Угасващи съкровища: Другото лице на Калотина

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА*

За две години поредицата "Угасващи съкровища" ни отведе в някои от най-затънтените и обезлюдени краища на България; в села, чиито имена никога не бяхме чували и в които природата си взема обратно своето в отсъствието на хората.

ЗА ТЕЗИ МЕСТА Е ДОНЯКЪДЕ РАЗБИРАЕМО, че не успяват да опазят своите културни съкровища. Но днешната ни спирка е в може би най-прочутото като име село в България. Почти всеки от нас е минавал през него поне веднъж в живота си; мнозина го прекосяват всеки уикенд на път към плескавиците и дюлевата ракия на Сърбия.
Става дума, разбира се, за Калотина.

САМО НЯКОЛКОСТОТИН МЕТРА делят това селце от един от най-оживените пътища на Балканите. Но със същия успех биха могли да са стотици километри. Някога надхвърляло хиляда и шестстотин жители, днес селото едва събира и двеста. Същата съдба е споходила и главната му забележителност - средновековния храм "Свети Никола".

ТАЗИ НЕУГЛЕДНА, МАЛКА постройка от грубо дялан камък едва ли ще ви впечатли особено. Но ако знаехте, че тя датира още от времето на цар Иван Александър, отпреди почти 700 години, вероятно бихте я погледнали с друго око.
Датировката й е сравнително сигурна заради ктиторския надпис, който още е стоял през 40-те години и който известният изследовател Асен Василиев е снел и пренесъл в Археологическия музей.

МЕСТНИТЕ ЛЕГЕНДИ ТВЪРДЯТ, че тъкмо тук е станала втората венчавка на Иван Александър. Но истината е, че сме чували същото за почти всеки друг храм от тази епоха в Западна България.
Истинската ценност на "Свети Никола" не е в тези непроверими предания, а в стенописите.
Те са в два слоя, по-старият от които вероятно съвпада с построяването на храма - тоест някъде около 1330 година. Тези рисунки са един от последните спомени за културата на средновековна България от залеза й. Или по-точно щяха да бъдат един от последните спомени, ако бяхме успели да ги опазим.

НАЙ-ТЪЖНОТО Е, ЧЕ РАЗРУХАТА на този храм се случва след Освобождението. Над десетилетие той е без покрив, преди местни селяни да скалъпят някакво временно решение. През 30-те години е скован дървен покрив, който просъществува без каквато и да било намеса почти до наши дни. Изгнилото дърво не е било особена преграда за дъждовете и днес от фреските, надживели благополучно османската власт, са останали само отделни фрагменти.
Още през 1977 година "Свети Никола" е обявен за паметник на културата от национално значение - но явно само на думи.

"Институтът за недвижимо културно наследство би трябвало през всичките тези години да е стопанисвал тези обекти, защото те са били под негова закрила", казва отец Лъчезар Лазаров, архиерейски наместник на Годечката духовна околия. "Дори няма да кажа нищо ново, но там, където ние сме решавали да направим нещо с наши усилия, с наши средства, ако то не е било идеално съгласувано с института, винаги сме имали проблеми. Сега, разбира се, се забелязват промени в тези отношения. Всички имаме нагласата в единомислие и синхрон да работим, и това е много хубаво... Но остава фактът, че години наред никой не се е погрижил за тези храмове, и те са в такова състояние".

ЕДВА В НАШИ ДНИ проблемът с покрива най-после е решен и постоянните течове са прекъснати. Но още не е ясно дали ще се намерят средства за реставрация на фреските - или поне на каквото е оцеляло от тях.
Впрочем "Свети Никола" не е единственият стар храм в района на Калотина, някогашна богата спирка по оживения римски път Виа Милитарис.

В СЪСЕДНОТО ЧЕПЪРЛЯНЦИ се пази църквата "Свети Георги", датирана някъде към края на XV - началото на XVI век. Дълги десетилетия изоставена, тя била стегната и измазана от благочестиви хора през 20-те години, а в наши дни цялата фасада е реновирана - заличавайки и последните белези, че това е средновековен храм. Стенописи са оцелели само по източната й стена, но и те са съсипани от съвременен иконописец, който решил да ги освежи. Възможно e под замазката на останалите стени да се крият и други фрески. Вероятно никога няма да разберем.
---
* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" по Bulgaria ON AIR и на Dacia България