fallback

От Ал Капоне до Кубрат Пулев: 10 причини да обичаме професионалния бокс

Докато чакаме съдбовния мач с Кличко на 6 септември, да си припомним най-вълнуващите истории около ринга.

22.08.2014 | 12:00 Автор: Константин Томов

 

Текст ТЕОДОР ЦЕКОВ *

 

Големите букмейкъри определят 15-18% шанс 6 септември 2014 да стане историческа дата за професионалния бокс. Диктаторът в свръхтежка категория Владимир Кличко залага шампионските си пояси в Хамбург срещу тръгналия буквално от подземие Кубрат Пулев. Мощният украинец оценява качествата на българина по-високо от букмейкърите и си мери думите, защото рингът е необятен извор на триумфи, обрати и трагедии. Докато чакаме двубоя, нека си припомним с десет истории защо професионалният бокс е толкова неустоимо зрелище.

                                                              Кубрат Пулев, снимка - личен архив

 

МИЛИОНИ, НОКДАУНИ И "ДЪЛГО БРОЕНЕ". Джек Демпси изкачва върха през 1919 година пред 70 хиляди души в Толидо, щата Охайо. За три минути сваля 7 пъти на пода по-високия с цяла глава шампион Джес Уилърд и слиза от ринга, но е извикан да се върне - гигантът капитулира чак след третия рунд. Боят с французина Жорж Карпентие (1921, Ню Джърси) носи невиждан 7-цифрен приход от билети.

Заради спекулации с факта, че Ал Капоне му е голям фен, Демпси мести от Чикаго във Филаделфия мача за титлата срещу Джийн Тъни през 1926 - и го губи. Реваншът след година пред рекордни 150 хиляди в Чикаго (първият 2-милионен приход) става известен като „Дългото броене”. Поваляйки шампиона в 7-ия рунд, Демпси забравя ново правило - да се оттегли в неутралния ъгъл. Минават 5 секунди, докато реферът започне да отброяване и след още 9 Тъни се изправя за втора победа по точки.

                                                        Джак Демпси срещу Уилърд, 1919

 

МАЧЪТ, КОЙТО РАЗОРИ ЦЯЛ ГРАД. През 1922 Шелби става първото градче в щата Монтана с открити залежи на нефт. Бизнесмени и местна власт виждат потенциал за голям траспортен, промишлен и туристически център покрай урбанизацията на Западния бряг. Ще се промотират с мач между идола Демпси и Томи Гибънс. Без пазарлъци приемат претенциите на двата щаба - 300 000 долара в аванс за шампиона, 100 000 за претендента, избират празничната дата 4 юли 1923 и върху гола нива издигат дървена арена за 40 хиляди зрители.

Алчният агент на Демпси проваля уговорка с жп-компания за извънредни влакове до Шелби и много туристи не пътуват, а заради цената ($50, по онова време десетдневна надница) едва 7200 купуват билети. Резултатът след 15 рунда е победа на Демпси и фиаско за града - 4 банки фалират, рухва планът за просперитет. Гибънс напразно чака своя хонорар, не е платен и строежът на арената.

                                               Злополучната 40-хилядна арена в Шелби, Монтана

 

"НЯКОЙ ГОРЕ МЕ ХАРЕСВА" И "РАЗЯРЕНИЯТ БИК". Роки Грациано властва в средната категория едва 11 месеца, но се прочува с брутална трилогия срещу Тони Зейл (1946-48). Реваншът през 1947 в Чикаго привлича рекодна за зала публика от 18 547. С тежка аркада от първия рунд Грациано отнася много удари и мачът е пред спиране. Щабът налага раненото око с монета и Роки частично си връща зрението, за да нокаутира шампиона в 6-ия рунд. Грабва микрофона и изкрещява: „Хей, мамо, твоето лошо момче се справи добре. Някой там горе ме харесва”. През 1956 Пол Нюман играе Грациано в "Somebody up there likes me".

Приятел на Роки от детските години с боеве и кражби по улиците на Ню Йорк е друг шампион в средна категория - Джейк Ламота. По неговите мемоари Мартин Скорсезе създава легендарния си филм „Разяреният бик” с Робърт Де Ниро в главната роля.

                               Пол Нюман като Роки Грациано и Робърт де Ниро като Джейк ЛаМота

 

ЗА ЛЮБОВТА НА ЕДИТ ПИАФ. Най-големият френски боксьор Марсел Сердан се ражда на 22 юли 1916 в Алжир. Пробива на ринга в Мароко, превзема Европа и през 1948 в САЩ става световен шампион на средната категория с нокаут срещу Тони Зейл. Следващото лято с извадено рамо героично издържа 10 рунда и губи титлата от Джейк Ламота. На път за реванша, едва 33-годишен, загива в катастрофа на Азорските острови.

Красота в драматичния образ на Марсел внася извънбрачната му връзка с Едит Пиаф. За любовта на своя живот великата певица създава "Hymne a l'amour". Написва песента месец преди смъртта на боксьора и я изпява през 1950. Режисьорът Клод Льолуш направи биографичния филм „Edith et Marcel” (1983) със Сердан-младши в ролята на баща си.

                                                            Марсел Сердан и Едит Пиаф

 

БОМБАРДИРОВАЧА И ПЕПЕЛЯШКА. За много експерти Джо Луис е №1 на всички времена. Шампионът при свръхтежките от 1937 до 1949 възкресява профибокса, който след славната ера на Демпси е съсипан от мръсни пари и манипулирани мачове.

Първата тъмнокожа звезда на Америка сразява германец и италианец през 1935, но след година изненадващо губи от Макс Шмелинг и нацистката пропаганда открива символ за превъзходството на арийската раса. Преди реванша през 1938 „Кафявия бомбардировач” е надъхан в Белия дом от президента Франклин Рузвелт и помита Шмелинг за 124 секунди.

Луис печели титлата срещу Джеймс Брадок, чийто невероятен възход от мизерията до върха е пресъздаден във филма „Cinderella Man”. По ирония на съдбата после самият Джо потъва в дългове и бедност.

                                                 Джо Луис нокаутира Макс Шмелинг, 1938

 

ТЪТЕН В ДЖУНГЛАТА. Столицата на Заир Киншаса е сцена за фантастичен мач между Мохамед Али и шампиона Джордж Форман на 30 октомври 1974. Претендентът олицетворява антимилитаризма и борбата за човешки права. Спечелвайки световната титла през 1964, той приема исляма и сменя „робското име” Касиус Клей. Отказва да постъпи в армията за войната във Виетнам и е наказан да не боксира от март 1967 до октомври 1970. Претърпява първите две загуби в кариерата си, затова го броят аутсайдер срещу по-младия и непобеден Форман.

Африканците посрещат и следват своя герой с „Али, убий го!”. „Тътен в джунглата” (Rumble in the Jungle) се развива сензационно. Мохамед в глуха защита, облегнат на въжетата, поема канонадата на Джордж и го дразни: „Това ли е всичко, само толкова ли можеш?”. Ударите на фаворита постепенно омекват, в осмия рунд светкавична контра на Али приключва боя.

                                                                          Али срещу Форман

 

ОТ "МАЧА НА ВЕКА" ДО ТРИЛЪРА В МАНИЛА. Мохамед Али - Джо Фрейзър е класиката сред дуелите тежка категория. Али, роден талант и бунтар, печели две битки срещу скромния и упорит здравеняк Фрейзър, но преди това губи първата – най-прочутата. На 8 март 1971 непобедените шампиони се изправят в „Мача на века”. „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк е пълна със знаменитости. Франк Синатра не успява да си намери билет и застава край ринга като фотограф на списание Life.

Настървен от арогантни изказвания на Али, Фрейзър атакува като булдог. Просва опонента на пода в 15-ия рунд и съдиите единодушно му присъждат победа по точки. Али взема частичен реванш през януари 1974. За „Трилъра в Манила” (Thrilla in Manilla) през 1975 Джо отново е вбесен от вербални атаки, но Али печели и запазва титлата.

                       Франк Синатра като фотограф. После Life слага негов кадър на корицата си

 

ЗАЛЕЗЪТ НА СТРАШИЛИЩЕТО. Слънцето не изгрява за Майк Тайсън след 11 февруари 1990 в Токио. Най-младият шампион в историята на свръхтежката категория е минал като валяк през 37 противници за 4 години. Букмейкърите са толкова сигурни в изхода срещу неизвестния Джеймс „Бъстър” Дъглас, че отказват залози или умножават по 43 тези за аутсайдера.

Неподготвен за битка, „Железния” все пак сваля опонента в осмия рунд и уж всичко се нарежда. „Бъстър” се изправя на 9/10, отвръща с канонада в следващите два рунда и Тайсън е повален за първи път в кариерата си. Промоутърът Дон Кинг отчаяно спори за бавно отброяване при нокдауна на Дъглас. Още в следващия мач „Бъстър” е детрониран от Ивендър Холифийлд. Тайсън лежи в затвора за изнасилване, връща се на върха през 1996 и веднага на свой ред губи от Холифийлд. Година по-късно търси реванш.

                                         Сензационната победа на Бъстър Дъглас над Тайсън

 

КАНИБАЛИЗЪМ НА РИНГА. На 28 юни 1997 в Лас Вегас претендентът Тайсън два пъти захапва ушите на шампиона Ивендър Холифийлд в третия рунд - откъсва парче от дясното, сетне пробва отляво и отнася дисквалификация, в добавка с глоба от 3 милиона долара и отнемане на боксовия лиценз. Според експерти Тайсън осъзнава, че ще бъде победен повторно от Холифилд след мача им на същия ринг през ноември 1996 и търси начин да излезе от боя с „отворен” финал.

Майк, отскоро боксов промоутър, обясни по повод своя футболен последовател Луис Суарес: „Просто в сюблимен момент напрежението и спортния хъс вземат връх над адекватната преценка и мисъл”. Психолози допълват, че животинското в нас надвива социалното, когато сме объркани и ядосани.

                                                             Отхапаното ухо на Холифийлд

 

БРАТСКИ БИЗНЕС. Кубрат (33 г.) и Тервел (31) Пулеви са насочени към ринга от баща си Венко, бивш национален шампион. Започват да боксират в мазето на жилищния блок в софийския квартал „Младост 2”, стигат съответно до евротитла през 2008 за Кубрат и бронзов олимпийски медал през 2012 за Тервел. За пет години като професионалист „Кобрата” спечели всички 20 мача. Тервел му помага от ъгъла, а през октомври ще стане част от нов проект на международната аматьорска асоциация - AIBA Pro Boxing.

Владимир (38) и Виталий Кличко (43) са синове на генерал от съветските военновъздушни сили, пожертвал здравето си за разчистване на Чернобил. Чрез юмруците се прочуха от Германия до Калифорния като „Dr.Steelhammer” и „Dr. Ironfist”. Баткото стана политик, а Владимир има 65 професионални боя с едва три загуби (последната през 2004).

                                                              Владимир Кличко и Кубрат Пулев

 

---

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 49 / 2014

fallback
fallback