Изкуството на разбъркването

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ

Всеки уважаващ себе си бар освен меню има и неписана "философия на пиенето". Която няма нищо общо с Аристотел, разбира се. Тя се тачи като канон, но търпи изменения с годините. Актуалната тенденция е при всеки удобен случай да се напомня полезността на пресните плодове и зеленчуци.

Неотдавна една холандска пивоварна бе санкционирана, след като обяви в реклама, че бирата й е "пълноценна храна, съдържаща балансиран пакет от витамини и минерали". Горе-долу такъв е стремежът и при съвременните коктейли.

В ЛЕГЕНДАРНИЯ ЛОНДОНСКИ БАР "Зета", родоначалник на тази тенденция, тя се нарича "здравословен подход към алкохола". Всяка напитка, сервирана там, ще ви направи по-свежи и здрави (стига да не си я поръчате 11 пъти поред). Пуншът "Руска пролет" например - смес от водка и шампанско с няколко къпини - е изключително полезен за проблеми с кръвообращението и дишането. Окаяниците, които страдат от постоянна хрема, могат да си помогнат с "Гуава Палава" или "Джинджифилово мартини". Най-поръчвани си остават обаче лековете срещу полова слабост - "Мисис Колинс" и "Кетъл Грас Мартини", които по думите на бармана надминавали по ефект нашумялата виагра.

Коктейлите може да се сторят леко необичайна терапия за незапознатия читател, но така или иначе факт е, че те отново са на гребена на вълната. Само че с известна промяна в предпочитанията - класиките от 30-те години като "Гимлет", "Том Колинс" и "Ръсти Нейл" вече не са толкова популярни, сега на почит са плодовите съставки - "Секс на плажа", "Слипъри Нипъл" и "Скрю драйвър".

Има и едно съвсем ново поколение от коктейли, появили се първо в Англия като свеж полъх от бившите колонии. Мангото и ванилията се наложиха като съставки под индийско влияние, от Китай плъзнаха неповторимите ликьори от лишеи, Япония допринася с настойки от непознати на Стария континент билки. Доскоро най-актуалният коктейл в Лондон например беше "Дивайнитини" - с два вида водка, ликьор "Гран Марние", какаов ликьор и разтопен млечен шоколад.

ИСТОРИЯТА НА КОКТЕЙЛА е много спорна област. Най-различни страни и епохи се обявяват за откриватели, но е прието да се смята, че голямата му популярност започва от сухия режим в САЩ в началото на ХХ век. Тогава полулегалните барове трябвало да маскират алкохола, като го смесват с плодови сокове и сиропи. Самото име се появява два века по-рано, през Войната за независимост, когато американските ханджии украсявали напитките с пера от петел - "cock-tails". Разбира се, онези смески от евтин ром и подсладена вода нямат нищо общо с със съвременните коктейли.

Преди да погледнете рецептите обаче, трябва да се запознаете със свещените принадлежности за всеки барман. Те включват поне две мерки, дълга и къса лъжица, една цедка от модела, изобретен от писателя Натаниъл Хоторн, и шейкър, който според традицията е метален, а не стъклен. Ако сте гледали много холивудски филми, вероятно си представяте как ще друсате контейнера в ритъма на самба. В действителност разбиването става само с движение на китката встрани - по начина, по който сте разбърквали епруветките в час по химия.

ОПИТЪТ НА ЕДИН ИТАЛИАНЕЦ да събере всички възможни рецепти за коктейли в една книга приключи някъде около 4500-ата. На вас като начало ви се налага да запаметите само няколко безсмъртни класики. Като например "Манхатън" - напитката, създадена през 1874 в едноименния ню-йоркски клуб специално за лейди Рандолф Чърчил. Именно това пие младата Мерилин Монро в "Някои го предпочитат горещо". Съставките - уиски (за предпочитане - ръжено), ангостура, 25 милилитра сладък вермут, много лед. Изглежда просто, но вкусът варира с всяко отпиване - ту леко кисел, ту сладък, ту тръпчив. И никога не омръзва.

Също традиционното "Мартини": бучките лед в чашата се овлажняват (само овлажняват) със сух вермут, после се долива джин или водка. Впрочем българският вермут е съвсем приличен заместител на оригиналното италианско "Мартини", а е почти 10 пъти по-евтин.

ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ Е И "МОХИТО", националното питие на Куба и предпочитан избор на Ърнест Хемингуей (впрочем ако не разполагате с книга с рецепти, неговият последен роман "Острови на течението" ще ви свърши отлична работа - поне 25 проверени напитки, описани с въодушевление от големия майстор). Иначе "Мохито" се състои от смачкани резенчета от лимон и ментови листа, две лъжички захар, сода и бял ром. У нас ще ви го приготвят с "Бакарди" или "Хавана Клуб". Има още няколко "коктейлни" вида ром, слабо популярни у нас, но знаменити по света, като чилийския "Матусалем" или гватемалския "Сакапа Сентенарио".

Класиките са си класики, но и модерните тенденции трябва да се уважават. Една от тях е да се подправят чистите спиртни напитки, преди да бъдат включени в коктейли. Всеки уважаван бар в Европа вече разполага с няколко дузини бутилки водка или джин с накиснати в тях билки, боровинки, ванилови или канелени пръчици или джинджифил. Бутилките изглеждат много атрактивни, а вкусът на коктейла е несравнимо по-отчетлив.

Ще завършим с най-важния детайл при коктейлите - че рецептите далеч не са задължителни. Въображението ви получава пълна свобода - ако имате съставките в хладилника, можете да пробвате безброй варианти. Шансът да се получи нещо отвратително е приблизително равен на този да измислите шедьовър. Така че смело опитвайте, запасени обаче с някой и друг аспирин.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 45 / 2014