Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR"Днес е стартът на едно голямо пътуване. За Европа това равнозначно на изпращането на човек на Луната". С тези думи в края на 2019 година Урсула фон дер Лайен, председателят на новата Европейска комисия, провъзгласи прословутата Зелена сделка - кръстена така по явна аналогия с Новата сделка (New Deal), обявена от Франклин Д. Рузвелт през 1933 за справяне с ефектите от Голямата депресия.
Опитът на френския президент Макрон да въведе само малка част от допълнителните такси, предвидени в Зелената сделка, отприщи протестите на Жълтите жилетки преди две години
АНАЛОГИЯТА С ПРОЕКТА "АПОЛО" за стъпване на Луната е донякъде разбираема - и ЕС чрез Зелената сделка се надява да направи "огромен скок за човечеството" в ефективното управление на енергията и в елиминирането на парниковия ефект. Но има и една съществена разлика: Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не са имали основания да се тревожат, че гневна тълпа с жълти жилетки ще ги замеря с домати на връщане. Докато при Зелената сделка вероятността за такава развръзка никак не е малка, както предупреди наскоро The Financial Times.КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА? На този етап тя се изчерпва с един 24-страничен документ, много богат на грандиозни планове и твърде беден на подробности. Той се състои от десет основни точки, обединени от първата: "климатично неутрална Европа до 2050 година". За целта общността ще се опита ударно да понижи парниковите си емисии с 50-55% още до 2030 година, вместо с досега предвидените 40%. Това ще е нещо като "шоковата терапия" на Балцерович навремето.
За целта предстои преразглеждане на абсолютно всяка европейска директива и норматив, като се започне от тези за възобновяемата енергия и за енергийната ефективност.
За да се направи следващата стъпка - пълна климатична "неутралност" до 2050 - Еврокомисията иска да въведе т. нар. "кръгова икономика". За целта тя ще въведе за всеки промишлен сектор предписания "как да изработваме нещата", така че да се пестят материали и да се гарантира максимална степен на рециклиране и повторно използване на продуктите. Освен това чиновниците от комисията искат да преобразят строителството, с утрояване на темпа на иновации; да елиминират напълно замърсяването на водите, въздуха и почвите; да опазят екосистемите; да трансформират селското стопанство, "значително намалявайки използването на пестициди, торове и антибиотици"; да доведе до нула емисиите от транспорта; да ускори научната и развойна дейност; и, за финал, да осигури глобална подкрепа за новите си политики, като "води чрез личен пример".
"Убедена съм, че старият модел на растеж, базиран върху изкопаеми горива и замърсяване, е безнадеждно остарял и неадекватен за нуждите на планетата ни", каза фон дер Лайен.
Еврокомисарят Франс Тимерманс, син и внук на миньори, предупреждава, че ако преходът не е честен за всички кръгове на обществото, той изобщо няма да се случи
ВСИЧКО ТОВА ЗВУЧИ ЧУДЕСНО, но поражда два основателни въпроса. Първият е за компетентността на комисията да изпълни красивите думи със съдържание. Става дума - ни повече, ни по-малко - за най-мащабния план за икономическа трансформация от зората на Индустриалната революция насам. А единствената задача, с която настоящата Европейска комисия се натовари до момента - тази по доставките и разпределението на ваксините срещу Covid-19 - не вдъхва кой знае какъв оптимизъм, честно казано.
Вторият, и най-съществен въпрос е кой ще плати цената за Зелената сделка.
Според фон дер Лайен и екипа й тази цена възлиза на внушителния 1 трилион евро само за етапа до 2030 година. Половината от това ще дойде от бюджета на ЕС (тук е мястото да припомним, че въпросният бюджет, и без това поизтънял след излизането на Великобритания, възлиза едва на около 135 милиарда евро годишно). Около 100 милиарда евро ще дойдат от националните бюджети на страните-членки, включително България. Други 300 милиарда се очакват от частния сектор в замяна на обществени гаранции, като при Плана "Юнкер". И накрая още 100 милиарда евро трябва да дойдат като заеми от международни финансови институции, от ЕИБ и националните банки за развитие на 27-те членки.
Полски миньори. Стотици хиляди хора от този сектор, от Испания до българския Маришки басейн, ще са принудени да сменят професиите си покрай Зелената сделка
ТОВА ОБАЧЕ Е САМО ЧАСТ ОТ ЦЕНАТА: Еврокомисията признава, че ще е нужна подкрепа и от частния сектор. Никой не е изчислил официално каква ще е тази "подкрепа". Според Жан-Франсоа Понс от Alphalex-Consult става дума за поне 2.7 трилиона евро за следващите 10 години в добавка към трилиона, предложен от комисията.
А освен това, разбира се, Зелената сделка има и друга цена: онази, която ще бъде платена от домакинствата. Защото "климатична неутралност" и "кръгова икономика" звучат добре като термини, но зад тях се крият доста болезнени за обикновените хора преходи. "Утрояването на иновациите" в строителството означава отчетливо по-скъпи жилища; "въглеродно неутралният транспорт" означава сериозна надбавка в цената на всички търговски стоки. Досегашните опити на ЕС да намали емисиите на леките автомобили - доста скромни впрочем на фона на бъдещите планове - вече доведоха до много осезаемо поскъпване на новите коли.
ГЕРМАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ ВЕЧЕ ИМАТ известна представа какво предстои на останалата Европа, защото от януари тяхното правителство въведе един от основните инструменти на Зелената сделка. Кабинетът на Меркел задейства т. нар. Национална схема за търговия с емисии, която на практика означава допълнителен данък от 25 евро на тон въглеродни емисии върху бензина, дизела, газа и горивата за битово отопление. Според сметки на германската Федерация на потребителските организации (VZBV), цитирани от The Financial Times, това ще повиши цената на дизела с 8 евроцента за литър, на бензина - със 7 цента, а отоплителните горива ще се таксуват с по 159 евро за 2000 литра. Eдно нормално четиричленно семейство ще плаща по 204 евро допълнително на година заради новата схема, а през 2025 - по 451 евро, защото тогава цената на тон въглеродни емисии се очаква да се повиши до 55 евро.
Системата наказва най-вече по-бедните домакинства, подчертава Томас Бобингер от VZBV. Енергийната ефективност и електромобилите са скъпи инвестиции и не са по джоба на обикновения работник. "Ще има ли справедливост за общностите в Германия и Франция, помолени да понесат тежестта на климатичния преход? Означава ли нещо той за милионите гърци или португалци, които не могат да си позволят да се вълнуват какви ще са емисиите през 2050, загрижени само как да свържат двата края тази седмица? Очевидният отговор е "не"", писаха бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис и колегата му от "Движение 2025" Дейвид Адлър в статия за The Guardian. Именно опитът на Еманюел Макрон да въведе сходни допълнителни такси върху горивата отприщи вълната на "жълтите жилетки" във Франция.
ВЪПРЕКИ ТОВА ОБАЧЕ квотите за парникови емисии съвсем няма да са запазени само за германците. Еврокомисията възнамерява още през този юли да предложи подобна схема на общоевропейско ниво - от Париж до София.
Схемата за търговия с емисии (ЕTS) действа в Европа още от 2005, но обхваща само най-големите и най-замърсяващи енергийни и промишлени компании.
Сега ЕК ще предложи схемата да се прехвърли върху автомобилния сектор и строителството, като принуди и компаниите в тях да купуват кредити в замяна на емисиите си.
Това ще промени коренно правилата на играта. Досегашната схема засягаше пряко само включените в нея около 11 000 компании. Част от цената й достигаше до крайните потребители, но сравнително незабелязано на фона на общата инфлация.
Разширяването на ETS върху автомобилите и строителството вече пряко ще бръкне в джоба на европейците. Самата фон дер Лайер признава, че "хората с ниски доходи не могат да поемат този товар", и че тежестта трябва да се понесе от "онези от страната на производството, на промишлеността, и от онези с високите доходи". Преходът трябва да се направи така, че всички групи от населението да запазят непроменен начина си на живот, подчертава Марк Рюте, премиерът на Нидерландия. В противен случай, предупреждава той, ЕК ще загуби подкрепата на хората и мисията ще стане неизпълнима.
РАЗБИРА СЕ, ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА предвижда и пряко подпомагане на най-засегнатите от прехода. Имаме амбицията да осигурим 100 милиарда евро за тези цели, подчерта фон дер Лайен, след като предложи създаването на т. нар. "Механизъм за справедлив преход".
Има само един малък проблем: до кого достигат европейските пари. Историята на съюза е пълна с красноречиви примери как фондовете, предвидени за облекчаване на живота на бедните, накрая се озовават в ръцете на богатите. Такъв пример са селскостопанските субсидии в България. Замислени да осигурят заетост на селското население и да намалят урбанизацията, те понастоящем се усвояват почти изцяло от най-едрите земевладелци, които пък са стимулирани от тях да сеят основно култури, позволяващи висока механизация. Което на свой ред намалява нуждата от работна ръка и още повече ускорява урбанизацията. Естествено, България едва ли е образец за ефективно и прозрачно управление на средствата. Но българският пример в никакъв случай не е изолиран в Европа.
Самата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще е най-добрият тест за решимостта и справедливостта на Европейската комисия. Селското стопанство е значително по-голям източник на емисии от автомобилите, но досега винаги е оставало встрани от "зелените" политики на ЕС. Страни като Франция, един от основните бенефициенти на ОСП, досега неизменно са се противопоставяли на промени в тази посока.
Тази карта на света според емисиите въглероден диоксид ясно показва, че всякакви претенции на Германия към страните от Източна Европа в тази област са, меко казано, не съвсем справедливи
РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ схеми вече предизвика остри възражения от някои държави, начело с Полша. Позицията на полския премиер Матеуш Моравиецки в Брюксел бе подкрепена от България, от Румъния и от балтийските страни. В същото време Германия, Дания и Швеция настояха на източните членки да се наложат по-високи цели за емисиите, за да може блокът да изпълни целите си за 2050 година.
Но статистиката поставя някои въпроси за почтеността на такава позиция. Емисиите на Полша на глава от населението в момента са точно такива, каквито на Финландия (8.8 тона по данни на EDGAR), и по-ниски от германските (9.1 тона). Eмисиите на България са едва 6.3 тона. Нещо повече: страните от бившия Източен блок вече намалиха драстично емисиите си спрямо 1990 година - не толкова заради технологичен напредък, колкото заради индустриалния срив през 90-те, емиграцията и обезлюдяването. България е намалила парниковите си емисии с цели 39.8% спрямо 1990 година (и още повече спрямо пиковата в това отношение 1987). За същия период емисиите на Германия са се понижили с едва 21 процента, на Швеция - с 12.5%. Емисиите на Нидерландия са пораснали с 8.3%, на Канада - с 35%, бразилските са скочили със 115%, а китайските - с цели 353%.
Франс Тимерманс, еврокомисар по зелената сделка и сам внук на миньори, наскоро се изрази така: "справедлив преход, или няма да има преход". Сега Европейската комисия трябва да облече тези думи в дела.
Впрочем на финала си струва да припомним един факт, който малцина знаят за оригиналната "Нова сделка" на Рузвелт: тя никога не е работела. Икономическото възстановяване на САЩ и последвалото икономическо чудо се дължат не на хаотичните мерки на правителството - те така и не дават особен резултат до 1940 година - а на Втората световна война. Участието в нея е стимулът, който съживява американската промишленост и възражда загубените в предишната криза работни места.
ПАРНИКОВИ ЕМИСИИ НА ГЛАВА, 2018
Палау - 58.0
Катар - 38.2
Тринидад и Тобаго - 26.2
Кувейт - 23.9
ОАЕ - 22.4
Люксембург - 16.9
САЩ - 16.1
Русия - 12.1
Чехия - 10.4
Нидерландия - 9.5
Япония - 9.4
Норвегия - 9.4
Германия - 9.1
Финландия - 8.8
Полша - 8.8
Австрия- 8.2
Китай - 8.0
Гърция - 6.5
БЪЛГАРИЯ - 6.3
В тонове, данни EDGAR
LIVE
