Да нарисуваш бъдещето

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ *

Г-н Ван Хойдонк, често казвате, че хората не искат скучни коли. И все пак последната ви задача бе да създадете компактен миниван – нещо, което е скучно по дефиниция. Как реагирахте, когато за пръв път чухте за проекта Серия 2 Аctive Tourer?

- Аз наистина вярвам, че в нашата компания няма скучни коли. Всички наши модели са създадени да се карат много добре, и са насочени към клиенти, които обичат да шофират.

Предизвикателството в създаването на Серия 2 Аctive Tourer бе в пропорциите. Това е много необичаен модел за BMW – еднообемна архитектура, с каквато никога преди не бяхме работили. Така че наистина беше предизвикателство. Но мисля, че успяхме да създадем дизайн, също толкова динамичен, колкото е и самата кола.

Това е и първото BMW с предно предаване. Пречка ли беше това от гледна точка на дизайна?

- Не бих казал. Когато правиш еднообемна кола, отвън не може да се прецени дали е с предно или задно задвижване. В едно нормално BMW седан се вижда от пръв поглед, защото ние специално подчертаваме задните колела в дизайна, и целият корпус е по-изтеглен назад. Така че едно нормално BMW изглежда със задно предаване, с каквото, разбира се, е. На пистата ние ще продължим да залагаме на него заради динамичните показатели. Но извън нея предното предаване не е проблем. Всъщност то дори бе предимство, когато правехме интериора, защото предното задвижване позволява да създадеш кола с много повече вътрешно пространство.

                                                                  BMW Серия 2 Active Tourer

Вашият екип наскоро се изправи пред друго голямо предизвикателство. Трябваше да създадете новото поколение на MINI и да промените една кола, която никой не искаше да види променена. Как се справихте с това?

- Така е. Това наистина бе предизвикателство, но хубаво предизвикателство. Ние в BMW Group имаме само марки с богата история. Марки, които имат не просто клиенти, а фенове. Това със сигурност е валидно за MINI. Така че сте прав, мнозинството от клиентите или феновете на MINI не искаха то да се променя. Но ние пък вярвахме, че промяната е необходима. Мисля, че с новото поколение направихме точно толкова промени, колкото бе нужно. Колата е по-зряла от гледна точка на управлението, по-рафинирана е, и като цяло е станала по-добра. Направихме някои корекции по външния вид. Решетката вече е по-голяма, прилича повече на решетката на оригиналното първо Mini. После добавихме някои резки линии, за да подчертаем колелата и задницата. Според мен това придава на колата повече фокус.

Феновете на BMW винаги са били традиционалисти и вашият предшественик Крис Бенгъл получи много критики, когато се опита да промени дизайнерския език на компанията. Вие успяхте да го осъществите в последните години, но не се ли притеснявахте понякога, че може да последвате съдбата му? Трудно ли е да се намери компромис, така че всички да са доволни?

- От самото начало осъзнах, че при тази работа, когато има похвали, ти ги получаваш пръв, но същото важи и за критиките. Това е част от работата. Но аз лично я намирам много удовлетворяваща, защото ни позволява да работим върху толкова много марки и толкова различни автомобили. Последните няколко години в BMW Group бяха изключително интересни. Създадохме изцяло нова марка - BMW i, с две радикално различни коли. Създадохме новото MINI. Добавихме към гамата на BMW новаторски автомобили като Серия 2 Аctive Tourer, Серия 4 Grand Coupe и X4. А при Rolls-Royce направихме следващата стъпка с новия Wraith. Бяха наистина много интересни години и мисля, че и в бъдеще ще продължим така.

                                        С BMW i3 и дизайнера на i-сериите Беноа Жакоб

Един прочут графичен дизайнер бе казал, че най-трудното нещо за твореца е да се научи да гледа на работата си отстрани, от непредубедена перспектива. Съгласен ли сте с това и ако да, как го постигате?

- Съгласен съм, че е много важно да можеш да гледаш на работата си критично. Вярвам – и винаги го казвам на по-младите колеги – че като дизайнер ти трябва да си своят най-голям критик и най-голям почитател. Но не едновременно, разбира се. Когато хората те хвалят, трябва да останеш критичен към работата си, да разчиташ само на вътрешното си чувство, когато решаваш каква ще е следващата ти крачка. И обратно, ако хората не са съвсем сигурни, че това, което правиш, е добро, тогава трябва да си най-верният си почитател. Трябва да си вярваш достатъчно, за да можеш да прескочиш границите на технически възможното.

Холандия, вашата родина, не е автомобилна страна в смисъла, в който са Италия, Великобритания или Германия. Какво ви насочи към автомобилния дизайн? Имало ли е моменти, в които ви се е искало да се занимавате с нещо друго?

- О, да. Холандия, както казвате, не е автомобилна страна. Но докато растях, аз се интересувах от автомобили като всяко друго момче. Рисувах непрекъснато коли в училищните си тетрадки. Много обичах да рисувам, да скицирам – и все още обичам. После се записах да уча промишлен дизайн и за момент почти бях забравил за автомобилите, защото не вярвах, че човек може да се занимава с нещо подобно в Холандия. Завърших и поработих известно време като промишлен дизайнер у дома и в Италия. Работата ми харесваше. Но после идеята за автомобилите пак се появи, започнах да уча автомобилен дизайн и получих покана от BMW. Мисля, че всички тези занимания ме подготвиха по-добре за сегашната ми работа. Учих промишлен дизайн, така че знам как се създават и други продукти, не само автомобили. Учих в Техническия университет, което сега ми помага много, защото колата е много сложен продукт и без нужното образование просто не можеш да я разбереш. А фактът, че Холандия не е традиционна автомобилна страна, ме прави неутрален в преценките.

Какво ви е повлияло най-много като дизайнер? Има ли автомобили, за които ви се иска вие да ги бяхте създал?

- Докато растях и започвах да се интересувам от коли, вниманието ми привличаха най-вече италианските дизайнерски ателиета като Pininfarina. Проектите на дизайнери като Гандини и Бертоне ми бяха много интересни. Колите, които бих искал аз да съм създал, са един проект на Марчело Гандини - Lancia Stratos Zero, а също и Pininfarina Modulo. Tова бяха концепти, които харесвах много и които силно ми повлияха. В BMW ми харесваше M1 от началото на 80-те – една страшно зрелищна кола. Но в Холандия дизайнът те заобикаля навсякъде. Имаше ужасно много неща – и продукти, и сгради – които привличаха вниманието ми и в крайна сметка ми повлияха.

                                                                     Lancia Stratos Zero

През 70-те и 80-те дизайнерите сякаш бяха по-свободни да създават каквото поискат. Сега има повече регулации, мерки за защита на пешеходците – все важни неща, но те очевидно са и пречка за дизайнерите...

- Понякога и аз мисля така. Когато посещавам музеи и разглеждам стари автомобили, често си казвам, че преди 20 или 30 години им е било по-лесно. Но ако погледнете концептуалните модели от онова време, ще видите, че тогава дизайнерите са си мечтали за форми, които просто още не са били технически възможни. Сега вече са. Така че в крайна сметка има някаква справедливост. Днес ние имаме много повече възможности от гледна точка на електроника или пък за създаването на сложни форми, които навремето не са били достъпни. За компенсация тогава пък не са имали днешните строги регулации. Ако теглим чертата, нещата се балансират.

Малко личен въпрос, но как всъщност работите? Чакате ли да ви дойде вдъхновението, или избирате по-методичен и дисциплиниран подход?

- Трябва да кажа, че ние сме доста по-заети, отколкото си мислят хората. Може би си представяте, че един дизайнер си седи в офиса по два часа и не прави нищо, чакайки вдъхновението. Но нещата не се случват така. Аз съм отговорен за екип от 600 души, които рисуват и скицират по цял ден. Те създават огромно количество идеи. Моята работа е да отсея най-обещаващите и да се погрижа да се подобрят. Така че в един типичен работен ден разглеждам по един нов проект на всеки час.

Един автомобил се състои от хиляди части, всяка от които трябва първо да бъде проектирана. Така че е един почти безкраен процес, но аз го обичам. Иначе вдъхновението идва отвсякъде – от пътувания, от архитектурата, от модата, но също и от историята. И, естествено, от скиците, които екипът ми създава.

Всички твърдят, че бъдещето принадлежи на малките градски коли. И все пак малките коли напоследък стават все по-големи, дори и MINI порасна значително. Какво е обяснението за това противоречие?

- От една страна, то е свързано с мерките за безопасност. Днешните коли са много по-сигурни, отколкото са били преди 50 години. Дори в малък автомобил като MINI има десет въздушни възглавници. А и самите хора стават все по-едри, и то не само в Холандия. Това са главните причини колите да растат.

Що се отнася до задвижването, ние създадохме много умни начини да използваме по-малко гориво – но за сметка на това двигателите станаха малко по-големи, а в някои случаи, като при хибридите, вече имаме по два двигателя. Това изисква повече пространство.

Но все още сме в състояние да правим и малки коли. Новото i3 например е много компактен автомобил, построен по интелигентен начин, с много вътрешно пространство върху сравнително малка база.

Като споменахте i3, как според вас ще изглеждат колите на бъдещето, колите на 2030 година?

- Ние вече работим върху колите на 2020 и 2025 година, така че имам известна представа. Олекотените конструкции ще стават все по-важни. Освен това ще видим много интересни нови технологии – примерно в светлините, или в свързаността. Връзката с интернет ще повлияе много на начина, по който управляваме колите си.

Може би идва времето на самоуправляващите се коли?

 - Напълно възможно. Технически ние вече знаем как да го постигнем. През януари на изложението за електроника в Лас Вегас BMW показа кола, която не само можеше да се управлява сама по пистата, но дори можеше сама да прави дрифт. Вече имаме технологията, имаме електрониката, за да го направим. Все още не се случва на пазара главно защото законодателството още не е догонило напредъка на технологиите. Мисля, че съвсем скоро ще видим автономно управление поне в някои отделни ситуации на пътя – примерно в задръстванията, в които карането никак не е забавно и колата спокойно може да го прави вместо вас, или в паркингите.

---

* Интервюто е публикувано в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 49 / 2014