Войни и прасета

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ

"Добре, че войната е толкова ужасяваща – казал прочутият южняшки генерал Робърт Лий след победата си при Фредриксбърг в американската Гражданска война. – Иначе тя щеще да започне прекалено много да ни харесва".

СТО И ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ОБАЧЕ по нищо не личи човекът да се е отказал от любимото си занимание. По официални данни в момента в света се водят 38 различни въоръжени конфликта – като се започне от едва тлеещи сепаратистки бунтове по границите на Китай или пък в Лаос, мине се през сраженията срещу накробароните в Мексико и Колумбия и срещу пиратите край Сомалия, и се приключи с ескалиращите боеве в Киев и пълномащабната трагедия в онова, което доскоро бе Сирия.

Според дефиницията на Обединените нации "голяма война" е конфликт с над 1000 смъртни случая на бойното поле годишно. През 1965 общо 10 конфликта са отговаряли на този критерий; през 2003 – цели 15. При това войните стават все по-катастрофални в хуманитарно отношение. По време на Стогодишната война между Франция и Англия (ХІV-ХV век) цивилните жертви са били около един процент от общия брой на загиналите; през Първата световна война – по-малко от 5 на сто. Днес 75%, или три четвърти от всички убити във войните, са цивилни.

СТРАННО Е И ПО КАКВИ КРИТЕРИИ преценяваме коя война е важна и коя – не. Например Фолклендската война между Великобритания и Аржентина в началото на 80-те, която получи огромно медийно отражение по цял свят, завърши с едва 907 жертви. В тригодишните кръвопролития между Етиопия и Еритрея през 1998-2000 година загинаха над 125 хиляди души, без за това да научи никой освен самите участници и аналитиците на ООН и ЦРУ. Ако в двете страни имаше петролни кладенци, може би нещата щяха да стоят другояче.

Всъщност, ако погледнете списъка с десетте най-кръвопролитни войни в историята, вероятно доста ще се учудите – много възможно е да сте чували не повече от две-три от тях. Всеки ще цитира Втората световна война, която води в тази печална класация с 60 до 72 милиона жертви (според различните източници), и Първата световна, която се нарежда на шеста позиция с около 20 милиона загинали. Но малцина знаят за Бунта Ан–Ши в Китай през 755-763 година от Новата ера: чудовищна гражданска война, която е заличила две трети от населението на страната, или около 36 милиона души по съвременни оценки. Като се има предвид, че по онова време цялото население на планетата е било не повече от 300 милиона, Бунтът Ан-Ши спокойно може да мине за най-страшния въоръжен конфликт в историята.

Но покрай несъмнената си трагичност историята на войните понякога предлага и някои откровено забавни страници. Успоредно с конфликтите, причинени от имперски или икономически интереси, има и войни, започнали заради лаещо куче, прасе и дори, ако щете вярвайте, едно вехто дъбово ведро. Ето някои от най-абсурдните сблъсъци, подбрани от Bulgaria On Air.

ФУТБОЛНАТА ВОЙНА, ХОНДУРАС, 1969. Всички знаят, че спортът е заместител на войната. Но в някои случаи той е и неин причинител, както доказва печалноизвестният конфликт между Хондурас и Салвадор през 1969 година. В навечерието на квалификационен мач за Световното първенство в Мексико хондураски запалянковци цяла нощ бият барабани и гърмят бомбички в хотела на салвадорския тим. На другия ден недоспалите гости губят с 0:1, а едно салвадорско момиче от отчаяние се прострелва в сърцето пред телевизора. За погребението й е обявен национален траур, а в столицата Ел Салвадор готвят жестоко отмъщение за реванша. Футболистите на Хондурас са посрещнати с развалени яйца, запалянковци хвърлят умрели плъхове в хотелските им стаи, а преди мача вместо флага на Хондурас на стадиона е издигнат мръсен парцал. Салвадор печели втория мач с 3:0, а гостите са щастливи, че изобщо се измъкват живи от стадиона. Двама от техните привърженици обаче са заклани на трибуните. В отговор следва серия убийства на салвадорци в Хондурас. Двете страни прекъсват дипломатическите си отношения. Месец по-късно салвадорски самолет хвърля бомба над столицата на врага Тегусигалпа. Салвадорски части нахлуват в Хондурас, но спират на осем километра след границата, защото им свършва бензинът. Междувременно хондураските ВВС нанасят тежки ответни удари. След четири дни и активната намеса на ООН войната е прекратена, но не и преди да вземе 2300 жертви.

АНГЛО-ЗАНЗИБАРСКАТА ВОЙНА, 1896. Това несъмнено е най-кратката война в историята – продължила е всичко на всичко 38 минути.

На 27 август 1896 се споминал султанът на Занзибар – островна държавица в източна Африка под силно британско влияние. Наследникът не се ползвал със симпатиите на англичаните и получил ултиматум да се оттегли в полза на друг кандидат. В девет сутринта ултиматумът изтекъл; в 9 часа и 2 минути британските крайцери в пристанището започнали да обстрелват султанския дворец. От луксозната яхта на султана опитали да отвърнат на огъня, но силите били явно неравни и в 9.40 злополучният монарх наредил да свалят флага в знак, че се предава. Неговата охрана загубила 500 души. От британска страна пострадалите се изчерпвали с един матрос, ранен в ръката.

335-ГОДИШНАТА ВОЙНА. След най-кратката война е логично да се спрем и на най-продължителната – конфликта между Холандия и островите Скили, продължил в рамките на цели четири столетия. Началото й е поставено през 1651, в разгара на гражданската война в Англия между роялистите и пуританите на Оливър Кромуел. Холандската флота, която е съюзник на пуританите, води ожесточени боеве с британския кралски флот, който после се оттегля именно на архипелага Скили. Холандският адмирал иска обезщетение за претърпените щети; роялистите отказват да платят и той обявява война и на тях, и на населението на Скили, които им дало подслон. На практика войната приключва след няколко месеца, когато кралският флот се предава. Но мирен договор така и не е подписан. Чак през 1985 холандски историци установяват, че състоянието на война не е прекратено, и на 17 април 1986 най-сетне мирът възтържествува и де юре.

                                                                     Островите Скили днес

ВОЙНАТА ЗА ПРАСЕТО. Съединените щати и Канада са толкова добри съседи, колкото изобщо е възможно в днешния напрегнат свят. Но нещата невинаги са стоели така – доказват го войната от 1812, когато канадски части опожаряват Белия дом, и несравнимо по-слабо известната Война за прасето през 1859.

Този трагикомичен конфликт се води през 1859 година заради спор между двете държави чия собственост са островите Сан Хуан, недалеч от Ванкувър. На 15 юни американецът Лаймън Кътлър, заселник на един от островите, застрелва прасе, което се залутало в градината му. Собственик на бедната животинка е Чарлз Грифин, ирландец и поданик на Британска Северна Америка (днешната Канада). Кътлър предлага 10 долара компенсация; Грифин иска цели сто и води британски войници да арестуват стрелеца. В отговор Съединените щати изпращат 461 бойци и 14 оръдия да бранят американските интереси. За щастие здравият разум надделява и конфликтът приключва без даден изстрел. Единствената жертва е злощастното прасе.

ВОЙНАТА ОТ 1812. В Европа тази дата се свързва с руската кампания на Наполеон. В Северна Америка обаче 1812 е годината на една от най-странните войни в човешката история – започнала заради забавянето на едно нищо и никакво писмо. На практика сраженията между Съединените щати и британските войски започват два дни, след като британците са се съгласили да удовлетворят американските искания за свобода на корабоплаването. Просто известието за тази отстъпка не успяло да стигне навреме до щатските командващи и президента Медисън. Куриозно е също, че накрая мирният договор, с който приключва войната, не упоменава нито един от спорните въпроси, заради които тя се води. Освен това и двете участващи страни се обявяват за победители.

                                    Съвременна възстановка на битката между Болоня и Модена

ВОЙНАТА ЗА ДЪБОВОТО ВЕДРО. Чашата на търпението между враждуващите италиански градове Модена и Болоня преляла окончателно през ноември 1325 година, след като няколко моденски войници се промъкнали сред противника и отмъкнали едно дъбово ведро. Уязвените жители на Болоня пратили 2 000 конници и 30 000 пехотинци да отмъстят. В битката край селцето Дзаполино обаче моденците удържали победа и запазили ведрото. То се съхранява и до днес в Болоня, в кулата Гирландина.

ВОЙНАТА СРЕЩУ ЩРАУСИТЕ. Никога в човешката история не е водена военна операция срещу по-абсурден противник. Голямата война срещу ему, тоест австралийските щрауси, се е водила в продължение на цяла седмица през ноември 1932, с участието на два взвода войници, две картечници "Люис" и под командрването на артилерийския майор Мередит.

Проблемът на жителите на австралийския окръг Кемпиън бил, че след необичайно горещото лято местните щрауси започнали масово да откачат и да причиняват сериозни щети. Но бойците на майор Мередит установили, че никак не е лесно да улучиш птица, препускаща с над 50 км/ч. Вместо да изстребят предполагаемите към 20 000 емута, артилеристите похабили 10 000 къса муниции с минимален ефект, и накрая от Министерството на отбраната им наредили да се оттеглят. Във войната на Австралия срещу щраусите победител се оказали птиците.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 43 / 2014