Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ
Най-важният от уроците на историята, казваше Олдъс Хъксли, е, че хората не се учат много от тези уроци. Развитието на украинската криза е христоматийно потвърждение: осемте месеца след злополучния Черен четвъртък (21 ноември, когато Янукович прекрати преговорите за европейско членство и отприщи протестите на "Майдан") успяха да върнат европейската история с четвърт век назад, към най-мразовитите дни на Студената война.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СА БЕЗБРОЙ. Някогашната безскрупулна пропаганда възкръсна със страшна сила: тази на Москва е груба и примитивна, тази на Запада – по-изтънчена и завоалирана, но и двете са еднакво едностранчиви, късогледи и изключващи търсенето на разумно решение.
Икономическата война също вече е факт. Трагедията с малайзийския самолет пришпори нещата и в края на юли европейските правителства се споразумяха за нови, вече сериозни санкции срещу Русия (виж карето).
Конфликтът е на път да заличи дори най-безспорното достижение от размразяването през 80-те – Договора за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег, подписан от Горачов и Рейгън през 1987. Вашингтон директно обвини Москва, че системно го нарушава с изпитания на новите си ракети R-500 ("Искандер"). В отговор високопоставени руски държавници обявиха договора за нечестен спрямо страната им и намекнаха, че Русия може да излезе от него.
ПО-ТВЪРДОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ може да се окаже всъщност за добро, смятат някои анализатори. Уважаваният коментатор на The Financial Times Филип Стивънс наскоро писа, че ситуацията изисква възраждането на друг атрибут на Студената война: доктрината за взаимното сдържане. "Не ядреното сдържане, продиктувано от сигурното взаимно унищожение, а по-традиционното разбиране, че политическата решимост и готовността за прилагане на сила могат да действат като спирачка", уточнява Стивънс. Но за да е ефикасна, тази решимост трябва да изглежда убедително, продължава той. Досегашните мерки на ЕС, зад които ясно прозираше нежеланието на европейците да се лишат от икономическите изгоди от връзките с Русия, никак не отговаряха на това условие. Според Стивънс тревогата на Брюксел да не ескалира конфликта произведе компромиси, които всъщност само окуражиха Путин към продължаване на експанзията - и съответно ескалираха конфликта.
НО ЕКСПАНЗИЯ ЛИ Е НАИСТИНА руската позиция за Украйна? И двете страни в конфликта се мъчат да ни натрапят категоричен отговор на този въпрос, на който всъщност не може да се отговори категорично.
За Запада намесата на Путин е "незаконно анексиране на територия и нарочно дестабилизиране на съседна суверенна държава, което не може да бъде прието в Европа на ХХІ век" (думи на Жозе Мануел Барозу).
За руснаците обаче Украйна е нещо повече от "съседна суверенна държава". Става дума за земи, които са били под руска власт още от времето на Петър І. Москва бе принудена да преглъгне отделянето на бившия Източен блок и дори на няколко от бившите си васални републики. Но трудно би преглъгнала загубата на Украйна, на която от векове гледа като на свой заден двор. Особено като имаме предвид, че главните активисти за европейската интеграция на Киев бяха Радек Сикорски и Карл Билд – тоест Полша и Швеция, които от четири века оспорват властта на Москва върху Украйна. И че най-острите упреци срещу кримската офанзива на Путин идват от стария противник Вашингтон.
В РУСИЯ С ВЪЗМУЩЕНИЕ ОТБЕЛЯЗВАТ, че сегашната им политика към рускоезичните части на Украйна не се отличава съществено от прословутата "Доктрина Монро", според която всички опити на европейски сили да се намесват в делата на северно- или южноамерикански държави се разглеждат като актове на агресия към САЩ. Въоръжена с тази доктрина, щатската дипломация почти два века се меси в делата на съседите си, за да ги предпази от намесата на европейците – като например в случаите с Куба и със свалянето на Салвадор Алиенде в Чили. По какво тази политика се отличава от руската намеса в Крим, освен че там има руско население, възмущават се в Москва. "Американците дори не знаят къде е Крим", каза преди време Владимир Якунин, един от приближените на президента. Изобщо не е чудно, че твърдата позиция на Путин му донесе рейтинг на одобрение у дома, доближаващ 90-те процента.
НО СЪЩО ТОЛКОВА АРГУМЕНТИРАНА е и позицията на украинците, които се борят отчаяно за националната си независимост още от Полтавската битка (през 1709 съюзените украинци и шведи са разбити от Петър І). И добре помнят сталинския "Голодомор" през 1932-33, когато заради наложената от Москва колективизиция настъпва най-жестокият глад на ХХ век и загиват милиони. Неслучайно през Втората световна война част от украинците приветстват немските войски като освободители, а друга част сформират националистически партизански отряди, които се бият и срещу немци, и срещу руснаци.
А и аргументът със защитата на рускоезичното население никак не звучи добре в европейските уши. Защото рускоезични малцинства има и в прибалтийските страни, и в Германия, и в Кипър, и по българското Черноморие. Да не говорим, че в самата Русия има предостатъчно етнически малцинства, включително 2.9 милиона украинци, 5.5 милиона татари - и над 30 000 българи.
ВЪЗМОЖНО Е НОВИТЕ САНКЦИИ да принудят Москва към отстъпки. Руската икономика е небалансирана и твърде зависима от колебливите световни цени на суровините. Прогнозите за минимален ръст на БВП тази година вече изглеждат твърде остарели – въпросът е само в какви рамки ще бъде рецесията. Някои банки, като ВТБ24, вече забележимо започнаха да ограничават отпускането на кредити – "първи индикатор за общото влошаване на икономическата ситуация", призна президентът на кредитната институция Михаил Задорнов.
През следващите 12 месеца излизат падежите по задължения на руските банки за над 161 млрд. долара. Прекъснатият достъп до европейско финансиране оставя на Путин само един изход: още веднъж (след 2009) да почука на вратата на китайците. Но това ще увеличи опасно и без това сериозната му зависимост от Пекин.
Алексей Кудрин, един от доверените съветници на Путин, открито предупреди президента, че задълбочаването на враждебния курс към Запада застрашава руския бизнес. The Economist изчисли, че само щетите като загубена стойност на руския финансов пазар ще надхвърлят 1 трилион долара – загуба, която няма да се усети директно от повечето руснаци, но ще е непоносимо болезнена за руските олигарси.
От друга страна, както отбелязаха американските политолози Гади и Икс в един доклад за института Brookings, "ако мотивацията е защита на националните интереси... историята ни показва, че руснаците могат да понесат изумителни трудности. Справянето и оцеляването... са част от руската национална идентичност".
---
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 49 / 2014