според самите американци) президенти на САЩ. Арнолд Шварценегер прескочи катеренето по стълбицата благодарение на солидните политически връзки на жена си (от клана Кенеди), но това не му попречи да е силен губерантор в Калифорния.

НАПОСЛЕДЪК ОБАЧЕ СМЕ СВИДЕТЕЛИ на съвсем друго явление: на хора, които, вместо да заменят веселите си занимания с политиката, просто ги пренасят в нея. Най-лесният пример е с Бепе Грило – професионален комик, който се зае да обяснява на италианците каква долна пасмина са политиците и в резултат се превърна в един от най-влиятелните политици на Апенините.

                               Бепе Грило, неочакваният нов фактор в италианската политика

Славата на Грило датира от 80-те, когато в един скеч показа премиера Бетино Кракси като крадец, и в резултат бе свален от екран. После дойде аферата Tangentopoli, Кракси наистина бе разобличен като крадец и трябваше да бяга от затвора чак в Тунис, а Грило се завърна като будната съвест на нацията. Икономическата криза и рухването на Берлускони неочаквано разчисти и политическата сцена за неговото Движение пет звезди (Movimento Cinque Stelle). То няма особено ясна платформа, освен че настоява политиците "да се върнат в служба на хората" и рязко да намалят заплатите си. Отначало анализаторите го разглеждаха като куриоз. Но днес куриозът има 104 депутати в парламента, 17 в европарламента и 40 сенатори.

Интересното е, че палячовците и куриозните лица в политиката изплуват точно когато имаме най-голяма нужда от сериозни, скучни чичковци. Ако слушаше здравия разум, Италия, изпаднала в най-тежката си икономическа криза от 30-те години, би трябвало да се довери на технократа Марио Монти, който бе започнал полека да я измъква от блатото. Вместо това на изборите през 2013 Грило и добрият стар Берлускони (подсъдим за сексуално насилие над малолетна) заедно взеха над половината от гласовете.

                                   Открийте разликите: Тиририка като клоун - и конгресмен

КЛОУНЪТ-КОНГРЕСМЕН. За фигури като Берлускони и Жириновски определението "клоун" е въпрос на лична оценка, и съответно може да се оспори. При бразилския конгресмен Франсиско Евераду Оливейра Силва то е част от визитната картичка. Роден в бедняшки район и избягал от училище на 9 години, за да се присъедини към цирка, Франсиско прие сценичното име Тиририка и се превърна в един от най-популярните клоуни в Бразилия. През 2010 Републиканската партия неочаквано го покани да се включи в депутатската й листа в щата Сао Пауло. След известно колебание Тиририка прие и проведе вероятно най-честната предизборна кампания в историята, с лозунги като "Не знам какво върши един федерален конгресмен, но изберете ме и ще науча" и "Гласувайте за мен и ще помогна на най-нуждаещите се, например на семейството си". Белият му грим и червеният нос се възприемаха като забавен орнамент към кампанията. Но веселието на опонентите му секна, когато Тиририка спечели с най-високия резултат в цялата страна – почти 1.4 милиона гласа. После клоунът се показа като образцов конгресмен – не пропусна нито един работен ден и нито едно гласуване. Но отказа да се кандидатира за втори мандат, защото се оказало, че "политиците вършат много работа с нищожен резултат".

                                                               Чичолина в парламента

ПОРНОТО ЩЕ СПАСИ СВЕТА. Ако все още ви изненадва, че италианците гласуват толкова доверие на един комедиант, спомнете си, че преди четвърт век те избраха порнозвезда за депутат. Илона Сталер, далеч по-известна като Чичолина, изкара един пълен мандат в парламента, като изнасяше повечето си речи с разголена гръд и от време на време си взимаше отпуска, за да заснеме нов филм. В разгара на първата война в Персийския залив Илона предложи на Саддам Хюсеин секс в замяна на мир. Като гледаме хода на последвалите събития в Ирак, за всички щеше да е по-добре, ако Саддам бе приел.

ИЙСТУУД, КМЕТ ИЙСТУУД. През 1986 жителите на градчето Кармел в Калифорния избраха за кмет не друг, а най-опасния стрелец на Дивия запад – може би просто заради удоволствието да носят предизборни значки с надпис "Клинт Ийстууд за кмет". Но малко по-късно гражданите на щата Минесота ги засенчиха, като направиха губернатор от Джеси Вентура – бивш кечист, а преди това морски пехотинец и телохранител на "Ролинг Стоунс". Предизборната платформа на Джеси бе удивителна смес от ценностите на левицата ("за" абортите и правата на хомосексуалистите) и крайната десница ("за" свободно притежание на оръжие). Вентура не само спечели, но и се доказа като енергичен губернатор, преди отново да смени призванието и да стане преподавател в Харвард. И водещ на телевизионно шоу.

ЧРЕЗ СВЕТЛО ПИВО – КЪМ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ. Палячовщината и здравият разум бяха на косъм да си стиснат ръцете в Полша, където веднага след промените Бирената партия натрупа внушителна популярност. В една отдадена на водката страна прокламирането на светлото пиво може да мине дори за национално отговорна политика. През 1991 партията спечели 2.97% от гласовете и бъдещето й изглеждаше светло като чаша пилзен. Но после се случи неминуемото: партията се разцепи на фракцията Голяма бира и фракцията Малка бира. И пропитото с водка задкулисие оцеля.

                                               Кметът на Талкийтна на работното си място

КМЕТЕ, ДАЙ ЛАПА. Вероятно сте чували сте за Инцитат, прочутия кон, който император Калигула обявил за римски консул. Но котаракът Стъбс стои още по-високо като първото животно, избрано по демократичен път на управленска позиция. Стъбс е почетен кмет на градчето Талкийтна в Аляска от 1997 насам. Според легендата спечелил вота, защото достатъчен брой местни жители се наговорили да го допишат като допълнителен кандидат в бюлетината. Достоверността на историята е съмнителна, но самият Стъбс е съвсем реален – и е главната туристическа атракция на Талкийтна. Което ни кара да се чудим кого бихме видели в следващия български парламент, ако и ние имахме опцията да дописваме желаните имена.

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 50 / 2014