Текст ПЕТЪР ЙОВЧЕВ*
Устремът на част от т. нар. български елит към еврозоната все повече напомня онзи паметен цитат, приписван на Луис Карол: "Колкото повече бързам, толкова повече изоставам". Трескавото бързане за въвеждане на еврото, започнато от последното правителство на Бойко Борисов, сега изглежда затънало в блатото на българската политическа криза, икономическата ситуация и далеч не благоприятното обществено мнение в страната. Ефектът от това е, че обявената цел за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 вече изглежда съвсем илюзорна.
КАКВО НИ ТРЯБВА ЗА ЕВРОЗОНАТА? От морална гледна точка - одобрението на обществото (проучване на Alpha Research от края на 2022 показа, че едва около 33% от българите подкрепят - цялостно или частично - въвеждането на единната валута). Но нека оставим този въпрос за по-късно и се фокусираме върху практичните изисквания. Те са разделени на две основни групи: икономически (популярните Маастрихтски критерии) и юридически.
Маастрихтските критерии са четири:
- Ценова стабилност (измервана чрез инфлацията, нне трябва да е с повече от 1.5% над трите членки с най-ниска инфлация);
- Стабилни и устойчиви публични финанси (измервани чрез бюджетния дефицит и правителствения дълг);
- Стабилност на конвергенцията (дългосрочният номинален лихвен процент не трябва да е с повече от 2% над този на трите най-добре представящи се членки по този показател);
- Стабилност на валутния курс (това изисква поне 2 години участие във валутния механизъм ERM II без сериозно обезценяване на местната валута спрямо еврото);
България е сред отличниците в Европа, що се отнася до правителствения дълг, и вероятно ще се справи с показателя за дефицита, чийто лимит бе надхвърлила миналия май. Страната покрива уверено критерия за дългосрочните лихвени проценти, с втория най-добър показател след Швеция. Колкото до четвъртия критерий, за България членството в ERM II всъщност бе напълно безсмислена формалност, тъй като валутният борд обвързва директно лева с еврото.
По частта за стабилност на цените обаче България не покрива критерия, и то с много. Дори и услужливият трик на Еврокомисията да изключи от сметката Малта и Португалия, страните с най-ниска инфлация в еврозоната, като "нетипични" примери, не помага. Благодарение на него референтната горна граница за инфлацията става 4.9%. Но към май 2022, датата на приемане на последния конвергентен доклад, инфлацията в България е 5.9%. А при следващия доклад тя ще е още по-висока.
ДОКЛАДИТЕ ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯТА са периодични проверки на готовността на страните извън еврозоната да се присъединят от нея. Еврокомисията ги изготвя на всеки две години, обикновено през май. Последният е от май 2022, тоест следващият редовен доклад трябва да се очаква през пролетта на 2024. Но всяка страна, която иска да влезе в еврозоната, може да поиска изготвянето на извънреден доклад. България все още не го е сторила, въпреки неумолимо наближаващия срок 1 януари 2024. Проблемът е очевиден: доклад, поискан сега, ще отчете рекордната инфлация от последните 12 месеца и критерият от Маастрихт ще бъде надхвърлен значително. Евентуалното му отлагане ще даде време да се усети ефектът от започналото забавяне на инфлацията. От друга страна обаче, отсрочването на доклада би означавало благоприятните фискални критерии от края на 2022 да бъдат изпуснати. Изобщо трудно решение. Службеният финансов министър Росица Велкова намекна, че при един неизпълнен критерий е възможно да бъде направен компромис за влизането в еврото. Решимостта на ЕК да се придържа към правилата действително не е точно пословична. Но според запознати с процесите шансът България да не покрие само един критерий са нищожни.
Хърватия, която се присъедини към еврозоната от 1 януари, имаше достатъчно аргументи да го стори: висок външен дълг, много скъпи интервенции за поддръжка курса на куната, много висок дял на депозитите и кредитите в евро, огромна роля на туризма за БВП с преобладаващи туристи от еврозоната. Нито един от тези аргументи обаче не важи за България
ПРИЧИНАТА Е В ДРУГАТА ПОЛОВИНА от заключенията на доклада за конвергенцията - онези, които се отнасят до правната подготовка за членство в еврозоната. Миналогодишният доклад констатира лаконично, че "Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата". Оттогава е свършена някаква работа, разбира се. През декември парламентът прие някои промени в Закона за Българската народна банка. Но след това депутатите бяха разпуснати и президентът Радев свика извънредни парламентарни избори на 2 април - пети за последните две години. Ако се вярва на социолозите, няма голяма вероятност и те да намерят изход от патовата политическа ситуация.
МЕЖДУВРЕМЕННО ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА ще изисква огромно по обем законотворчество. Хърватия, която прие еврото от 1 януари 2023, за целта трябваше да промени цели 87 закона. Няма причини да очакваме в България да са по-малко. Като начало ще е нужен изцяло нов закон за БНБ. Сегашната структура на централната банка, с три големи управления (Емисионно, Банково и Банков надзор), бе родена след голямата криза през 1996-1997, за да гарантира сигурността на българската банкова система за в бъдеще. Но тя не може да оцелее в еврозоната. Много правила трябва да бъдат променени - за отпускането на кредити например, или за изкупуването на ДЦК от вторичния пазар. Друга сигурна последица от влизането в еврозоната ще е краят на валутния борд.
Освен това България все още има да изпълнява ангажиментите, които пое с влизането в ERM II, в областта на държавните предприятия, застраховането, мерките против прането на пари. Трябва да се променят основно Търговският закон и Кодексът за застраховането. А в ситуация на политическа несигурност като днешната работата по тези проекти върви с темпо, по-мудно дори от обичайното за българските институции.
Същото важи и за практическата подготовка за приемането на еврото. Подмяната на валутата е свързана с огромна работа на много различни нива в икономиката. Съвсем малка част от тази работа е свършена до момента. Дори България да получи компромисно решение за инфлацията и да бъде допусната до еврозоната, налице е сериозен риск да се окаже технически неподготвена за нея. Тази вероятност явно не е тайна за хората, които движат проекта "Евро", защото по информация на Bulgaria ON AIR вече са правени сондажи в Брюксел и Франкфурт дали еврото не може да се приеме от друга дата, а не от 1 януари 2024. На теория няма юридическа пречка за това. Но няма и съществуващ прецедент. Въвеждането на нова валута от средата на годината, да речем, не е пречка от политическа гледна точка. Но това би създало огромни усложнения за бизнеса в страна, в която фискалната година приключва на 31 декември.
ЗАЩО ТОГАВА ТРЕСКАВОТО БЪРЗАНЕ не спира? Защо натискът България да влезе в еврозоната продължава? Между другото, съществува протокол за евентуално излизане от Европейския съюз, както показа опитът на Великобритания. И това е успокоителна възможност, макар че на този етап ползите за България от членството са очевидни за всички независими наблюдатели. Но няма такъв протокол за излизане от еврозоната. Пътят към нея е еднопосочен. Затова и, след Хърватия, никой друг не бърза по него. Дания се отказа от еврото с референдум. Швеция нарочно не изпълнява критериите. Чехия обяви, че не е сигурна дали изобщо някога ще кандидатства за еврозоната. "Изборът на еврото при толкова висока инфлация е малко като наливане на масло в огъня, и това е предупреждение за всички, които искат да принудят поляците да се присъединят към еврозоната“, заяви през януари полският премиер Матеуш Моравецки. Дори Румъния, която бе започнала предпазливи стъпки към еврозоната, спря процеса и обяви, че ще разгледа отново въпроса най-рано през 2026.
За Хърватия имаше известни аргументи в полза на влизането в еврозоната: страната има огромен правителстен дълг; харчеше милиарди, за да поддържа стабилна куната; разчита основно на туризма, и то на туристи от еврозоната; и накра, евроизацията на икономиката й (процентът депозити и кредити в евро) бе двойно по-висок от този у нас. Нито един от тези аргументи не е валиден за България. Всъщност, още от първия внезапен устрем към еврото, започнат от тогавашния финансов министър Владислав Горанов през 2016, кампанията в полза на единната валута се затруднява да обясни мотивацията си. Повечето активисти за еврото прибягват до мъгляви метафори и хиперболи (макар красноречието да не е най-типичното качество на финансисти и министерски чиновници). И накрая опират до най-отчаяния ход, за който предупреждавах още тогава: опит да се представи еврото като геополитически и цивилизационен избор.
Бившият финансов министър Владислав Горанов е основната движеща фигура за въвееждането на еврото в България - от 2016 до ден-днешен. Не е ясно дали включването му в санкциите по прословутия закон "Магнитски" ще се отрази на тази роля. Снимка: ИВАЙЛО ПЕТРОВ за The Inflight Magazine
"БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ПОЛЗИ ОТ ТОВА да стане част от вътрешния кръг на интеграция на съюза - именно "Шенген“ и еврозоната. Всяка стъпка в тази посока има не само икономически, а и геополитически измерения, и част от опозицията на еврозоната и на еврото може да се търси и в тази посока", заяви Владислав Горанов в интервю за радио "Фокус" в началото на февруари. Само седмица по-късно Горанов, неофициалният лидер на кампанията за еврото, бе оповестен сред санкционираните от Съединените щати по прословутия Закон "Магнитски" за "участие в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес".
Публичният дълг на страните от ЕС като % от БВП към края на третото тримесечие на 2022. С червена звездичка са отбелязани страните от еврозоната, със зелена - тези извън нея. България е предпоследна от ляво на дясно. Средният дълг на страните от еврозоната е 92.9% от техния БВП, а на този извън еврозоната - 43.6%, над двойно по-нисък
СЪВСЕМ ОЧЕВИДЕН ФАКТ Е, ЧЕ ЕВРОТО НЕ Е "цивилизационен избор" - колкото и да се мъчат да ни го представят като такова, и който и да води кампанията срещу него. Еврото не променя с нищо геополитическата ориентация на страната - тя отдавна е избрана с членството в ЕС и НАТО. Упоритият отказ от еврото не прави Дания или Швеция по-малко демократични, или по-малко западни страни. Нито пък категоричното нежелание на Полша или Чехия да приемат еврото се обяснява с активно руско влияние. Еврото е само икономически избор. И то избор, който България няма убедителни причини да прави. Еврозоната днес е клуб на свръхдлъжници. Правителственият дълг на страните от еврозоната към октомври 2022 е 93% от БВП. За някои от големите икономики е още по-висок - 106% за Белгия, 113% за Франция, близо 116% за Испания, над 147% за Италия. На този фон публичният дълг на България е едва 23.1% от БВП. Може би тъкмо в този съблазнителен показател се крие и обяснението за устрема на българските политици и финансисти към еврозоната. Ето какво още каза Горанов в програмното си интервю от 2 февруари: "Погледнете лихвените равнища, на които се финансира Хърватия в момента, и ги сравнете с лихвените равнища, с които се финансира България, и ще откриете една значителна разлика, независимо от това, че Хърватия е с много по-висок дълг от България, с не по-добри фискални показатели, и ще откриете, че дори само заради самото членство в еврозоната вече отношението на международните пазари към хърватската икономика е различно". При ниските нива на българския дълг цената на финансирането не е съществен проблем. Но не и ако планът е да вземаме много нов дълг - и да го усвояваме.
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 2 / 2023