Stereo MCs: За нас България е диви цветя, пъстърва и музиката на KiNK

STEREO MC's ще свирят на SPICE MUSIC FESTIVAL в Бургас (6-8 август), заедно с Maxi Priest, DJ Bobo, Дони и Момчил, Allice DJ, In-Grid, C-Block, Лийрой Торнхил от Prodigy, Джени от Ace of Base и още доста други. По този повод Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE разговаря с фронтмена на прочутата електронна група Роб Бърч.
  
  

   
     
Роб, хората обичат да категоризират музиката. И после се сблъскват с нещо като Stereo MCs. Определяли са ви като хип-хоп, техно, хаус, електронна музика, дори като ейсид джаз. В един момент оглавявахте класацията за танцова музика в Америка. А мнозина ви познават от турнетата с рок легенди като Happy Mondays, U2 и Jane's Addiction. Как определяте музиката си самите вие? И нужни ли са изобщо такива категоризации?
- Категориите съществуват, за да организират нещата, така че хората да могат да бързо да открият и да купят онова, което искат. Но творческият процес криволичи между категориите, защото музиката не е създадена да пасва точно на каталозите - създаването й е естествен процес. Всъщност така тя се развива - като кара категориите да се променят и увеличават.
Музиката, която ние се стремим да правим, се основава на енергията и вибрацията... и на добрата идея, когато ни хрумне. Можете да я наричате електронна, нямам нищо против.

Кои бяха влиянията, помогнали да се роди емблематичният звук на Stereo MCs?
- Рапът на 80-те, фънк, дъб, хаус и ейсид, заедно с кипящия котел от детството ни: Pink Floyd - Clash - Apocalypse Now - Clockwork Orange. Също нашият стар Bell A.D.T. Delay Unit. И някои изпарения във въздуха.
     

  
   
Локдауните бяха много труден период и за музикантите, и за почитателите на музиката. Как се справихте с тях? Продуктивен ли беше този период за вас?
- Имах късмет, че синът ми дойде да поостане с мен точно преди всичко да започне. С него си създадохме нов ритъм на живот, фокусирахме се върху здравословното хранене. Усещането бе, че светът ни е станал малко сюрреалистичен - толкова тих, спокоен. Лятото беше едно от най-горещите. Мислех си, че имаме късмет да имаме храна и подслон в тези странни времена, така че прекарах много часове в студиото, работейки върху нова музика, и също толкова много часове в разговори за живота със сина си, докато правехме дълги разходки. Но още не разбирам съвсем какво се случи...

През 1994 бяхте завладели света: най-добра група на наградите BRITs, албумът 'Connected' бе на второ място в британския чарт, четири различни сингъла влязоха в Топ 20. След това ви бяха нужни още седем години, преди да издадете следващия си албум. Какво се случи?
- Не знам. Пък и ако знаех, вероятно нямаше да ми задавате този въпрос. Твърде дълги турнета... претоварване от бизнес аспектите на музиката... Може би наистина беше най-добре да изчакаме, докато имаме албум, който харесваме - Deep Down and Dirty - вместо да бързаме да осребряваме успеха си. Доказателството е, че ние все още сме заедно и вършим онова, което винаги сме искали - да създаваме независима музика.
   
  

    
    
Преди година Шан Евънс от Kosheen ни призна, че успехът и постоянните турнета са били убийствени не само за личния й живот, но и за връзките вътре в групата. Как се справихте вие с успеха? Кои са най-големите капани пред един успял, пътуващ постоянно музикант?
- Зависи как ти въздейства всичко това като личност. Можем да реагираме по най-различни начини в зависимост от това в такъв етап от развитието си сме, какъв е характерът ни, каква подкрепа имаме.
Успехът е нещо чудесно, вдъхновяващо и пълно с невероятни преживявания. Но славата е един празен балон, в който нямаш истински приятели. Хубавата част е пътуването към успеха... понякога е даже разочароващо да пристигнеш.
Според мен един музикант трябва да се стреми да си остане скромен и да пази здравето си. Иначе или се преуморяваш, или решаваш, че си прекалено велик. Трудно е също да се намери балансът със семейството или любимия човек. Но този баланс е нужен, за да имаш нормален живот.

През 2016 създадохте своя собствена звукозаписна компания - Connected. Как се развива тя? Какво е за един музикант да си изкарва хляба в ерата на YouTube и Spotify? Какво бихте променили в музикалната индустрия, ако имахте власт?
- Благодаря, че питате, нашият лейбъл върви добре и издаваме много нови имена, особено в Afro/Deep House/Electronic зоната на танцовата музика. Усещаме нов прилив на енергия и живот от връзката с тях.
Естествено, това е вече съвсем друг свят в сравнение с този, в който аз започнах като тийнейджър. Някои музиканти могат да живеят от Youtube и Spotify, но за целта трябва да имаш милиони фенове и стриймове. И трябва да научиш специфичните неща за тези канали. Аз се стремя просто да правя музика, да се трудя здравата на микрофона и да помагам на Ник (продуцента Ник Холъм, б.ред.) да ръководи компанията ни. Той е шефът.
Ако можех да променя нещо... Всички големи платформи, които печелят от стриймването на музика, би трябвало да връщат повече от приходите си към музикантите, особено в тези времена. А и правителствата ни не виждат важността на танците, клубовете и живата музика. Те трябва да подкрепят тази индустрия, защото тя храни душите на хората и осигурява щастие.
  
   

   
    
Записахте първите си албуми с оборудване, което би шокирало един днешен DJ - примерно с касетофон за ударните. Днес за създаването на музика е напълно достъчен един лаптоп и чифт слушалки. Както сам казахте наскоро, човек може да го прави дори в самолета. Това несъмнено улеснява много нещата. Но помага ли в действителност на творческия процес?
- Високотехнологичната ни среда наистина променя процеса. Но творческата искрица може да дойде по всяко време, и за нея не ти е нужен компютър. Аз мога да раждам идея и с тенекиена консерва, с търнтейбъл или със стария ни миди плъгин.
Иначе несъмнено е по-лесно да произведеш музика днес. Но всъщност отнема повече време. И освен това технологиите ни позволяват да анализираме музиката в далеч повече детайли отпреди, и да се стремим да направим съвършено онова, което понякога е по-добре да се остави несъвършено.

Много хора смятат, че покрай всичките тези компютри, Big Data и способността на услуги като Shazam да измерват незабавно реакциите на публиката, творчеството е отстъпило на заден план в музикалния процес. Стана ли наистина музиката по-монотонна напоследък?
- Аз не живея в дигиталния свят и не искам да измервам музиката по такива начини, така че за мен музиката си остава винаги изненада и източник на вдъхновение... За да създавам музика, трябва да изпитвам нещо. И тя е предназначена именно за хората, които също искат да почувстват нещо.
  
  

   
   
На сцената сте вече над три десетилетия. Промени ли се отношението ви към изпълненията на живо?
- Не. Духът управлява тялото.

Вие сте чести посетители в България. Различна ли е публиката тук, в Източна Европа, в сравнение с тази на Запад?
- Според мен е по-радостна и по-енергична.

Какво ви хрумва първо, когато чуете "България"?
- Диви цветя, пъстърва на скара и KiNK (псевдонимът на световноизвестния български DJ Страхил Велчев, б. ред.).

свързани

Петте най-влиятелни албума в историята

Как убихме музиката