Текст ЕМИЛ ИВАНОВ
Забравете за eBay, Amazon и дори Facebook. Най-голямата компания в интернет е създадена почти на майтап, идва от Китай и, както честно се случва при китайците, носи крайно неподходящо чуждестранно название. Първата реакция на много западни инвеститори, щом чуят за търговския портал Alibaba, е да попитат: а къде са 40-те разбойници?
ВСЪЩНОСТ ТАКА БЕШЕ ДОСКОРО. Днес името Alibaba е познато по цял свят (включително и за десетки хиляди клиенти от България), а много анализатори прогнозират, че предстоящото първично предлагане на акции ще превърне холдинга в компанията с най-висока пазарна капитализация в сектора, далеч пред Facebook. The Wall Street Journal я описа като пазар, търсачка и банка в едно. За някои коментатори Alibaba „не е просто китайския Amazon, а също и Dropbox, PayPal, ING Direct и т.н.“.
Alibaba e холдинг от базирани в интернет компании, които доминират във втората най-мащабна икономика в света. Дейността на всяка от тях наподобява тази на голяма западна корпорация. Taobao.com - порталът за продажби от потребители на потребители, подобен на eBay - предлага почти един милиард продукта и е един от двайсетте най-посещавани сайтове в света. Tmall.com е онлайн пазар за реномирани марки като Adidas и Apple, лидер в своята ниша, а Juhuasuan - сайт за изгодни сделки, сходен с Groupon. През 2013 тези сайтове и техните 8 млн. продавачи осигуриха сделки на стойност 248 млрд. долара, пред които постиженията на гигантите eBay и Amazon бледнеят. Alipay.com е услуга за онлайн разплащания, на която се падат около половината от всички виртуални платежни транзакции в Китай.
Триумфът на групата е повече от впечатляващ. Порталите й контролират четири пети от цялата електронна търговия в Китай. Миналата година компанията отбеляза Деня на самотниците (маркетингово събитие, което се провежда всяка година на 11 ноември и за чието популяризиране Alibaba изигра основна роля) с продажби, които надхвърлиха 5.7 млрд. долара. През март 2013 The Economist оцени пазарната й стойност между 55 и 120 млрд. долара.
„ШАМПИОН“ В ГРУПАТА е сайтът Alibaba.com. Проектиран като търговска платформа за малки фирми, той е англоезичен виртуален пазар, който има над 50 млн. регистрирани потребители и дава възможност на дребни производители, базирани най-често в Китай, Индия, Пакистан, САЩ, да продават продуктите си на потребители от цял свят. Повечето клиенти се регистрират в Alibaba.com, за да внасят евтини стоки директно от китайските фабрики – от електроуреди до соларни панели и дъбов паркет. Има обаче и все по-голям брой фирми (например британски), които искат и да продават в Китай. Близо една пета от всички британски потребители се регистрират и като продавачи, и като купувачи.
Ключът към финансовия успех на Alibaba и основното, което отличава компанията от Amazon, е фактът, че самата тя не продава никакви продукти. Вместо това управлява големи пазари за други продавачи, които плащат или комисиона за продажбите, или такса за реклама. През 2013 Amazon похарчи 8.6 млрд. долара за складовете, в които съхранява запасите си – разход, който китайците никога не са правили. Alibaba има по-малко от 21 хиляди служители на пълно работно време (и 4500 почасово заети търговски представители), докато eBay и Amazon имат съответно 33 500 и 117 300.
Джак Ма, 6-ият най-богат човек в Китай
СЪЗДАТЕЛЯТ НА ALIBABA Джак Ма е бивш учител по английски без специално образование в областта на технологиите. За разлика от повечето си именити колеги като Стив Джобс, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг, той на два пъти не успява да влезе в колеж и започва да използва интернет едва през 1995. Обича да говори за себе си в трето лице, сравнява се с Извънземното и отвори училище по тай чи заедно с Джет Ли. Бойният му дух проличава и в бизнеса. Когато в първите години на XXI век eBay се опита да навлезе в Китай, Ма създаде конкурентен сайт (Taobao), който предложи на китайците безплатна възможност да регистрират продуктите, които искат да продават. Ebay, макар и по-голям, имаше друг бизнес модел и бе принуден да се оттегли от страната.
Израснал по време на Културната революция, когато много училища са затворени, Ма научил сам английски. Като дете ходел с колелото до един хотел в града, където отсядали чужденци, и им предлагал обиколки, за да упражнява езика. След като не успял да влезе в колеж, се записал в нетолкова добро училище. После заминал за САЩ, където открил компютрите и интернет, а след завръщането си в Китай взел назаем 2000 долара, за да започне един от първите сайтове за търговия в страната. Начинанието се провалило, но през юни 1999 Ма създал Alibaba.
ИМЕТО МУ ХРУМНАЛО, докато седял в кафене в Сан Франциско. Попитал сервитьорката дали то й говори нещо и когато тя кимнала утвърдително, Ма продължил проучването си на улицата. Открил, че името на приказния герой се разпознава от индийци, германци, японци и китайци, и вече нямал колебания.
Отначало сайтът свързвал дребни производители от Китай с купувачи в чужбина. Ма обаче осъзнал, че би спечелил истински, ако започне да обслужва нарастващата средна класа в родната си страна. Затова създал Taobao, чрез който потребителите могат да продават един на друг, а после и Tmall, където утвърдени компании да достигат до всички виртуални потребители. Продавач в Taobao може да стане всеки, стига да направи малки предварителни разходи, докато в Tmall марките и оторизираните дистрибутори плащат депозити, за да отворят витрини, след като преминат процес на строга проверка. Сайтът прибира комисиона от всяка сделка.
В СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ Ма стана милиардер (осми по богатство в Китай през 2013 и шести през 2014), появи се на корицата на Forbes и намери място в една от класациите на списание Time за 2009. През май 2013 той се оттегли от поста главен изпълнителен директор на Alibaba с обяснението, че вече е „малко стар за Интернет“. Днес смята да работи за благотворителни каузи като опазването на околната среда и неотдавна обяви, че ще финансира фондация на стойност 3 млрд. долара, която ще е най-голямата в Китай.
Ексцентричният предприемач твърди, че целта му не е била да създаде „най-печелившата компания в Китай или в света“, а да даде на страната си глобална марка, която да се мери с най-големите в САЩ. Ако Alibaba не може да стане Microsoft или Wal-Mart, ще съжалявам до края на живота си, каза той преди време. Вероятно вече е близо до сбъдване на мечтата си, поне ако се съди по мнението на американския експерт по китайски бизнес Уилям Кърби. Според него Alibaba е „частна компания, която е направила повече за националната икономика на Китай от мнозинството държавни предприятия“. При това с финансиране, което сам е събрал, за разлика от тях.
Мнението на Кърби звучи правдоподобно, като се има предвид, че Alibaba реално създаде пазара на електронна търговия в Китай. Компанията трябваше да развие необходимата за него инфраструктура, каквато западните й конкуренти бяха получили наготово. Малцина китайци използваха кредитни карти, затова Ма създаде услугата за разплащане Alipay. Компанията работи със спедитори, за да подобри тяхната надеждност, и провежда търговски изложения, за да убеди предприемачите да се покажат онлайн. От друга страна тя промени живота на милиони дребни производители, като им създаде възможност за собствен бизнес.
Компании като Alibaba са с основен принос Китай да се превърне в "работилницата на света"
ДНЕС ALIBABA Е НА ЕТАП, в който след изключителния си растеж ще има нужда от капитал, за да направи следващата си голяма крачка. Според Bloomberg подготвяната продажба на 12% от акциите й на пазара може да й донесе до 20 млрд. долара свежи ресурси. Подобно развитие ще позволи на китайците да продължат големите амбиции, които вече демонстрират извън електронната търговия. В началото на май те се договориха с американски партньор да продават щатски стоки в Китай. Преди това купиха голям дял от китайски собственик на универсални магазини и обявиха, че смятат да открият и традиционни търговски обекти. Сдобиха се с дял от компания, която излъчва популярни телевизионни програми през Интернет, и финансираха с 215 млн. долара бързо развиващото се приложение за съобщения Tango.
СТРЕМГЛАВИЯТ ВЪЗХОД на Alibaba бе подсилен от икономическите и демографските тенденции в Китай, включително от появата на голяма и технологично грамотна средна класа. В страната живеят 1.35 млрд. души, от които 618 млн. потребители на интернет. От 2003 насам китайският пазар за онлайн търговия нараства със 120% годишно. Броят на китайците, които пазаруват онлайн, достига 250 млн., а през 2020 пазарът вероятно ще бъде между 420 и 650 млрд. долара.
В същото време интернет все още не е завладял Китайт толкова, колкото развитите страни, и на онлайн пазаруването в момента се падат едва 7.9% от цялото потребление в страната, което означава значителен бъдещ потенциал.
Любопитно е, че в Китай електронната търговия отбеляза много по-бърз растеж, отколкото на много от западните пазари. Причината за това е, че за разлика от Amazon и другите американски компании за онлайн търговия китайските имат сравнително слаба конкуренция от класическите магазини. В страната няма търговци със стогодишна история зад гърба си и силни национални мрежи от магазини, нито мощни локални марки, които да разчитат на лоялността на потребителите. Всичко в съвременната местна търговия на дребно се е появило през последните 20-30 години. Както казва Джак Ма, в богатите страни електронната търговия е само „десертът“, но в Китай тя е „основното ястие“. Това може да се окаже особено вярно за по-малките градове (относително определение, когато става дума за тази страна), където покупателната способност на потребителите изпреварва отварянето на нови магазини.
Alibaba в цифри
60% от пратките, доставяни в Китай, се падат на сайтовете от групата на Alibaba.
254 млн. обработени поръчки само за един ден миналата година е рекордът на Alibaba. В „кибер понеделника“ през декември Amazon продаде 36.8 млн. продукта.
110 млн. уникални посетители всеки месец има Taobao. През 2011 сайтът контролираше 90% от търговията между потребители.
800 милиона китайци ще бъдат активни в Интернет догодина – в сравнение с 618 млн. днес.
250 млрд. долара пазарна оценка на Alibaba прогнозира Bloomberg след реализирането на подготвяната продажба на 12% от капитала на компанията.
---
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 47 / 2014