Дребничка, семпло облечена, често смееща се, Джорджа Мелони не прилича много на "най-опасната жена в Европа", за каквато я обявиха някои либерални издания. Не прилича и на новото лице на европейския консерватизъм, както я виждат немалко хора от десницата. Първото е етикет, лепнат набързо и без кой знае какви реални основания; второто е само сляпа надежда, хвърлена върху личност, която обществото все още познава слабо. Единственото нещо, което засега изглежда сигурно за Джорджа Мелони, е, че след изборите на 25 септември тя ще стане новият министър-председател на Италия - и първата жена в 161-годишната история на този пост, започнал с националния герой граф Камило ди Кавур през 1861.
Джорджа Мелони, лидер на "Братята на Италия" и почти сигурен следващ министър-председател на Италия преди изборите тази неделя
МЕСЕЦ ПРЕДИ ИЗВЪНРЕДНИТЕ парламентарни избори*, свикани след рухването на широката коалиция и оставката на премиера Марио Драги, социолозите още не смеят да посочат със сигурност коя партия ще спечели най-много гласове. Fratelli d'Italia ("Братята на Италия") на Мелони води в повечето социологически прогнози, но лявата Демократическа партия е много близо зад нея. Това обаче няма особено значение - изглежда почти стопроцентово сигурно, че именно Мелони ще управлява страната след вота. Демократите нямат достатъчно мощни съюзници, за да мислят за създаване на правителство, докато зад Мелони са западащата, но все още мощна Лига на Матео Салвини и "Форца Италия" на завърналия се Силвио Берлускони. Конституционният референдум в Италия през 2020 промени значително избирателната система в страната, освен че намали броя на депутатите до 400 (от 650) и броя на сенаторите до 200 (от 315). Сега вотът ще се проведе по смесена система - пропорционална и мажоритарна.
Социологическите анкети сочат около 24% за "Братята на Италия", 12-13% за Лигата, около 7.5% за "Форца Италия" и между 1 и 3% за четвъртия партньор в дясно-центристката коалиция - Noi Moderati ("Ние, умерените") на Маурицио Лупи. От другата страна Демократическата партия получава между 21 и 25 процента според различните агенции, но трите й коалиционни партньора събират общо не повече от 6%. Всъщност повечето политически наблюдатели прогнозират, че дясната коалиция ще има парламентарно мнозинство и най-после ще може да управлява без неизбежните в последното десетилетие тежки политически компромиси. А по закон и договореност премиерският пост е за лидера на водещата партия в коалицията - тоест за Мелони.
Социолозите са единодушни, че дясната коалиция, оглавявана от Мелони, Салвини и Берлускони, ще има значителна електорална преднина пред обединението на левицата
МНОЗИНСТВО В ДВЕТЕ КАМАРИ И СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО за повечето италианци звучи като отдавна отписана мечта. Стабилността на управлението не е от характерните черти на италианската република след основаването й през 1946. Оттогава насам страната е имала 67 различни правителства (само за сравнение, за същия период Германия е сменила деветима канцлери, плюс един временно изпълняващ). От тези правителства само две са се задържали на власт повече от три години, и нито един кабинет не е успявал да изтрае четири. Всъщност в цялата история на независима Италия от 1862 насам - като кралство и като република - само едно правителство е надхвърляло границата на четирите години. Това на Бенито Мусолини.
Последният факт допълнително усилва опасенията на левицата в Италия, че предстоящите избори ще дадат властта на духовната наследничка на Дучето. Впрочем тези опасения не са само в Италия. В девет различни профила на Джорджа Мелони, публикувани в големи международни медии като Le Monde или Guardian, неизменно присъства определението "пост-фашистка".
На пръв поглед в биографията на лидерката на Fratelli d'Italia има достатъчно сламки, подкрепящи такъв етикет. Нейната политическа биография започва от Италианското социално движение (Movimento Sociale Italiano), създадено от оцелелите привърженици на Мусолини след войната. Тя самата се е изказвала ласкаво за определени политики на Дучето. А през юни, на местните избори в Ладисполи, първата работата на спечелилия кандидат на дясно-центристката коалиция бе да прекръсти един площ на името на Джорджо Алмиранте, водеща фигура в пропагандния апарат на Мусолини и после основател на Италианското социално движение.
НО ЛЕПЕНЕТО НА ЕТИКЕТИ на базата на отделни факти може да е подвеждащо. Първата политическа формация, в която влиза Мелони, наистина е смятана от мнозина за неофашистка - но по онова време Джорджа е била едва 15-годишна. Решенията на една тийнейджърка едва ли са единственото, по което да съдим за бъдещите действия на една пораснала жена, казва кореспондентът на Bloomberg Киара Албанези.
Одобрението на Мелони за Мусолини се отнася само до някои политики - тя неведнъж публично е заклеймявала някогашния диктатор за авторитарния подход, расистките закони срещу евреите и вкарването на Италия във войната. "Мусолини е направил и добри неща, но това не го спасява", казва тя.
Освен това нито икономическите, нито геополитическите възгледи на Мелони имат нещо общо с пост-фашизма. Някои наблюдатели по навик я сравняват с Марин Льо Пен във Франция, но всъщност двете са безкрайно различни. Льо Пен е за повече държавна намеса в икономиката и засилване на социалните придобивки; в международен план тя понася доста критики заради близките отношения с Владимир Путин, и заради евроскептицизма си. Последното се отнася в пълна степен и за Матео Салвини, лидера на италианската Лига, който навремето дори се снима с фланелка с лицето на Путин в европарламента и обяви, че разменя "двама Матарела за половин Путин" (Серджо Матарела e президентът на Италия; Салвини наскоро изтри злополучния пост от акаунта си в Twitter, но не и преди той да бъде разпространен от опонентите му).
МЕЛОНИ ОБАЧЕ НЕ Е ЗА ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВА в икономиката - тъкмо обратното, тя обещава мерки в подкрепа на бизнеса и инвеститорите, намаляване на административната тежест и на данъците, дори въвеждане на плосък данък. И в никакъв случай не е от симпатизантите на Путин: от самото начало на кризата в Украйна тя подкрепя категорично позицията на украинците ("Те ни показаха как една храбра нация трябва да се бори за свободата си"). Мелони е про-НАТО и про-Америка, и освен това при нея няма и помен от характерния за т. нар. крайна десница евроскептицизъм. Мелони е твърдо за обединена Европа - но като сегашната конфедерация, а не като по-тясна федерация, за каквато настояват привържениците на задълбочаващата се интеграция. През 2019 заяви, че за нейната партия модел за подражание е унгарският премиер Виктор Орбан, който "с примера си показва как гордо да стоиш на европейската сцена, като в същото време пазиш суверенитета и християнската идентичност на народа си, защитаваш границите си от масовата имиграция и реалната икономика - от спекулативните финанси".
В много интервюта лидерката на "Братята на Италия" уверява, че се вдъхновява от английския консерватизъм. Но истината е, че Италия никога не е имала истинска консервативна партия - дори във времената на отдавна рухналите християндемократи.
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА МЕЛОНИ СА УМЕРЕНИ или дори прогресивни в почти всички сфери. Има само две изключения: имиграцията и семейството. Мелони е твърдо против нелегалните имигранти и настоява за морска блокада, която да спре притока им от Либия - разбираемо с оглед на факта, че в Италия по този път са пристигнали над 750,000 бежанци в последните години. И освен това е твърдо за традиционните семейни и християнски ценности, и против "LGBT лобитата", както ги нарича. "Аз съм Джорджа. Жена съм. Майка съм. Италианка съм. Християнка съм. Не можете да ми отнемете това", каза тя на един митинг през 2019. Някой превърна думите й в диско хит, който има десетки милиони гледания в YouTube. Мелони вече приема гей-браковете, но е твърдо против осиновяването на деца от гей-двойки ("всяко дете има право на майка и баща"). Не е за забрана на абортите, но иска повече контрол върху тях.
НЕЙНАТА СОБСТВЕНА БИОГРАФИЯ НЕ Е ТОЧНО ПРИМЕР за съхранени християнски и семейни ценности. Джорджа е родена през 1977 в Рим като по-малкото дете на родители от юга (сардинец и сицилианка). Баща й не искал второ дете и бременната й майка Анна отивала да прави аборт, когато внезапно спряла, отбила се да изпие едно кафе и размислила. Когато Джорджа била на 11, бащата, по професия данъчен консултант, избягал с любовницата си в Испания. Майката се захващала с какво ли не, включително с писане на еротични романчета, за да успее да отгледа децата си. Джорджа била пълна отличничка в училище, но нямала пари да следва в университета, затова започнала отрано да работи - детегледачка, продавачка, сервитьорка, накрая като журналист. Журналист е и днешният й партньор, с когото имат 5-годишна дъщеричка. Не са женени - аз вярвам в брака, но партньорът ми не вярва, обяснява Мелони.
На 15 Джорджа започва активно да се занимава с политика - сама казва, че била мотивирана от убийствата на съдиите Фалконе и Борселино от мафията през 1992. През 1998, едва 21-годишна, е избрана за провинциален съветник. През 2004 оглавява женската организация на Националния алианс, наследника на Италианското социално движение. През 2006 е избрана за депутат, а две години по-късно става министър за младежта в правителството на Силвио Берлускони - и до днес най-младият министър в италианската история.
ПРЕЗ 2012, НЕДОВОЛНА ОТ ПОДКРЕПАТА на партията си за експертния кабинет на Марио Монти, тя я напусна и основа "Братята на Италия". Дотук нищо не я отличаваше от десетки други амбициозни италиански политици, превърнали партийното роене в същинско изкуство (от 1992 насам в състава на италианските правителства са участвали не по-малко от 48 различни партийни формации). Но после започнаха да се натрупват и разлики. За тези десет години възгледите на Мелони претърпяха еволюция, но не и радикална промяна. Във време на абсурдни компромиси в името на властта, като коалицията между дясната Лига и левите популисти от "Петте звезди", "Братята на Италия" успя да остане вярна на принципите си. Дори отказа да влезе в коалицията зад правителството на Марио Драги, където се наместиха всички останали, включително Салвини и Берлускони (вероятно фактът, че това правителство трябваше да разпредели огромните средства от ЕС за справяне с ефектите от пандемията, е изиграло роля). Мелони единствена от водещите политици в Италия се обяви и против режима на зелените паспорти, който бе най-строгият в целия ЕС и на практика не позволяваше на хората без ваксина дори да ходят на работа ("Изглежда ми сюрреалистично, че държавата си позволява да ти казва дали можеш или не да работиш, за да изхранваш децата си", каза тя в разговор с Никълъс Фаръл от The Spectator).
В РЕЗУЛТАТ НА ВСИЧКО ТОВА ДНЕС Джорджа Мелони минава за принципен и честен политик - което обяснява и огромния й скок в социологическите анкети. Някои свързват възхода на "Братята на Италия" само с отлива от Лигата на Салвини, но това не е съвсем точно. Всъщност популярността на Мелони тръгна нагоре още през 2019, когато Лигата бе на върха на подкрепата си. Зад "Братята на Италия" днес са както десни, така и бивши гласоподаватели на крайно левия Бепе Грило и неговите "Пет звезди". На базата на социологическите изследвания и променената избирателна система изглежда, че дясноцентристката коалиция ще вземе 55-58% от местата в следващия парламент. И макар Салвини и Берлускони да са доста трудни партньори, Джорджа Мелони може да се окаже начело на първото стабилно и с дълъг живот италианско правителство от много години насам. Освен ако, както подчертава Никълъс Фаръл, "международните коментатори, мислители и политици не обявят война на Италия".
* Статията е публикувана в списание Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 08 / 2022