Ваксините: Фиаско по брюкселски

Майкъл О'Лиъри, скандалният основател на бюджетния превозвач Ryanair, никога не се е славел със сдържаност и деликатен изказ. Eдва ли някой е останал изненадан, когато той посъветва лидерите на ЕС и родната му Ейре да "си измъкнат най-после ръцете" (без да уточнява откъде), и да си свършат работата с прословутите масови ваксинации срещу Covid-19.          ИЗНЕНАДВАЩОТО В СЛУЧАЯ Е ДРУГО: че много анализатори, известни с умереността и добрия си тон, сега използват доста по-остри фрази от О'Лиъри, за да обрисуват провала на Европейската комисия и в частност на лидера й Урсула фон дер Лайен. "Неуспехът на ЕС да достави навреме ваксините срещу Covid-19 е голям политически скандал", писа уважаваният коментатор на The Financial Times Гидиън Ракман. "За някои водещи политици, той е дори фиаско, което потенциално може да сложи край на кариерите им. Онези на огневата линия са Урсула фон дер Лайен, президент на Европейската комисия, Еманюел Макрон, президент на Франция, и Йенс Шпан, здравен министър на Германия и потенциален бъдещ канцлер". Известният експерт по оценка на риска д-р Джон С. Хълсман отива дори по-далеч. "Предвид дългия, некомпетентен досегашен опит на Урсула фон дер Лайен, в частност, и склеротичната, интелектуално невдъхновяваща брюкселска бюрокрация като цяло, не може да бъде изненада... че ЕС се провали в този жизненоважен тест", писа Хълсман в коментар за Arab News.       За последния месец след написването на тази статия нещата не са се променили кой знае колко: ЕС все още е на опашката по поставени дози ваксини в развития свят, и изостава даже от някои развиващи се държави       СУХАТА СТАТИСТИКА НЕ ОСТАВЯ МЯСТО за съмнение в провала на Европейската комисия. Към средата на февруари Израел е поставил средно 82 дози ваксина за всеки сто души от населението си. Обединените арабски емирства могат да се похвалят с 54 дози на сто души. Великобритания - с 25, Съединените щати - с 18, и дори нашата съседка Сърбия, макар далеч да не е сред богатите държави, е успяла да постави по 14 дози на сто души, благодарение най-вече на дарените от Китай ваксини. На този фон постижението на Европейския съюз от средно 5.5 поставени дози на сто души изглежда жалко. Разбивката по държави също не вдъхновява: под 6 дози на сто души в Испания, 5.6 в Германия, 5.4 в Италия, 5.1 във Франция... България е на опашката с 1.3 поставени ваксини на 100 души, което показва до голяма степен и какво доверие будят у населението "лицата" на борбата срещу Covid-19 Мутафчийски, Кантарджиев, Кунчев и пр. Компанията за анализ на данни Airfinity изчисли в началото на февруари, че при текущите темпове Великобритания ще постигне нужните за колективен имунитет 75% ваксинирани на 14 юли. Съединените щати ще го направят към 9 август. Европейският съюз - чак на 21 октомври. На практика това означава още един пропилян летен сезон, още две тримесечия лишения за бизнеса и гражданите, да не говорим за здравните последици. Цената на размотаването на ЕК с ваксините се измерва в стотици милиарди евро.

РАЗБИРА СЕ, МНЕНИЕТО ЗА ВАКСИНИТЕ не е еднозначно. Немалко уважавани световни специалисти обърнаха внимание на твърде ускорените срокове, в които бяха разработени тези ваксини, и на по принуда твърде съкратените клинични изпитания. Ако ЕК бе изтъкнала такива аргументи, предпочитайки да изчака, това щеше да е разбираемо. Но всъщност още в началото на миналото лято комисията посочи ваксинирането като първостепенна задача и средство да се сложи край на кризата. Така че провалът е извън всякакво съмнение. Уважаваният германски вестник Die Zeit стигна дотам, че обяви Европейската комисия за "най-добрата реклама за Brexit: тя действа бавно, бюрократично и по протекционистки маниер. И ако нещо се обърка, вината е на всички останали, само не и нейна".    

   ПОСЛЕДНОТО НЕ Е ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ. Първата реакция на кръга около фон дер Лайен срещу надигащата се критична вълна бе да насочи пръст към Валдис Домбровскис, защото стратегията за ваксинирането и контролът върху износа били от компетенцията на... еврокомисаря по търговията. Това подтикна бившия финландски премиер Александер Стуб да напомни в Twitter: "Правило номер 1 за всеки лидер: ако организацията ти се издъни, никога не стоварвай вината върху екипа си публично" След това в интервю за Suddeutsche Zeitung самата фон дер Лайен призна, че комисията й може и да е допуснала някои грешки в комуникацията, и че трябвало по-ясно да обясни на хората трудностите, свързани с масовото производство на ваксините. "Разбира се, една отделна държава може да бъде бърза като скоростна лодка, докато Европейският съюз е по-скоро като танкер", добави фон дер Лайен.

ТОВА ПРОЗРЕНИЕ ОБАЧЕ ОЩЕ ПО-ОСТРО ПОСТАВЯ ВЪПРОСА защо тогава Европейската комисия толкова настояваше именно тя да ръководи и организира ваксинациите. Обичайната практика на общността е всяка страна сама да решава здравните си въпроси. Фон дер Лайен, подкрепена от френския президент Макрон и германския здравен министър Шпан, успя да убеди правителствата този път да оставят задачата на нея. Аргументацията изглеждаше логична: чрез тази централизация да се избегне вътрешната конкуренция между отделните членки за ваксините, и задълбочаването на разрива между бедни и богати в ЕС. Това щеше да е много силен ход в полза на европейското единство, ако бе изпълнен умело. Но сега е всъщност истински автогол. На практика, за да няма избързали и изостанали в състезанието за ваксините, Еврокомисията се погрижи... всички да изостанат заедно. Малко като в един позабравен съветски виц: на една от първите манифестации след революцията една бабичка пита младежите "За какво се борят тези болшевики?". "Борят се, за да няма богати, бабичко", обясняват й те. А тя поклаща глава: "Странно. А пък едно време декабристите се бореха да няма бедни".           В КАКВО КОНКРЕТНО СЕ ИЗРАЗЯВА НЕУСПЕХЪТ на Брюксел? Първо, в твърде мудните преговори с доставчиците на ваксини - което при нормални обстоятелства можеше да мине и за позитив, за търсене на изгодна цена. Но при криза, струваща хиляди животи и стотици милиони евро всеки ден, това претакане е почти престъпление. Второ, комисията твърде много сви избора си от доставчици - докато други правителства се застраховаха, сключвайки договори с по пет-шест компании. И накрая тя сключи договор с Astra-Zeneca, който според много независими юристи е пълен с пробойни и недоглеждания, и после се изпокара с компанията, от която зависят доставките й. Много може да се каже и за отговорността на самия фармацевтичен гигант в случая, но поне за едно от Astra-Zeneca са прави: договорът им с Великобритания датира три месеца преди този с ЕС. Гидиън Ракман цитира високопоставен човек в Брюксел, според когото "ако заключението е, че по този въпрос на живот и смърт комисията е била некомпетентна, това е за оставка".

ОСТАВА И ВЪПРОСЪТ ЗА ИСТИНСКИТЕ МОТИВИ на Фон дер Лайен и кръга около нея толкова много да искат контрола върху ваксинационния процес. Според Ракман са са видели "в пандемията възможност да разширят властта на ЕС. Следвайки изтърканото брюкселско клише, че общността винаги прогресира във времена на криза, те натиснаха, за да си осигурят повече контрол". Неприятният рикошет от усилията им обаче сега хвърля сянка и върху други области, в които комисията има водеща роля. Фон дер Лайен със своята Зелена сделка представи един изключително амбициозен икономически план. Той предвижда пълно преобразяване на всички индустрии и сфери на обществото на Стария континент; доброволен отказ от конкурентните предимства в области като химическата промишленост, транспорта и автомобилостроенето, и хипотетичната им замяна с нови, различни предимства. Но ако комисията е неспособна да се справи с проста задача като поръчването и разпределянето на ваксини, какво да очакваме от нея при опита да осъществи най-сложния и рискован икономически план в историята?

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 126 / 2021