Текст КАЛИН АНГЕЛОВ *
Много футурулози са се опитвали да си представят как ще изглежда училището на утрешния ден: от рационалните прогнози на Алвин Тофлър до безчовечната антиутопия на Олдъс Хъксли. Но истината е, че в основните си аспекти образованието днес не е кой знае колко по-различно, отколкото през 50-те години. Сега обаче има два фактора, които са на път да го променят из основи. Първият засяга информационната революция и нахлуването на мобилните технологии в ежедневието ни. Вторият е свързан с огромния напредък, направен в последните години в науките за мозъка и в когнитивната психология. Казано по-просто, постепенно започваме да разбираме по-добре процесите в собствените си глави.
РАЗБИРА СЕ, ДА СЕ ОПИТВАМЕ да очертаем бъдещето продължава да е рисковано занимание ("Правенето на прогнози е трудна работа, особено когато се отнасят до бъдещето", казваше Нилс Бор). Какво ще се случи в класната стая след петнайсет години? Учебниците и тетрадките почти сигурно ще отстъпят място на таблетите – това вече се случва на някои места. Но ще изчезнат ли и учителите, заменени от глас от телевизионния екран – или направо от компютър? Ще оцелее ли самата класна стая като сборен пункт, или всеки ще си учи, където избере? Нека прегледаме някои от по-видимите тенденции в образованието за следващите години.
НОВА ГЕОГРАФИЯ. Средното образование е въпрос на държавна политика, и разликите в качеството му в отделните страни са пряка отговорност на техните правителства. При него например Финландия изпреварва с много дължини САЩ. Но при висшето нещата зависят повече от самите университети, и от фактори като езиковата бариера. Там американските университети си остават най-добрите в света – в различните класации те заемат между две трети и три четвърти от позициите в Топ 30.
Но няма ли глобализацията най-после да посегне и на тяхната хегемония? От една страна, на картата се появяват нови, много амбициозни университетски центрове. Китай вече има половин дузина учебни заведения в челната стотица. Във Франция Никола Саркози имаше готов план за съдаване на местния аналог на Ivy League (обединяваща осемте най-престижни университета в САЩ). Наследникът му Франсоа Оланд има по-непосредствени грижи, но това не значи, че планът е забравен.
Впрочем и самите водещи университети от САЩ и Великобритания започват да се ориентират към нови пазари. Бизнес училището на Харвард например наскоро откри своя програма в Индия.
НОВА ПСИХОЛОГИЯ. Както споменахме, науките за мозъка напреднаха драстично в последните години и процесите в главите ни вече не са забулени в чак такава мъгла. Разбираме все по-добре начина, по който мислим и по който научаваме нови неща. Това може не само да промени учебните програми, но и да ни откаже от сегашния принцип на преподаването – така, както се отказахме от биенето през ръцете с пръчка и от принудителното наизустяване.
Най-новите разработки в тази насока показват, че смесването на привидно несвързани дисциплини усилва способността ни да учим. Вероятно и сами сте открили, че приятната музика подобрява уменията ви да схващате и запомняте материала. Но ефектът се простира много по-широко. Преди няколко години двама инженери от Ванкувър създадоха Einstein Wise - система за следучилищно обучение, която трябва да помага на децата в усвояването на математиката и техническите предмети. Системата включва шахмат, конструиране на лего, йога и дори изучаване на мандарински китайски. Ефектът е толкова добър, че обществени училища вече сключват договори с програмата.
СБОГОМ НА КЛАСНАТА СТАЯ. Благодарение на информационните технологии на много места (включително и тук-там в България), учениците вече не знаят какво е черна дъска. Таблетите и електронните книги ще пратят в историята изкуството на калиграфията. Но дори и дигиталните класни стаи изглеждат като нещо от вчера. Защо вместо това не се откажем от стените и не изнесем класа сред природата (когато природата позволява, разбира се)? От една страна, това ще е полезно за децата и ще намали затлъстяването и дефицина на витамин D. От друга, ще улесни възприемането на материала, когато става дума за селско стопанство, за природни науки, дори и за литература (разказите на Емилиян Станев и Радичков например биха се възприемали значително по-пълноценно на открито).
НЕПРЕКЪСНАТО МЕЖДУЧАСИЕ. Още с настъпването на интернет през 90-те се появи идеята за дистанционно обучение, при което студентите са оставени сами да си определят графика и сроковете. Всеки върви по материала със собствено темпо и персонални онлайн тестове определят кога е готов за следващото ниво. Честно казано, винаги сме смятали, че с отпадането на сроковете ще отпадне и мотивацията, особено у млади хора. Но два американски университета вече от доста време прилагат подобна система и статистиката показва, че техните студенти получават бакалавърска степен с две години по-рано от средното за страната.
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. След бума през 50-те и 60-те то претърпя много критики, задето възпитава хора с твърде ограничени интереси. Но сега професионалното обучение се радва на нов разцвет. Мнозина го сочат като обяснение за икономическия разцвет на Германия (и също, подмятат някои, за ограниченото чувство за хумор на германците). Във Федералната република системата позволява на студентите още по време на следването си да изкарат стаж при бъдещия си работодател, който може да им плаща известно възнаграждение или да поеме част от таксите. В замяна работодателят има гарантирани, проверени кадри, които могат да поемат задачите си пълноценно още от първия ден, без аклиматизация и допълнително обучение.
ФИНАНСИРАНЕТО. Цената на висшето образование порасна много в последните две-три десетилетия, с тенденция да продължи да се увеличава. В общество, в което младите хора все по-трудно си намират работа, това е проблем. И не само в ударените от кризата южноевропейски икономики, а дори и в САЩ, където студентският дълг вече надхвърли удивителната сума от 1 трилион долара (1 000 000 000 000).
Затова все повече университети търсят нови, по-гъвкави варианти да таксуват студентите си. "Образованието е сектор, в който нещата се променят твърде бавно. Но тази година темпото се ускори – най-вероятно от страх. Докато големите, реномирани институции могат да оправдаят високите такси, много други не могат. Огромно количество качествено образователно съдържание вече е достъпно безплатно онлайн", подчертава Срамана Митра, основател на виртуалния инкубатор 1M/1M.
ЕФЕКТИВНОСТТА НА УЧИТЕЛИТЕ. В България това все още е относително непозната практика, но на Запад все по-често заплащането на преподавателите е свързано с индивидуалната им работа. Но не според опита или научната му степен, а според система за обективна оценка на качеството на преподаване. Тази система може да включва всевъзможни фактори, но основният е ясен – резултатите от тестовете на студентите. Няколко британски и холандски университети вече категорично са въвели такава практика.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 44 / 2014