Преразглеждане на наредбата за цените на лекарствата, която налага пациентите да не могат да доплащат повече от 60% над стойността на най-евтиния медикамент, с който се лекуват. За това настояват пациентски организации и фармацевти. Промяната бе въведената от правителството на 16 декември, но заради липсата на готовност текстът да се приложи, здравното министерство я отложи за 16 февруари.
Ограничаване правото на достъп до определени медикаменти. Така пациентските организации определиха новата наредба, според която пациентите не могат да доплащат повече от 60 на сто над цената на най-евтиното лекарство в групата, т.нар референт. Ако например цената на референтното лекарство е 10 лв, а касата плаща от нея 2.50 лв, пациентът няма да има право да доплаща повече от 16 лв за лекарството си. Аптеките нямат право да искат от пациента по-високо доплащане от специално посоченото в списъка. Така пациентът или трябва да заплати разликата в цената, без да получи пари от касата или да се върне при лекаря за нова рецепта и други лекарства. Целта е пациентите да доплащат по-малко и да ползват най-евтините медикаменти.
"Той или купува евтиното или не купува нищо, т.е пациентът е лишен от избор" , коментира председателят на Националната аптечна асоциация Николай Костов.
"Около половин милион пациенти ще останат без лекарства. Това са пациенти с хронични и психични заболявания – хипертония, диабет. Как си представяте вие стабилен пациент с психически проблеми, да му се смени лекарството знаете ли колко трудно се стабилизира такъв пациент", коментира председателят на Пациентски организации "Заедно с теб" Пенка Георгиева.
Промяната ще засегне 1/3 от медикаментите, които касата изплаща частично - 593 за най-масовите заболявания могат да изчезнат от аптеките.
"Те не могат да поправят цените, за да влязат в това изискване и голяма част от тях ще напуснат списъка на НЗОК. След като напуснат списъка и отидат по свободна продажба, там продажбата на тези лекарства е твърде малка ие много вероятно по тази причина, те да напуснат страната", коментира председателят на Националната аптечна асоциация Николай Костов.
Затова от пациентските организации и фармацевтите предлагат пациентите да попълват специална декларация, с която да се съгласят да доплащат повече, но да не сменят терапията си.
Застрашените лекарства формират 15% от плащанията на Здравната каса или окол 90 млн. лв. годишно, а доплащането от пациентите е около 150-200 млн. лв. Няма яснота и между самите производители, търговци на едро и аптеки – кой и дали ще се компенсира разликата в цената, кои компании ще намалят лекарствата, кои ще се изтеглят от списъка на Здравната каса или от България въобще. Лекарите пък не са наясно дали трябва да предписват нова терапия.
Наредбата трябваше да влезе в сила на 16 декември. Заради краткия срок за влизане в сила от 2 седмици, се оказа че нито аптеките и фирмите имаха готовност да приложат наредбата. По тази причина Фармацевтичния съюз поиска отлагане. Здравното министерство отложи наредбата до 16 февруари. Ако до тогава спорните текстове не се променят, то над половин милион пациенти с масови заболявания ще трябва да сменят терапията си с по-евтина, ако искат здравната каса да плаща някаква сума за лечението.
Вижте още в репортажа на Пролетина Съботинова.