Текст ПЕТЪР ЙОВЧЕВ*
"Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите": няма как да не си припомним афоризма на големия френски журналист Алфонс Кар, докато наблюдаваме странната приемственост между последните български правителства по въпроса за членството на страната в еврозоната.
Коалицията, подкрепила правителството на Кирил Петков, бе съшита с един-единствен конец, обединил четирите й съставни партии: обещанието да се скъса с моделите, налагани от предишните кабинети на Бойко Борисов. Партията на Петков носи това обещание в самото си име: "Продължаваме промяната". Но по темата за еврото - един от най-важните избори, пред които е изправена страната - новата власт е трогателно единодушна със старата.
В КОАЛИЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ СА ЗАПИСАНИ черно на бяло целите по отношение на еврото:
- "МФ и БНБ да изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в Еврозоната...";
- "Присъединяване в еврозоната с необратимо фиксиран курс 1,95583 лв. за едно евро без допускане на отклонения от него по никакъв начин";
- "Влизане в еврозоната възможно най-скоро".
Ако ви се струва, че в мисленето, изложено в тези три цели, има нещо шизофренично, не сте единствени. Коалиционните партньори признават, че до момента анализ за възможните ползи и вреди от еврото не е правен, и се ангажират да поправят пропуска. Дотук добре. Но в същото време се съгласяват за "възможно най-скоро влизане в еврозоната". Значи анализът няма никакво значение. Независимо дали ползите се окажат повече, или вредите, все тая: дръж се, еврозоно, ние идем! Какво налага това бързане, не е ясно: и новото правителство, по подобие на старото, не е извадило конкретни аргументи.
Хърватия има някои аргументи да бърза да замени куната с еврото. Но нито един от тях не е валиден и за България
ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ Е В РЯЗЪК КОНТРАСТ с предпазливия подход на Чехия, Унгария и Полша, които на този етап нямат никакво намерение да се доближават до еврозоната (да не говорим за Дания и Швеция, които се отказаха от нея с референдуми). В рязък контраст е дори със съседна Румъния, която през 2018 бе ускорила леко процеса по напредването си към единната валута, но сега рязко го спря. През декември правителството в Букурещ потвърди, че отлага календара си за влизане в еврозоната най-рано за 2029 година.
Така единственият друг кандидат за паричния съюз остава Хърватия. Но ако сравним Хърватия и България, двете страни са като огледални противоположности:
- Левът, благодарение на валутния борд, е обвързан с еврото и това на практика премахва валутния риск. Докато куната не е и централната банка в Загреб трябваше неведнъж да прибягва до скъпи пазарни интервенции, за да овладява курса;
- В Хърватия делът на туризма в БВП бе цели 25% през 2019, и то предимно с туристи от ползващи еврото дестинации. В България делът на туризма от брутния продукт е около 11%, и мнозинството туристи са от нееврови дестинации;
- В Хърватия т. нар. "евроизация" на икономиката - тоест делът на кредитите и депозитите, направени в евро - е около два пъти по-висока от този в България;
- И накрая, но не по важност, Хърватия има голям публичен дълг - 87.5% от БВП, докато при България той е едва 24.7% (към края на второто тримесечие на 2021).
Тоест нито един от аргументите, които имат хърватите да искат еврото, не е валиден и за България.
Министърът на финансите Асен Василев. Фотография ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
КОЛКОТО ДО ШЕПАТА АРГУМЕНТИ, изтъквани от привържениците на еврото у нас, те напоследък се чуват все по-рядко. Нека ги припомним:
- Приемането на еврото ще понижи лихвите. Първо, ефектът от глобално ниските лихви отдавна вече стигна и до българските банки. И второ, твърде спорно е дали прекомерно ниските лихви са плюс. Те стимулират надуването на опасни балони, например в имотния сектор, и освен това изкуствено поддържат живота на т. нар. "зомби" компании, които иначе конкурентната среда би заличила.
- Приемането на еврото ще повиши кредитния рейтинг на страната. Това вероятно е вярно в краткосрочен аспект. Но в дългосрочен рейтингът зависи от провежданата политика, а не от членството в еврозоната. Страни извън нея, като Чехия и Полша, имат чувствително по-висок рейтинг от държави като Италия, Португалия, Гърция, Кипър, които са вътре.
- Приемането на еврото ще стимулира търговията. Няма никакви доказателства в подкрепа на такъв ефект. Всъщност професорът от Принстънския университет Ашока Моди твърди обратното: че приемането на еврото е намалило търговията между Германия и Испания, докато обменът между Германия и страни извън еврозоната, като Чехия, Унгария и България расте.
- Еврото ще стабилизира банковата система. Това е, меко казано, нелепо. Банковата система в България е консервативна, свръхкапитализирана и доста по-стабилна от банковите системи в еврозоната. Скандалът с КТБ бе по-скоро политически стимулиран, докато множеството банкови скандали в еврозоната - от испанската Santander, през Danske Bank и цяла плеяда италиански банки, та чак до Deutsche Bank - говорят за системни слабости.
- Еврото ще гарантира европейското бъдеще на България. Също нищожен аргумент. България направи цивилизационния си избор с членството в ЕС и НАТО. Влизането или не в паричния съюз няма никакъв геополитически ефект. Дания, Швеция и Чехия не са по-малко европейски страни, защото ползват кроните си. Нито пък някой би се усъмнил в цивилизационния избор на Швейцария, която дори не е член на ЕС.
ВСИЧКИ ТЕЗИ "МНИМИ" ПЛЮСОВЕ от еврото никак не звучат убедително в днешната ситуация, и вероятно затова все по-рядко се споменават напоследък. Вместо това евроентусиастите имат нов коз: че членството в еврозоната би дало на България достъп до по-сериозна финансова подкрепа при кризи като тази с Covid-19.
Това е изключително интересен аргумент. Просто защото, ако го разгледаме детайлно, той всъщност работи в обратна посока (както казваше един комик, "при такива приятели не ти трябват врагове"). Има три неизбежни възражения срещу тезата за по-голямата и сигурна помощ.
Първото е, че Европейският стабилизационен механизъм (ЕSM), който е главният инструмент за оказване на такава помощ, си остава болезнено недофинансиран. При това положение основната опция за оказване на подкрепа е чрез ново печатане на пари - проинфлационна политика, която е в основата на сегашните затруднения на еврозоната.
Второто възражение е по-скоро под формата на въпрос. Дори и България да е член на еврозоната, кой е по-вероятно да се нуждае от спасяване - тя, която има едва около 15 милиарда евро публичен дълг (под 25% от БВП), или страни като Италия (2.7 трилиона евро дълг, 156% от БВП), Франция (2.76 трилиона евро, 115%), Испания (1.42 трилиона евро, 123%), Португалия (277 млрд. евро, 135%), Белгия (547 млрд. евро, 114%), Кипър (25 млрд. евро, 112%)? Общият публичен дълг на страните от еврозоната е 11.6 трилиона евро. Общият публичен дълг на членките на ЕС, които не са в еврозоната, е само около 1 трилион.
За разлика от централните банки в САЩ и Великобритания, ЕЦБ не дава и да се издума за повишаване на лихвите
ВПРОЧЕМ ИМЕННО ВСЕ ОЩЕ НИСКИЯТ ПУБЛИЧЕН ДЪЛГ на България според някои скептици е главната мотивация на местния политически елит да ламти за еврото. В момента валутният борд обуздава естествения копнеж на политиците да харчат. С евентуалното влизане в еврозоната пречката ще отпадне. Гърция, която имаше съотношение дълг/БВП малко над 90% в навечерието на въвеждането на еврото, и над 160% десетилетие по-късно, е добра илюстрация за рисковете. Любопитно е да добавим, че след още едно десетилетие на затягане на коланите и наложени отвън мерки за овладяване на дълга, съотношението в средата на 2021 година вече е 207%, а нетният публичен дълг на Гърция надхвърля 354 милиарда евро - или по 3421 евро на всеки мъж, жена и дете в страната.
И все пак Гърция не е най-рисковият фактор. В еврозоната, както стана дума, има държави с несравнимо по-високи дългови планини. Това са държави, които, както се шегуваха в ЕЦБ навремето, са too big to bail, твърде големи, за да бъдат спасявани. Което вероятно обяснява и нежеланието на Европейската централна банка дори да споменава възможността за увеличаване на лихвите - стъпка, която Bank of England вече предприе, за да противодейства на инфлацията, и която американският Федерален резерв обяви като намерение за догодина. Само че подобна мярка и от Франкфурт би могла да е сътресението, което да катурне доминото в еврозоната. Трябва ли България да се нареди между плочките му точно в този момент? Ето това е въпросът, който правителството и БНБ трябва да анализират, преди да си поставят "спешни" цели. Защото всъщност няма нищо спешно: членството в еврозоната няма да ни избяга. То е записано като ангажимент в присъединителния ни договор към ЕС. Но би било добре да се случи тогава, когато не само България е готова за еврото, но и еврото стане готово за България.
---
* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INLIGHT MAGAZINE, брой 136